Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Трудността да приемем детето такова, каквото е


Лесно е да се каже, но не винаги е лесно да се направи – да приемеш детето си такова какво е, а не каквото ти се иска да бъде.

Трудното идва от това, че всеки родител проектира върху рожбата си своите мечти. Иска му се, ако не го надмине, то поне да наследи най-доброто от него самия. А и се чудиш - как може точно твоето дете, твоята плът и кръв задължително да не е една прекрасна, съвършена, умна и способна личност.

Какво сладко бебе е, как божествено казва първите думички, как изумително прохожда... Да, но времето лети и започваш с непризнавано и пред себе си разочарование да виждаш, че това иначе прекрасно създание не е най-сръчното в детската градина; ченгелчетата, които пише са криви; рисунките - невъзможно, а стихчето, което всички деца научават наизуст с лекота, него го мъчи по няколко дни. Вярно, за сметка на това пее много хубаво, но толкова бързо се отказва от всичко, с което се захване, че и да има дарба, не я докарва доникъде.

Детето расте, расте и болката ти, защото не всичко е само таланти, а и особености на изграждащия се характер. За жалост НЕ всичко е само плод на възпитание и добър родителски пример, а детето ти е коктейл от гените на знайни и незнайни роднини с техните добри и лоши страни. Заедно с това то е отделна независима личност – със своите си слабости, недостатъци и качества, а не е твоето по-добро аз.

Какъв е изходът? Решението е да се научим да приемаме и обичаме детето си такова каквото е, а не каквото ни се иска да бъде. Да приемем, че то е един съвсем нов, друг човек със своя воля и своето безволие и да не допускаме да се съмнява в нашата обич и подкрепа. Разбира се, обичта не е само прегръдки и целувки, налага се и да се караме, да настояваме и да изискваме неотстъпчиво именно, защото го обичаме. Нали, ако не ни пукаше, тогава щяхме безпроблемно да го оставим да се прибира в късна доба, да се учи как да е или да се шляе без цел и никаква амбиция в живота. Въпросът е да го обичаме с неговите естествени несъвършенства, с неговите неудачи и с неспособността му да прави разни неща. Та нали всъщност такива сме и всички ние – несъвършени човешки същества, раними, криещи често своята уязвимост зад непукизъм, зад дървената философщина, че знаем отговорите на всички въпроси, а всъщност незнаейки нищо....

Ако не постигнем мъдростта да приемем детето си такова, каквото е, рискуваме много, дори да съсипем живота му. Единият вариант е да му насадим комплекси, които да отровят живота му. Един вечно недоволен родител е истински кошмар, а втълпеното, че не ставаш за нищо, е почти сигурна гаранция, че младият човек подсъзнателно ще се погрижи наистина да е така. Родители, които непрекъснато повтарят на детето си, че е мързеливо, например, го карат в крайна сметка да не прави нищо, за да опровергае вече лепнатия етикет. Особено пък ако няколкото опита да излезе от клишето са останали незабелязани.
Затова другото правило е – да поощряваме всяко усилие от страна на детето ни, да подкрепим и го подтикнем към още и още – често похвалата прави много по-големи чудеса, отколкото порицанието.

Прекомерните родителски амбиции могат да нанесат непоправими вреди. Могат да невротизират по-малкото дете. Могат да станат причина порасналият син или дъщеря да бъде тласнат към професия, за която няма способности, но това е била мечтата на родителя. Резултатът – един млад човек недоволен от работата си, от живота си, с професия, която му тежи, не е добър в нея, живеещ с растящото усещане за неудачник. Да го тласнат към брак, който няма да го направи щастлив, но родителите са упражнили нежен натиск, защото насреща е добра партия или вече е на години за женене. Затова да оставим децата си да живеят своя собствен живот, а не да се опитваме ние да живеем чрез тях. Това няма как да стане.

Всъщност по отношение на нашите деца важат същите закони, както във всяка една разновидност на любовта – да обичаме човека такъв какъвто е и да направим всичко той да е щастлив. А какво повече можем да искаме за детето си?

Коментари
2012-10-03 #1
Десислава Ив. Симеонова
Статията е добре написана, още по-важното е, че изразява, правдиво и кратко, ситуацията в много семейства. Имах нужда, именно днес, да я прочета, дано се поуча от грешките си.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Да научим детето да играе само
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Четвъртък
7
Юли 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любов от разстояние
Дългата раздяла е изпитание за всяка една връзка. В едни случаи, тя може да се окаже фатална за отношенията,...
Типове поведение, които насърчават лошото държание на децата
Всяко дете има периоди, когато не изпълнява това, което родителите му казват, молят или забраняват. И...
О като оптимист
Oсвен оргазмa голямото О отбелязва и оптимизма. Той е един от ключовите елементи за щастието в една двойка....
Къде отиват „ничиите” деца?
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са...
Малчо на една годинка
Периодът от около осмия- деветия месец до към две години и половина е особено важен за развитието на...
Детска стая с въображение - II
Дотук добре. Да речем, че имаме достатъчно свободно място и полето ни за изява е готово. Ето някои идеи,...
Перфектни жени няма. Има мъже, които ценят старанието
Казват, че имало жени, от които мъжете никога не си тръгвали. Тези жени винаги знаели как да се държат,...
6 типа деца, които никога не трябва да оставяте сами
Понякога имам чувството, че единственото нещо, за което децата ги е грижа, е как да ядосат родителите...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Колко струва щастието, старче?
Колко струва щастието, старче? - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче; умение да се погребваш...
Гризенето на нокти при децата
Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада,...
Ренесансът на майките
Гледането на малко дете е изтощително, особено ако децата са повече от едно. Факт е, че основната и най-енергоемката...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook