7 фрази от метода Монтесори, които всички можем да ползваме

Монтесори концепцията не може да бъде обяснена с няколко думи. Неслучайно учителите се обучават няколко години, получават сертификати, минават различни нива, преди на свой ред да застанат пред мъниците и да започнат да въвеждат този така специфичен начин на обучение, възпитание, оформяне на мироглед. Монтесори е нещо повече от алтернативна педагогика, а цяло схващане за детето, отговорните възрастни, взаимодействията, в които детето постоянно влиза с околния свят.

Езикът, който учителите по Монтесори ползват, е специфичен. Думите се подбират внимателно така, че да окуражават детето, да изразяват уважение към личността му. Да му помогнат да запази и развива любознателността, критичното мислене и позитивната самооценка. Някои от фразите, с които учителите комуникират с децата, са съвсем прости, но в тях се крие дълбок смисъл и всеки - дори по-консервативно настроените родители, би могъл да ги прилага и сам да наблюдава ефекта от тях.

1. "Положи много усилия, браво!" Фиксирането не в резултата, а в процеса е много важно за осъзнаването на цялата дейност, което детето извършва. Да подреди играчки, да сортира формички или по цветове. Дали е успяло е важно, но по-важно е старанието и отдадеността към задачата.

2. "Какво мислиш за работата си? Как се справи според теб?" Самоанализирането може да изглежда трудна задача за едно 3-4 год. дете, но методът Монтесори отдава голямо значение на критичното мислене и самонаблюдение. Детето се учи от опита си, малко побутване и ще развие това си умение от съвсем рано.

3. "Опитай да се се справиш сам. Къде може да потърсиш помощ? Кой приятел може да помогне" Децата се обръщат към нас като към всезнаещи и всеможещи, но ако се поддадем на порива да им дадем готови решения, ние никога няма да ги научим на самостоятелност. Нека детето не блокира пред първите трудности, а само да намира пътища към решението.

4. "Как бих могъл да ти помогна?" Когато предложим по този начин помощ, детето отново се обръща анализаторски към задачата си, разделя я на малки части и само вижда къде може да се включите вие. То само подсказва слабостите си, но и усеща увереност, че с другото може да се справи и само.

5. Напомняне на общите правила на общността: "В нашата група ние правим така" Вместо "почисти след себе си", казваме: "В нашата група ние почистваме след себе си". Вместо да се издава команда, желанието ни звучи ненасилствено, но достатъчно категорично - детето е част от тази общност и трябва да спазва правилата й.

6. "Не му пречи, той/тя е концентриран/а." Методът Монтесори защитава способността на децата да се отдават изцяло на задачата или играта си. Полагат им се големи периоди от време, през които никой не ги прекъсва, защото трябва да се учи нещо друго или определено време е предвидено за тази задача и то е изтекло. Макар и трудно за нас, не бива да ги прекъсваме дори за похвала, ако видим, че те са се задълбочили. Похвалите нека оставим за после, като включим непременно и концентрираността им.

7. "Следвай детето" Може би водещият принцип на Монтесори философията и това е фраза, която трябва да си повтаряме по-често помежду си и между учителите. Да познаваме децата, да отчитаме разликите в интересите, темперамента, талантите - само така можем да им помогнем да ги опознаят и разкрият и те самите. Ако едно дете не иска да чете на 4, карането насила, натискът, упражненията не са начинът. Всяко дете ще се научи да чете, пише, смята. Но това дете може да обича театъра или музиката и там трябва да се фокусираме и ние, хората, които го обичат. Не да го сравним с другите, а да го подкрепим, че то е също толкова уникално, ценно и с потенциал.

По материал от www.mother.ly