Изкуството да живееш със съквартирантка

Човек и добре да живее, налага се понякога да дели живота си със съквартирантка. Или съквартирант. Или двойка съквартиранти. Или цяло общежитие. Изобщо от училище до съвсем зрели години, те са наоколо и чакат да ни притиснат обстоятелства, да започнем да учим или работим, да закъсаме с парите или връзките (или и двете) и да се настанят в живота ни.




Защото връзката е сложна до безизходица, пълна с гафове и мини апокалипсиси на неизмитите чинии и може сериозно да ни строви живота, ако не въведем ред и правила. Което се постига отчасти с магия, отчасти с чист късмет. Дай Боже всекиму да е съкварирантка с ангел пазител, с изповедник и с другарче за чашка, съчетани в един човек, с когото споделяш жилище и не ти е гадже или майка ти. Но най-често до разбирателството се стига до серията проба-грешка-проба. А ако това не помогне - и един разговор "право в очи" помага. Но преди това трябва да си наясно:

Съквартирантката не е най-добрата ти приятелка. Може да стане, но не е а приори. Може би тя не иска да слуша за момчето, което тази вечер срещна в бара, а да си довърши доклада за семинара утре. Може би тя не е длъжна да те успокоява след последното: "Той защо не се обажда? Какво сбърках?!!!" Може би ти самата не искаш същото, нали?

Съквартирантката не е майка ти. Тя не е длъжна да знае от какво си боледувала като дете и дали имаш имунитет срещу варицела. Тя не знае как обичаш палачинките и да, можеш и сама да си направиш закуска - вече си голямо момиче, което живее отделно. И си измий тигана после.

Съквартирантката не е психолог, довереник, не е длъжна да те запознае с готините си приятели и не длъжна да слуша какво става в стаята ти, когато там има момче. Тя има свой живот и може да не иска да дели с теб друго, освен апартамента и кафемашината.


Правила за безоблачен живот със съквартирантка:

Напълно наясно със сметките. Кой за какво дава пари в едно домакинство, защото вие имате точно такова, не е тема само от ситкомите. Това е тема, която често приключва много предсрочно съжителството. Затова трябва да сте напълно наясно и да делите на точно две всичко, за което давате общо пари. Без изключения.


Обувки, дрехи, гримове и т.н. - не се търсят и не се дават под наем. Понякога се отпускаме и посягаме да ползваме чуждото, без разрешение и докато нея я няма. Повярвай - личи си! Не се изкушавай, защото е много неприятно да разбереш, че някой (кой ли?) е изпънал шевовете на любимата рокля, докато си бил вкъщи за Великден.


Поделете домашните задължения справедливо и категорично. Няма две мнения - на никого не му се чисти тоалетна, а навън е чудесен ден за разходки по парковете. Ако не уточните точно кой какво ще чисти у дома някой приказен съботен или неделен ден, на всеки ще му се струва, че върши повече от другия и ще трупате напрежение. Свиквайте и занапред.


Хладилникът и всичко, което делите. Постарай се да се грижиш за твоите си неща и да почистваш след себе си. Да не оставяш храна да мухлясва, да слагаш нова ролка тоалетна хартия, да оправяш кафемашината след ползване. Както вие би искала да завариш, така остави.


Тишината и спокойствието. Деликатно е, но и това трябва да съобразявате. Каниш гости, а тя утре има изпит. Искаш да се наспиш, а тя прави гимнастика на Лейди Гага в 8 сутринта. Не е приятно, както и да го огледаш. Компромиси са нужни и откровеност какво ви дразни взаимно. Защото ще има и такова.


Бъди мила. Просто е, но заздравява всякакви отношения. Запари чай и за нея. Попитай я, иска ли нещо от магазина. Слушай, докато говори за плановете си през седмицата. Ако телефонът е звънял, а тя е била в банята, кажи й. Прикрий я, ако я търси някой загубеняк или баща й, а тя е с махмурлук. Това са малките жестове, които всеки човек, дори съквартирантката, би оценил. А някои съквартирантки се помнят цял живот. Защото междувременно са станали такива - и изповедник, и майка, и другарче за чашка. Истински приятели.