Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да бъда майка и да бъда себе си


Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки приятелки, познати и колежки станаха майки, някои дори по два пъти. И всички те не спират да повтарят, колко са щастливи и как една жена се реализира истински едва тогава, когато роди. Прекрасни думи, в които искрено ми се иска да повярвам, но вместо това някъде в съзнанието ми светва червена лампичка. Защо ли?

Причината не е в самата фраза, а в рязкото й противоречие с действителността. До скоро тези жени изпъкваха с ярката си индивидуалност и безбройните си интереси, а днес са част от безлика тълпа майки с колички, които се вълнуват само от памперси и подсечени дупета. А може би вече просто влагаме различен смисъл в думата себереализация?

Не ме разбирайте погрешно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат само случайно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, но рано или късно искам да бъда майка и то изключителна. Реално няма пречки да го реализирам още сега – имам любим и грижовен мъж до себе си, финансова стабилност, собствен дом. И въпреки това някаква тревога ме кара непрестанно да отлагам и да отлагам.

Тук изобщо не става въпрос за така популярната дилема кариерата или семейството. Това, от което панически се страхувам е бавно и неусетно да не изгубя самата себе си. Знам, че в момента на раждането моите собствени желания и начин на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго същество. Всички майки казват, че именно това себеотрицание носи чувството на удовлетворение. Но макар и „удовлетворена” дали ще запазя своята натикана в ъгъла самоличност? Защото моите стремежи, интереси и вълнения – това съм аз.

Тези и куп други мисли не спират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко същество, ще прозра колко са абсурдни. Такава е логиката на живота – трябва да жертваш нещо скъпо, за да получиш друго. Защото колкото и патетично да се описва успяващата във всичко съвременна жена, действителността е много по-прозаична – човек има приоритети и първо на тях отдава усилията си – в случая детето. Енергията ни съвсем не е неизчерпаема и всичко друго – мечти, интереси, личностно развитие, остават на заден план. Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията.

Коментари
2013-06-01 #6
I az
Напълно си права, аз загубих себе си, когато станах майка и оттогава нищо не е същото, аз не съм същата. Предните коментари са или самозаблуда, или са родили преди да усетят онова невероятно щастие от безгрижната пълнота на личността, преди да стане нечия майка...
2011-02-06 #5
Добромира
И аз нямам деца и не мога да твърдя със сигурност какво ще е положението, когато ги имам, но още от сега ми е ясно, че има майки и майки и те са различни. Не мисля, че бих загубила себе си и индивидуалността си, а по-скоро бих я предала на някого, чрез грижите и възпитанието. Колкото до това

"Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията. "

Вярно е в повечето случаи и е тъжно, но не е задължително да е така. Поне според мен, бащите трябва да участват в грижите за децата наравно с майката и естествено нямам предвид кърменето, а всичко останало.
2010-02-10 #4
Кремена
Раждането и грижите за детето са интензивни най-вече докато навърши три годинки. След това постепенно то се учи да се справя само и за майките се отварят повече свободни минути. За добро или лошо, безметежните предмайчински дни никога няма да се върнат .
Като майка с дванадесетгодишен стаж мисля, че тази житейска роля не трябва да се противопоставя на личностната реализация. Това е период, в който откриваме нови предизвикателства, нови чувства, нови страни от нашата личност, научаваме страшно много за себе си. Справяме се с нови проблеми, обогатяваме се. И когато не загърбим стремежите си, оправдавайки се с децата, и използване наученото заедно с тях, със сигурност имаме по-големи шансове за самореализация.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· 5 полезни съвета преди да станеш дигитален номад
· Типове поведение, които вредят на увереността
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Събота
31
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да разберем какво се случва с децата в училище?
Училището е истинско приключение и един нов свят за децата, където те се сблъскват с първата важна промяна...
Какви таланти има вашето дете - II част
Може би вашето дете е бъдещ писател ако: Неуморно слуша любимите си приказки и дори си съчинява нови...
За и против Свети Валентин
Вземе ли да приближава Св. Валентин, започват нескончаемите за и против. За едните празникът е чужд на...
Децата - учители по емоционално здраве
Вероятно всяка майка не веднъж се е удивлявала на уникалната способност на детето си да смени истеричен...
Обича ме, не ме обича
Вечният въпрос всъщност е този - "Oбича ли ме или не ме обича?" И, ако понякога няма как да не знаем...
Пътища към приемането ни един от друг
Битовизмът е в състояние да побърка всеки и любовта никак не е застрахована. Каквито и романтици да сме,...
Нашите възрастни родители имат нужда от нас
Когато наближим средната възраст, в повечето случаи имаме подрастващи деца и застаряващи родители. Фокусът...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Защо спрях да се питам дали съм добра майка?
Откакто се роди второто ни момиче, не се питам дали съм добра майка. Не че не ми е важно да бъда или...
Тайните на семейното пътуване за коледните празници
С наближаването на декемврийските празнични дни, много хора избират да пътуват (дали ще е при роднини,...
Майчини тревоги - II
Сам вкъщи – дори и вкъщи детето не винаги е в безопасност. За да бъде оставено само, то трябва да познава...
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook