Как неусетно проваляме връзката си
 Изпрати
Случвало ли ви се е любимият да ви напусне, оставяйки ви в пълно неведение какво се е случило и каква е причината за края на връзката ви? Обикновено такава раздяла ни оставя напълно опустошени и без капка самочувствие. Превъртаме дни, седмици и месеци назад моментите с любимия мъж, преповтаряме си диалозите, в чудене къде сме сбъркали и какво не е било наред. Дали не е ли имало знаци за предстоящия край, които сме пропуснали да забележим. Много е мъчително...
Особено, когато не откриваме нищо. Не сме се карали, не сме го излагали пред приятели, не сме говорили негативно за майка му, не сме правили сцени на ревност, не сме се вкопчвали в него, нито сме се сърдили, ако прекарва без нас свободното си време... В спомените ни всичко е прекрасно – говорим си за интересни неща, правим страстен секс и още куп невероятни изживявания. Когато стигнем до извода, че явно не сме привлекателни или достатъчно умни и независими. Обикновено се появява някоя приятелка, която ни убеждава, че възлюбеният ни е пълен глупак, неспособен да оцени какво съкровище е притежавал и ще съжалява горчиво. Но преди да се изкушите да й повярвате, вслушайте се още веднъж в интуицията, която ви подсказва как да превърнете този провал в ценен житейски урок.
Много често жените допускат да се държат по непривлекателен за мъжа начин без да подозират, напротив, дори мислят, че са водени от най- добри намерения и така демонстрират любов. Може би и вие сте допуснали това във връзката си...
Липса на баланс между даване и получаване. Да, и да получаваме е важно, въпреки че са ни възпитали, че даването е най- висшият дар. Точно затова много жени възкликват: „Всичко му дадох, а той ме напусна!“ Всъщност, ето къде е проблемът! Когато даваме много на мъжа, той усеща, че не може да ни даде в отговор, не може да навакса на темпото ни и това го поставя в неравностойна позиция. Учудващо е, как много жени не умеят да получат дори комплимент. Когато ни направят комплимент за роклята, например, вместо да благодарим, започваме да се оправдаваме, че роклята е стара или е от разпродажба, като че ли се извиняваме, че изглеждаме добре. Ако мъжът ни направи комплимент, единственият правилен отговор е: „Благодаря!“, а може и само усмивка. Получаваме не само комплименти, получаваме подаръци, помощ, подкрепа... ако си го позволим. За мъжа е много важно да види, че имаме нужда от неговия жест и че сме благодарни, за това, което ни дава. Ако досега главно сме давали, може просто да поискаме нещо конкретно от партньора си – да ни помогне, да ни купи нещо, да ни отмени в някое задължение, той ще е щастлив да го направи. Най- голямото предизвикателство е да преодолеем страха, че ще ни помислят за нахална, меркантилна или неспособна. Ако сме предимно даващи, няма как да минем границата, този страх е само плод на въображението ни. Затова ключовата дума е баланс на даване и получаване. А и, когато само даваме без да се зареждаме с получаване, бързо ще се изчерпим, това ще ни изтощи и неминуемо ще се отрази зле на връзката ни.
Прекалено сме рационални. Често попадаме в клопката да си мислим, че ще задържим мъжа като го впечатлим със знания и интелект. Безспорно е приятно за мъжа да общува с умна жена с богата обща култура, но не е достатъчно... Мъжете живеят чрез разума си, живеят от главата си и им е нужна почивка от това. А една интелектуална беседа с прекрасна жена няма да им даде мечтаната почивка. Мъжът иска жената да събуди чувствата му. Това може да се случи, ако флиртувате или танцувате за него, ако го заговорите, така че той да се свърже с чувствата си. Например, след като се е върнал от футбол с приятели, вместо да попитате кой е спечелил, попитайте какво е усещането да вкараш гол, как се е почувствал, когато са спечелили или загубили. Така, той няма да има избор и ще се свърже с чувствата си, за да отговори.
Не сме показали уязвимостта си. Често си мислим, че да си уязвима е нещо много негативно, но това е част от женската ни природа. Истината е, че уязвимостта ни доближава до любимия мъж и провокира в него желанието да ни закриля и да се грижи за нас. А мъжът обича точно така, чрез грижа и закрила да изрази любовта си. Не е нужно да се преструваме и да се правим на слаби, за да ни обичат. Всички имаме моменти, когато ни се плаче или когато искаме да ни помогнат да се справим с нещо трудно, необходимо е само да си го признаем. Моментите на слабост няма да прогонят мъжа до нас, напротив, ще му покажат, че имаме нужда от него, а не сме си самодостатъчни. Ако не се превръща в манипулативен подход и постоянна нужда от спасяване, уязвимостта ни всъщност стимулира любовта на мъжа. И обратното – ако показваме на любимия лицето си на съвършена жена, той усеща тази неискреност и това го отдалечава от нас. Все пак няма съвършени хора, нали?
Пропуснали сме да подкрепим любимия в най- смелите му мечти. Поради своята рационалност, мъжете обикновено имат цел, която следват решително и фокусирано. Жените, в желанието си да ги „предпазим“ от грешки, често се впускаме в излишни обяснения за мъжките цели и мечти. Обясняваме на мъжете кое е реалистично, кой може да ги предаде, къде може да се провалят, да загубят пари. Мъжът не иска да чуе това от любимата, той е достатъчно разумен, за да е предвидил и сам тези неща. Иска само да чуе, че тя вярва в него и в мечтата му и ще го подкрепи. Затова, не се изкушавайте да се дуелирате с партньора си и да изнасяте доводи против мечтата му. Единствено може да загубите от своята привлекателност като жена. Независимо какво мислите за мечтата му, здравословното поведение за връзката ви е да подкрепите любимия. А подкрепата е истинска само, ако сте искрена. Фокусирайте се върху хубавите страни на неговата мечта, фокусирайте се върху положителните качества на мъжа до вас и така постепенно ще видите нещата през неговите очи. Този подход има и допълнителен плюс – учи ни да не налагаме възгледите си на всяка цена и да приемаме чужда гледна точка. Какво по- полезно от това за връзката? Доверието в способностите на мъжа, а не контролът, ще ви доближат до неговото сърце.
Следващия път, когато видите умен, красив и успял мъж с глуповата на пръв поглед жена, не се възмущавайте и не коментирайте цинично, че мъжете мислят само за секс. Помислете, може би тя просто има по- женствено поведение от вас! За съжаление, умните и независими жени, с кариера, са много по- склонни да допускат тези грешки. Но изход има, дори женственото поведение да не ви идва отвътре, то може да се отключи с постоянство. А като се добави към интелекта ви, ще станете неотразима... Ако обаче прилагаме тези само съвети като любовна тактика, скоро ще се окажем в задънена улица. Нужно е само да разгърнем женствеността си, за да вдъхновим мъжа да разгърне мъжествеността си...
И не съжалявайте, че не сте знаели всичко това по- рано, за да задържите любимия. Обикновено истинската любов идва, когато вече сме се научили да бъдем истински жени... |
Коментари
2013-12-14 #11  Стоян Ами добре, става и така.
Да, явно си отекчаваш от подобни думи ,но аз не познавам такъв човек който да говори грозни думи, когато се чуства страхотно.Нито пък и такъв който да говори грозни думи и да очаква да се случат чудеса.
2013-12-13 #10  Нико "Красивите думи не са истински,а истинските думи не са красиви!".Не помня кой го е казал ,но май не ми се спори,бях до тук.Весели празници! 
2013-12-13 #9  Стоян Да живееш нормално наистина е лирика,да те обичат и да обичаш безумно наистина е лирика за душата и то каква?.
Аз съм мъж,може би не ми е мястото тук, но все пак вратата е отворена за всеки, да може ако иска да изкаже мнението си по темата.А на теб ще кажа че има такива мъже, който нямат куража да се борят ,слаби и безхарактерни който единственото което умеят е да бягат щом стане напечено и трудно.Има ги и в живота контактуваме с тях,,хора който само знаят{ не може и не става].Или говорим за оня тип господа който намират своето похлупаче някъде другаде,което похлупаче така им пасва че зарязват всичко и започват нов живот.Четох някъде че човек може би трябва да се ожени веднъж, за да попадне на истинският човек след това.Може би човек който е преживял такава драма трябва да говори,трябва да те заболи за да усетиш,защото другото си е празни приказки...
2013-12-12 #8  Нико
2013-12-12 #7  стоян Първото нещо което трябва да преодолеят в отношенията си двама в едно ново семейство това борбата за надмощие.Сякаш се събираме за да установим точно това кой е по силния и кой по слаб.И най важното да осъзнаем че човека до нас не е просто даденост.А е жив човек, с чуства и желания,интереси,душевност.
Разбирам че битувизмите в живота ни безброй пъти са убивали,големи и прекрасни любови,за жалост.Мисля си че в отношенията ни трябва да има паритет,равни права и равни задължения и взаимно да си помагаме,защото точно за това сме се събрали .За да усещаш до себе си рамото на другия ,да разчиташ на него, вървейки здраво стъпвайки по земята,към успехи и победи... Но също да те прегърнати притиснат до себе си,целувайки и галеики душата ти,зареждайки те с енергия за да се изправиш отново ако нещо нещата се объркат.... Това е живота....
2013-12-11 #6  Нико А може ли да се продължи статията за другия случай-когато мъжа е напуснат изненадващо и без обяснения?Благодаря!
2013-11-08 #4  Didi Поздравления на автора на тази изключително съдържателна и поучителна статия. 
2013-11-07 #3  Инна Георгиева Чудна статия! Има една такава работа, това с даването. То, даването, носи и някаква тежест за другия (и особено за мъжете)- не знам народопсихология ли е или е свързано с комплекси...
2013-11-07 #2  Ирина Вълчева Благодаря, Цвети! От личен опит... Най-ценните уроци 
2013-11-07 #1  Цвети Чудесна статия с много теми за размисъл 
|
|
|
Неделя 8 Февруари 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
 Тази досада поучението!
Никой не обича да го поучават, макар сам лесно да изпада в ролята на онзи, който говори назидателно...
 Не обичам детето си... - I
Майка, която не обича собственото си дете! В представите ни изниква образът на асоциална жена, която...
 Куклата Барби посреща промени в имиджа си и стъпва здраво на земята
Куклата Барби вече десетилетия е в дома на почти всяко момиче. Тя изразява съвършената жена, която всяко...
  Деца пред компютъра
Компютри, игрови конзоли и прочие електронни джаджи – често децата ни искат и получават такива подаръци,...
 Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
1  Трудността да приемем детето такова, каквото е
Лесно е да се каже, но не винаги е лесно да се направи – да приемеш детето си такова какво е, а не каквото...
 Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
  Къде и защо се губи сексуалната тръпка?
Рекламният бизнес, телевизионните и филмовите продукции напоследък представят женското емоционално самоосъзнаване...
 Валдорфската педагогика - прозорче към детската същност
„Да възприемем детето с уважение,
да го възпитаме с любов,
да му дадем свобода.“ – Рудолф Щайнер
Наред...
 Лято е. Шест приятни занимания за цялото семейство
Топлите слънчеви дни ни предлагат прости, но изпълнени с безгрижие удоволствия. Благодарение на тях можем...
1  Принципна е, чака принца
Мечтата на всяко момиче е да дочака своя принц. Дали на бял кон, бял мерцедес, или с вече побеляла коса,...
  Защо все още съм сама?
Това е най-кошмарният въпрос за необвързаните жени. Особено, ако „всичко им е наред”. Което преведено...
  Подводните камъни на приятелските съвети
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го,...
  Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
 Привързаност с граници
Вероятно най-страшното, което може да си представи почти всеки от нас, е загубата на нещо или някого....
1 Не се ли стараем понякога твърде много да сме съвършени майки?
Наскоро се заговорих с няколко майки относно заетостта на децата през лятната ваканция. Повечето от тях...
  Нуждаем ли се от равноправие? - II
И така, нуждаем ли се от равенство – както в правата, така и в задълженията? Само преди четвърт век положителен...
  Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”.
Замисляли сте...
  Възраст и безплодие
Всички сме чували за неумолимо тиктакащият репродуктивен часовник, но често смятаме, че това просто не...
 Детската любознателност - началото на самостоятелното мислене
Децата са любопитни по природа и как иначе - те имат нужда от това любопитство, за да опознаят заобикалящия...
1 Хиперактивни деца - говорим ли за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
В последните години много сериозно се заговори за хиперактивността при децата. Някои я смятат за твърде...
  Детска стая с въображение - I
Детската стая е най- специалната стая в едно жилище. Казвам го толкова категорично, защото както обзавеждането...
|