Не обичам детето си... - I
 Изпрати
Майка, която не обича собственото си дете! В представите ни изниква образът на асоциална жена, която принципно не изпитва нормални човешки чувства. Или мащеха, която волю-неволю трябва да отглежда чуждо дете. Но това може да бъде най-обичайна и неизпъкваща с нищо от останалите мама. Тя изпълнява съвестно всички препоръки на педиатъра, купува играчки на детето си, дори му пее приспивни песнички през нощта. И за това, че изпитва не любов, а по-скоро раздразнение, се досещат само двамина – тя самата и мъничето. Защото децата, още от момента на раждането си, са способни да улавят майчините чувства по интонацията на гласа, погледа, усещането от докосването и целувките. Те, разбира се няма с какво да сравняват и не знаят дали би могло да бъде иначе. Всички ние хората обаче, още с появяването си на този свят, сме настроени за любов. Затова всяко дете жадува да получава от своята майка внимание и нежност, дори да бъде най-прекрасното същество в нейните очи.
Малчуганите, към които се отнасят именно така, растат весели и спокойни. Те чувстват увереност, защита и са готови да се доверят на света. Необичаните деца, напротив, обикновено са взискателни, капризни и раздразнителни. За тях често можем да чуем: „Покой нямам от него. Сит е, облечен е - не мога да си обясня какво още иска!” Това, което не им достига е внимание и ласки, но не формални, а истински. Не се успокояват дори, когато ги вземат на ръце, защото ласките от чувство за дълг съвсем не са същите като ласките от любов.
На майките обаче също не им е лесно. Съзнанието, че не обичат собственото си дете поражда в тях куп сложни и противоречиви чувства. На първо място ги измъчва огромната вина („ Той е толкова мъничък и с нищо не го е заслужил”) и недоволството от себе си („Какво се случва с мен, всяка нормална жена трябва да обича детето си”) към които се прибавят чувството за безизходица („Ужасно е, но не мога да го променя”) и тревогата („ Ами какво ще стане от тук нататък, когато детето порасте”). Социалните норми задължават жената да бъде любяща майка и осъждат всяка, която признава студенината на своите чувства. За това за майчината нелюбов не е прието да се говори откровено. Това признание е трудно дори пред самия себе си, но отваря път пред въпросът, защо се е получило така?
Ако не беше ти...
Децата не винаги са част от нашите планове и в понякога се появяват „съвсем не на време”. Това обаче не означава автоматично, че ще растат необичани – повечето майки (макар и след време) се оказват много благодарни на този подарък от съдбата. Но, ако раждането на детето повлияе на живота им отрицателно (проваля кариерата, обучението им или връзката с любимия човек), тя започва да възприема малкото същество като причина за всичките си беди. Жената може съзнателно да разбира, колко абсурдни са подобни обвинения, но представите, колко по-различен би бил живота й без тази „фатална грешка”, се оказват по-силни. Просто изкушението да прехвърлят причината за своите неудачи върху някои друг, се оказва твърде голямо.
|
|
|
|
Събота 21 Ноември 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Вместо трупане на негативизъм в една връзка - нека разговаряме
Във всяка връзка има проблеми, неизбежно е. Много от нас се измъкват от отговорност, казвайки „просто...
  Умеем ли да пазим тайна?
Да можеш да пазиш тайна е почти талант. Един е способен и дума да не продума за онова, което си му поверил,...
 4 неочаквани места за първа среща
Първата среща, независимо от епохата и поколенията, има една-единствена цел - да опознаеш човека, който...
  "Мамо, не искам да ходя на детска градина!"
Колко пъти това изречение ви е събуждало по-бързо и по-добре от звъна на часовника сутрин?
Ако няма...
  Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
 Защо умните деца вършат глупости?
„Може би човек научава от собствените си грешки повече, отколкото, ако постъпи правилно, но по чужд...
  Очаквани и неочаквани ползи от бременността
Правило ми е впечатление, че когато се заговори за бременност винаги се разнищват неприятните изживявания....
  Как детето ни да се справи с тормоза в училище
Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не...
 Надути или вярващи в себе си – къде е границата?
В общи линии хората се лутаме в крайностите – или сме твърде навирили нос, пропускайки всичко около себе...
 Козметиката, която можем да дадем на заем...на мъжа си
„Мъжете са лишени от суета - за тях това, как изглеждат, няма никакво значение!” Авторът на тази теория...
  Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
  Разумът или сърцето?
Разумът или сърцето? Кого да слушаме? Този въпрос се поставя твърде често, когато става дума за значими...
|