Да бъда майка и да бъда себе си
 Изпрати
Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки приятелки, познати и колежки станаха майки, някои дори по два пъти. И всички те не спират да повтарят, колко са щастливи и как една жена се реализира истински едва тогава, когато роди. Прекрасни думи, в които искрено ми се иска да повярвам, но вместо това някъде в съзнанието ми светва червена лампичка. Защо ли?
Причината не е в самата фраза, а в рязкото й противоречие с действителността. До скоро тези жени изпъкваха с ярката си индивидуалност и безбройните си интереси, а днес са част от безлика тълпа майки с колички, които се вълнуват само от памперси и подсечени дупета. А може би вече просто влагаме различен смисъл в думата себереализация?
Не ме разбирайте погрешно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат само случайно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, но рано или късно искам да бъда майка и то изключителна. Реално няма пречки да го реализирам още сега – имам любим и грижовен мъж до себе си, финансова стабилност, собствен дом. И въпреки това някаква тревога ме кара непрестанно да отлагам и да отлагам.
Тук изобщо не става въпрос за така популярната дилема кариерата или семейството. Това, от което панически се страхувам е бавно и неусетно да не изгубя самата себе си. Знам, че в момента на раждането моите собствени желания и начин на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго същество. Всички майки казват, че именно това себеотрицание носи чувството на удовлетворение. Но макар и „удовлетворена” дали ще запазя своята натикана в ъгъла самоличност? Защото моите стремежи, интереси и вълнения – това съм аз.
Тези и куп други мисли не спират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко същество, ще прозра колко са абсурдни. Такава е логиката на живота – трябва да жертваш нещо скъпо, за да получиш друго. Защото колкото и патетично да се описва успяващата във всичко съвременна жена, действителността е много по-прозаична – човек има приоритети и първо на тях отдава усилията си – в случая детето. Енергията ни съвсем не е неизчерпаема и всичко друго – мечти, интереси, личностно развитие, остават на заден план. Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията.
|
Коментари
2013-06-01 #6  I az Напълно си права, аз загубих себе си, когато станах майка и оттогава нищо не е същото, аз не съм същата. Предните коментари са или самозаблуда, или са родили преди да усетят онова невероятно щастие от безгрижната пълнота на личността, преди да стане нечия майка...
2011-02-06 #5  Добромира И аз нямам деца и не мога да твърдя със сигурност какво ще е положението, когато ги имам, но още от сега ми е ясно, че има майки и майки и те са различни. Не мисля, че бих загубила себе си и индивидуалността си, а по-скоро бих я предала на някого, чрез грижите и възпитанието. Колкото до това
"Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията. "
Вярно е в повечето случаи и е тъжно, но не е задължително да е така. Поне според мен, бащите трябва да участват в грижите за децата наравно с майката и естествено нямам предвид кърменето, а всичко останало.
2010-02-10 #4  Кремена Раждането и грижите за детето са интензивни най-вече докато навърши три годинки. След това постепенно то се учи да се справя само и за майките се отварят повече свободни минути. За добро или лошо, безметежните предмайчински дни никога няма да се върнат  .
Като майка с дванадесетгодишен стаж мисля, че тази житейска роля не трябва да се противопоставя на личностната реализация. Това е период, в който откриваме нови предизвикателства, нови чувства, нови страни от нашата личност, научаваме страшно много за себе си. Справяме се с нови проблеми, обогатяваме се. И когато не загърбим стремежите си, оправдавайки се с децата, и използване наученото заедно с тях, със сигурност имаме по-големи шансове за самореализация.
2010-02-02 #3  Цвети Принципно съм съгласна, но чак пък неуспехи...Просто везната се накланя повече в едната посока, а щастието е в баланса, си мисля аз 
2010-02-02 #2  vvv Тази статия я е писал човек, който си търси причини за неуспехите си. Аз бях на 21 години, когато родих, след това записах висшето си образование. Завърших го. Записх курс за офис-мениджър. И това в рамките на 5 години, като след втората година на майчинство започнах работа и не съм спирала да работя и до момента. В момента уча магистратура, която ще завърша тази година.
Така че, мили дами, детето не може да ви пречи да осъществявате мечтите си. Никога не съм съжалявала, че съм станала толкова млада майка. Напровтив, гордея се с това.
Сега вече се реализирам в кариерата си, а детето ми е на 6 години, а аз още съм на 27.
Какъв е извода: Когато имаш истински желания и мечти, никой не може да ти попречи да ги осъществиш. Всичко зависи от самия теб.
2009-12-09 #1  Цвети Хем съм съгласна с теб, хем не съм. Жени, които нямат индивидуалност, се оправдават, че са я загубили покрай бебето. Ако една жена има мечти, планове за кариера и личностно развитие, детето не може да и пречи, нищо не може да и попречи, ако тя знае как да го направи. Просто майките сами се предава и си казват - ето до тук бях аз, сега на преден план е дечко. Нещо повече - твоята индивидуалност се предава на детенце, то ще бъде още по-пъстро от теб, защото е обгърнато с дъгата на детството. Всички клишета, които си чувала за раждането, детето , са верни и добиват толкова ново значение, защото се отнасят за твоето дете, а второ като него няма  .Познавам толкова много млади мами, които ходят на палатки с бебетата, по хижи и бунгала, д-р Спок би се ужасил за начина, по който живеят тези бебета. Но това са едни щастливи деца с още по- щастливи родители, които споделят личността си, приятелите си и начина на живот с децата си.  Не се тревожи от много мисли, а действай 
|
|
Събота 23 Септември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Обичам да пазарувам, но харча неразумно. Няколко съвета как да пазарувате за по-малко пари
Учудващо много хора водят борба с харченето на пари, просто някои не си го признават и когато банковата...
 Големият ден на малкият човек
И така. Ето, че наближава Големият ден, предстои малкото дете да тръгне на детска градина. Сърцето ви...
 Йога и за деца
Според някои изследвания и теории ние се раждаме с много умения и способности, които с времето закърняват...
  Имаш нова идея. А сега накъде? - II
Всяка майка е нетърпелива да представи своето "новородено" пред близки и приятели. И ако на бебето може...
 Ще ти кажа нещо...
Не ви ли звучи доста позната репликата: "Ще ти кажа нещо, обаче обещай да не казваш, защото е тайна!"....
 Какъв човек сте според отношенията с вашите приятели?
Приятелството е като влюбване - намираш някой, с когото се привличаш и не можеш да се наситиш на компанията...
  Майчини тревоги - I
Връзката между детето и майката е вероятно най- силната от всички възможни човешки взаимоотношения. От...
 Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн
Да започнеш разговор...
 Гневът срещу нас
Гневът е една от най-силните и разрушителни емоции. Той влияе негативно както на този, който го изпитва,...
  Да поговорим с детето за секса
В живота ни има моменти, когато ни е трудно, когато ни е забавно, когато боледуваме, когато празнуваме....
 8 стъпки към ореола
Има стотици неща, които една жена трябва да направи, ако иска да стане фотомодел или манекенка – да спазва...
 5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
|