Бракът като решение на проблемите или създаване на нови
Изпрати
Класика е да се смята, че в наше време човек се жени по любов. Или поне сме убедени, че така трябва да е в идеалния вариант. Това, разбира се, също не дава пълна гаранция за успешен брак, защото дългото и щастливо съжителство между двама е твърде сложно, а често хората бъркат с любов елементарното чувствено привличане, временното увлечение, навика.
Факт е обаче, че да се стигне до Менделсоновия марш много по-често влияят други, различни мотиви, което още в зародиш прави бракът обречен. Мнозина гледат на него като решение на досегашните си проблеми, без да си дават сметка за клопките, които крие този подход – създаването на нови, с още по-труден изход ситуации.
Женитбата като спасение от родителите
Много популярен подход при ранните бракове. Младият човек искат да избягат от собственото си семейство, скачайки в новото. Причините може да са напълно основателни – деспотични, силно контролиращи родители или алкохолици, та дори домашно и сексуално насилие. Бракът е лесната жадувана промяна, но рядко тя се оказва успешна. Този, който я е избрал, се хвърля на врата на първия, появил се в ролята на спасителя на бял кон. Крехката възраст го кара по-скоро да замени родителската опека с тази на съпруга или неговото семейство.
Спасение от безпаричието
Класическият брак по сметка. Това е женитбата, която с един замах те вади от бедността и измамно ти решава всичките проблеми. Всъщност, колко ще е голяма изгодата, зависи от амбициите и височината на личната летва. За едни този брак обещава някаква материална сигурност, за други гарантира златна клетка. Първоначално акцентът е върху златността й, но с течение на времето става все по-ясно, че клетката си е клетка независимо от материала, от които е изработена.
Спасение от самотата
Да, да си сам е тъжно, то е едно празно и безсмислено съществувание и е много, много... самотно. Допълнителен проблем са масово изпоженените приятели и фактът, че оставаш без собствена среда.
Истината е обаче, че докато не се научиш първо да бъдеш сам със себе си и това да ти харесва, няма как друг човек да ти реши проблема. Нужно е да започнеш да се вглеждаш във вътрешното си Аз и да осмисляш онова, което ти се случва, да намериш начин да живееш интересно и пълноценно, без това да зависи от друг. Защото дори и да се ожениш или омъжиш единствено, за да не си сам, пак ще останеш духовно такъв. Несамотата не е физическото присъствие на някой друг в стаята, не е да имаш, с кой да ходиш на дискотеки и по магазините, а е човек, с който да можеш истински да споделяш и преживяваш. Казано накратко – ако не си с точния човек, а с който и да е, единствено, за да не си сам, това те връща в изходна позиция.
От нямане какво да правя, от скука
Това е интересен мотив за встъпване в брак, но само на пръв поглед. Много хора, като завършат училище или университет, престават да имат цел. Получава се усещането, че нищо не се случва в живота им. Създаването на семейство се намира за естественото продължение на житейската им история. В този случай първият що-годе подходящ кандидат наоколо върши работа.
Защото така правят всички
Това патриархално мислене също е много популярно по нашите ширини – рано или късно човек задължително трябва да се задоми. Особено популярно е в малките населени места. Ако не се е оженил, започва негласно да витае въпросът: „На тая или тоя пък какво му има?”. Някак си трудно се възприема, че човек просто може да харесва безбрачният си живот – сам , с временни партньори или просто, докато и когато срещне „своя човек“.
Защото ми е дошло времето
Твърде опасна причина, на която стават жертви много свестни хора. Често това са хора, които дълго време са имали други приоритети – образование, кариера, свои интереси и хобита, пътувания. Така неусетно и за самите себе си са стигнали възраст, която в масовото съзнание е приета като пределна – или се жени сега, или работата става опасна, изпускаш влака. Въпреки добрият живот, който имат, започва нежният или по-настойчив натиск от семейство, колеги и всякакви познати. Започват опити за запознавания и сватосвания дори, намеквания и многозначителни шеги. При жените се злоупотребява с тезата за биологичния часовник и задължителното раждане на деца. Оттук нататък е само една крачката до сключване на необмислен брак с неподходящ човек.
В истинския живот рецепти няма, всичко е много индивидуално и конкретно. Понякога е възможно да се питаш – защо постъпих по този начин преди години. Първо сам се чудиш на себе си, а после започваш да изравяш комплекса от дреболии, които са повлияли на това, тъй важно и лично решение. Колкото и банално да звучи, когато срещнеш човека за теб, не само ще го познаеш, но и ще бъдеш сигурен, че това е той. Не е изключено да се случи в ранна младост, но тогава това би било по-скоро въпрос на щастлива случайност. Много по-вероятно е да стане, когато като изградена личност срещнеш също такава цялостна личност като теб. Зрялост, завършен характер, осмисленост и дълбочина не са празни думи, а са спойките на трайното и дълбоко чувство, което е най-естествено да прерасне в създаването на семейство.
|