Имате ли време за децата си?
 Изпрати
Всеки ден бързаме ли, бързаме – сутрин за работа, на обяд да се нахраним, вечер да приберем детето от детска градина, да сготвим, през уикендите да изчистим и изперем. Искаме да отслабнем с не повече от 3-дневна диета и да научим английски на интензивен двуседмичен курс. И шефовете ни искат задачите да са свършени, ако може... за вчера. Все ни се струва, че 24 часа не са достатъчно за всички задачи, които имаме. А междувременно край нас растат децата ни. И ако не за друго, за тях винаги трябва да намираме достатъчно време. Сутрин може и да не сме гримирани, но трябва да изслушаме разказа им за страшния сън, и дори с риск да позакъснеем, да изгладим розовата малка поличка, защото избраната зелена не се харесва, да стоплим чашата с мляко... На практика обаче нещата стоят много по-различно.
Вечното бързане на родителя неизменно се отразява и върху живота на децата. Липсата на време е една от причините майчината кърма да бъде заменена с адаптирано мляко. На процеса на кърмене, разбира се, влияят още много и различни фактори. Но често майката предпочита да носи в чантата си шишета с предварително приготвено изкуствено мляко, отколкото да отделя време, за да храни и успокоява бебето си с кърмене.
Малко по-късно сред всички купени или подарени играчки се появява и плюшка, която издава различни звуци. Един от тях наподобява биенето на майчиното сърце. Слушайки този звук, детето се успокоява и заспива. А колко по-лесно и естествено е майката просто да легне и да гушне детето си. И то да чува биенето на нейното истинско сърце, да усеща топлината от кожата й, а не изкуствените влакна и кадифе.
Заради липсващо време не разговаряме с децата си, а научаваме за чувствата им от статуса им във Facebook. Или пък вместо да отделим час за топло приготвена храна, им даваме пари, за да си поръчат пица.
„Нямам време” не може и не трябва да бъде извинение. Ако не намираме време за децата си, докато те са още деца, кога ли? Трябва ли да чакаме онова заветно пенсиониране, когато няма да сме заети в работата си, за да отделим от скъпоценното си време за най-близките?
Пестенето на време е като пестенето на пари – изисква дисциплина. Ако родителят си наложи определени принципи, които стриктно да следва, дори и при най-натовареното ежедневие той ще намери време за децата си. Има много неща, които родителят може да направи, така че детето да се почувства специално и обгрижено. Повечето от тези неща не са трудни, не изискват отделяне на много средства, нито специални знания и умения, а само малко време.
Има много интересни начини да прекарваме времето заедно с детето си, като едновременно с това то опознава света и го възпитаваме.
- да порисуваме заедно, вместо само да изваждаме книжката за оцветяване и моливите и да го караме да се забавлява само. И междувременно детето може да научи от нас как от червено и синьо става лилаво, а рисунките с пастел не могат да се скрият с водни бои;
- да организираме спасителна операция за изгубените от чифта чорапи и разпилените по пода дрехи и така всъщност да съберем мръсното пране;
- да погледаме заедно с него любимите му детски филмчета и така да се запознаем по-отблизо и с вкуса му, и с излъчваното по телевизията;
- да превърнем съботните или неделните следобеди в лично време и на чаша чай, кафе, какао, да обсъдим проблемите и радостите на тийнейджъра. Изграждането на традиции съхранява връзката дете-родител, която е най-силно заплашена от скъсване именно в пубертета.
|
Виж още статии за: Нашите деца · Семейството ·
Коментари
2013-10-30 #6  Цвети Сигурна съм, че няма да е провал. Щом го отчиташ като проблем. Тази ти съвестност те отличава от наистина безотговорните...трудно е да, в по- големия град се губи много време в път и реално вкъщи си два три часа качествено време. Детските градини също са дефицит. Но с времето децата стават по- самостоятелни и ще можеш на отделяш на твоето повече време  Ако е крайно зле - замисли се за нова работа - винаги има изход 
2013-10-30 #5  Майка Цвети, какви 5 - 6 часа, нямам никакви баби, работя до 6, пътувам 1 час, прибирам се в 7, детето е на 3 и половина, в 9 заспива право, през тия 2 часа готвя, пооправям...вече нито къщата ми е наред, нито ме интересува бащата, давам години от живота си за един хубав здрав сън, защото сутрин всичко започва отначало...не само нямам време да говоря с детето си, ами съм сприхава с него, нервите ми не издържат, Господ ми е свидетел колко го обичам, но ако изобщо съм жива да го отгледам, ще е провал пълен във възпитанието, знам това....: ((
2011-03-24 #4  Катина Много точно и вярно е това мама и татко да са повече с децата си, но как да стане, когато нашите вече пораснали деца - вече родители, могат само да си спомнят как ниастина имаше много време за всичко това и за още много забавления и излети, разходки, игри с топка и още и още..., а днес всеки родител се прибира у дома чак след 19.00, 20.00 часа, че дори и по-късно, защото работното време не позволява, а дори се работи и 6 дена в седмицата. Искате да имате време за своите рожби, а имате ли защитата и правата на български родители от държавата? Във вас ни е надеждата да промените нещата, защото, ние бабите и дядовците сме щастливи със своите внуци, но това не е достатъчно.
2011-02-11 #3  nansy81
2010-12-17 #2  Цвети Защото, когато пораснат и започват да се оформят, въз основа на онзи бунт към родителите, онази опасна възраст, уроците, които научават , са истински уроци, ако само са си счупили тиквите тийнейджърски. Но! Но винаги трябва да имат увереността, дълбоката сигурност, създавана през детството, че родителите винаги ще са до тях, каквото и да се случи, колкото и глупости да направят, непонятни и сякаш чужд човек да ги е сторил, те трябва да разчитат на тях. А това се случва от детството, с всичките дейности, които сте правили заедно, с уважението, разговора, честността. "Сега нямам време" първата крачка към отчуждението
2010-12-17 #1  Цвети Това е една много щекотлива тема. Да си родител наиситна трябва да е мисията на живота ти. Отговорно, с мисъл и уважение към детето. То няма само физиологични нужди, обличане/обуване - т.е. това, което се купува с парите. А сякаш върху това пада акцентът...Аз се страя да намирам време за нея и сме приятелки ( на 4 е ), споделяме си и разни други момичешки работи. Но на мен ми помагат куп баби и е редно това да се отчете. Тези родители, които нямат такава помощ, просто не знам как се оправят. Като имаш предвид ходенето на работа и връщането към едно 5-6 часа. Вечерята, пооправянето това онова, съботата да почистиш и прочие домакинстване.....наистина не знам. Може да се включва и детето в "големите работи", но и, е, не ли разтоварване да седнеш и да порисуваш, да апликираш... даже като са малки е още по-интересно 
Виж още статии за: Нашите деца · Семейството ·
|
|
Вторник 21 Март 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  1001 нещастия
Има хора, които няма как да наречем, освен „1001 нещастия”. На пръв поглед съвсем нормални, дори приятни...
 Обичам да пазарувам, но харча неразумно. Няколко съвета как да пазарувате за по-малко пари
Учудващо много хора водят борба с харченето на пари, просто някои не си го признават и когато банковата...
  Животът като низ от избори
Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път...
 Защо да напишем писмо до Дядо Коледа?
Имам дъщеря на 7 години. Всяка година, откакто държи химикалка в ръчица, пишем писмо до Дядо Коледа....
  Защо си вдигаме скандали - II
Как да избягваме тези ситуации?
Научете се да предвиждате задаващия се скандал. Дори и най-заплетеният...
  Да вземем ли четириног приятел на детето си?
Колкото и спокойно да живее едно семейство неизменно настъпва моментът, в които детето иска да има свой...
 Майчинският инстинкт – митове и реалност
Обикновено майчинството се свързва със сбъдване на най-съкровените мечти, щастие, минаващо преливниците...
 Децата и наркотиците
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
 Семейните ритуали - тайната на сплотеното семейство
Никога няма да забравя как за началото и края на всяка учебна година майка ми подготвяше за мен и сестра...
 Изгубени в превода - I
Дори тези с небогат опит в между половото общуване знаят – тя и той си говорят на различни езици. Уж...
 Как да избираме детски играчки. И какви?
Да купуваш играчки - на пръв поглед това си е чиста проба забавление. Ами да, какво му е сложното, ще...
  Посвещение
Мое малко и светло момиче,
моя тъмна и нежна печал…
Аз не зная дали те обичам.
Зная само, че ми е...
|