Замислих се над това, че на мен никога не ми се е случвало мъж да плаче пред мен. Никога до преди няколко месеца. Защо първоначалната ми реакция беше доста странна, защото никога не бях виждала подобно нещо ли? Замислих се дали всъщност тази мъжка реакция е правилна и защо аз някак не мога да я приема. Дали пък не живеем с някаква погрешна представа за мъжете или поне за една част от тях? Нима сълзите са позволени само на женската част от човечеството? Неправилно ли е мъжете да показват емоциите си?
Как да разпознаем емоционално непристъпния мъж?
На тези въпроси има различни отговори, защото за едни жени мъжете, които плачат, са изнежени лигльовци, а за други са истински мъже, които не се страхуват да разкрият душата си. Вероятно правилното поведение е някъде по средата и просто трябва да пасне на нашето отношение, за да бъде прието като "нормално" за нас. Но истината е, че момчетата не се възпитават в чувствителности и емоционалност, а тъкмо обратното - в кораво поведение и мъжкарство.
Защо трябва да ценим емоционалните мъже край себе си
Един емоционален мъж винаги е по-свързан с вас
Той е готов да говори, да обсъжда радостите и проблемите във връзката ви с еднаква заинтересованост. Има мъже, които бягат, когато се появят проблеми в партньорството. Емоционалните мъже са готови да ви изслушат от край до край и да говорят с вас продължително, без да се чувстват отегчени, защото самите те имат нужда да разкрият душата си на сто процента. Този тип мъже ще ви разберат много по-лесно, защото вашите чувства не са им непознати.
Той не се срамува да демонстрира чувствата си
Нима не ви се е случвало да попаднете на мъж, за който да си задавате въпроса „да не би да се срамува от мен?”. Някои мъже предпочитат да не хващат половинките си за ръка, когато са в компанията на приятели, например. За други пък целувката на обществено място си е същинска проява на слабост. При емоционалните мъже е точно обратното- те не смятат за нередно да показват чувствата си. За тях не са никак чужди дребните жестове на внимание, независимо дали са на обществено място или у дома. Те почти винаги са готови да ви изненадат с вкусна вечеря, красива роза или пък някоя романтична бележка, оставена на плота в кухнята.
Те търсят начини да покажат, че харесват компанията ни
И тук продължаваме с изявата на чувства и внимание. Емоционалните мъже не обичат да играят игрички и да се правят на недостъпни. Тези мъже няма да изчакват да минат дни, за да отново ви потърсят. Те няма да се притесняват често да ви пишат мили съобщения с любовни признания или дори да имате връзка с друг, да са мили и отворени към вас. За този тип мъже демонстрирането на чувствата е начин да засвидетелстват любовта, вниманието си и това в никакъв случай не ги кара да се чувстват слаби или уязвими.
Той няма да избяга, когато плачете, нито ще бяга от унилите ви състояния
Не малка част от мъжете, почти винаги искат да избягат, виждайки плачеща жена. Те или не знаят как да реагират или смятат, че плаченето е типично женско „занимание”, в което те не искат да се месят. Мъжете се страхуват от сълзите и от причините за тези сълзи. Чувствителните мъже, обаче няма да ви оставят да си ридаете сами. Те ще се опитат да ви успокоят, а някои от тях дори могат да пуснат по сълза заедно с вас. Вашата уязвимост донякъде ще бъде страдание и за тях.
Музика, филми и дълги разходки
Понякога се чувстваме наистина глупаво, когато искаме да гледаме новия сълзлив филм, излязъл по кината, но партньорът ни почти ни убива желанието с някоя реплика от сорта на „знаеш, че не съм по тази част” или пък „вземи приятелки и отивайте”. Емоционалният мъж с радост ще сподели компанията ви и ще му е приятно да гледа романтичен филм или да слуша нежна музика. За него този тип емоция не е непозната. Чувствителните мъже биха избрали да се разходят с любимата си жена, пред това да пият бира с приятелите си. Не, че не изкарват време с приятели, но те са наясно, че времето с вас им е наистина важно.
Сексът и разговорите
Емоционалните мъже не крият емоциите си и, когато правят секс. С тях сексът е много по-чувствен и истински, а не просто чисто физическо упражнение. Те мислят за удоволствието на партньорката си и я питат какво и харесва и какво не, съобразяват се с нейните желания. Ако сме приятели, разговорите с емоционалните мъже са също толкова дълбоко удовлетворяващи. Те слушат внимателно и се интересуват от нас, а не просто да се наприказваме и да ни мине.
Такива мъже са рядкост, нали? А защо ли? Защото никой не ги поощрява да покажат тези части от себе си. Ние хем искаме един мъж да се държи "като мъж", каквото и да значи това, хем да ни изслушва и утешава. Как да стане, когато не забелязваме, че те също са емоционални, като не развиваме този тип общуване помежду си?