Кога и къде се къса връзката майка-дъщеря?

Връзката майка-дъщеря е особено силна. Освен естествената родителска обич, тя е и нещо повече. В своето момиче майката вижда в известна степен себе си. То минава по същата неотъпкана просека на живота – всичко е принципно същото и безподобно различно.

И все пак, кога и къде се къса тази така специална връзка? Или ако не е късане, то поне е изтъняване, отдалечаване, намаляване на общите теми, на споделянето. Както повечето неща и това става неусетно. Без дори да разберем, се оказва, че разговаряме все по-малко. По-рядко прекарваме времето заедно, изслушваме или просто правим нещо любимо. Промяната обикновено става осезаема в тийнейджърските години, когато детето съзрява. Тогава идват раздразнителността, полюсните настроения. Под най-невероятни форми то декларира своята независимост.

Както винаги в основата на всяка добра връзка, от каквото и естество да е тя, е добрата комуникация, доверието. Общуването с порасналата дъщеря не може да бъде под формат на назидателни монолози, а е диалог. Изслушването е нещо, което звучи лесно, а изобщо не е. Става дума не за нашето мълчаливо присъствие, а за активно вслушване, с отношение, но без грубо размахване на пръста. С изказване на мнение, но не натрапването му. На родителя често му се струва, че детето му го занимава с незначителни истории и маловажни подробности. Убеден е, че ще се разрешат от самосебе си, но за младия човек те са целият му поглъщащ го свят.

Силната връзка май-дъщеря се къса от:

Назиданието – Това върви при малкото дете, но не и при голямата дъщеря. Детето пък се чувства неразбирано, усеща незаинтересованост.

Живот без грешки и без болка - Родителят желае за детето си съвършен живот, без то да бъде наранявано, а това е абсолютно невъзможно. И в същото време е толкова естествено той да го иска.

Капана на отношенията тип „приятелки“ – За никого не е полезно да се изпада в крайностите на приятелството дете-родител. Все пак ние трябва да сме коректор, авторитет, да чертаем граници за детето си, дори когато то е пораснал човек.

И майките могат да са дразнещи. Знаем, че е така, нали ние самите сме и дъщери. Майката изнервя с хиляди дребни неща – забележките да се ходи с изправения гръб, разказването на сериали, сравняването с как беше по нейно време. Тя непрекъснато иска да ви нахрани, сравнява ви с успехите на другите дъщери, притеснява се, че сте похарчили много пари за да й купите подарък.

У родителя доминира загрижеността, отговорността към детето. А те донякъде убиват хубавите емоции. Дъщерята разказва за новото си гадже, майката се кахъри дали е свестен, притеснява се от нежелана бременност. Щерката се връща щастлива от дискотека, майката я посреща с недоспала физиономия, но и облекчена, че я е дочакала.


По-добре:

1. Повече изслушвайте, дъщеря ви има нужда от това. Интересувайте се от живота й, от срещите и вълненията й. Нищо не е незначително, щом е от огромно значение за нея в този момент.

2. Давайте своята гледна точка, но не съветвайте натрапчиво и в повелителна форма. Не рисувайте апокалиптични картини, от излишни страхове полза няма. От благоразумие обаче - да.

3. Поощрявайте, хвалете, тя има нужда от това. Критиките не бива да бъдат спестявани, но балансирано – сочете и плюсовете, и минусите. Вредно е, както превъзнасянето в стил „моето най-съвършено гардже“, така и вечното критикарство, което създава комплекси.

4. Говорете свободно за секс и по всякакви интимни въпроси. Нека няма тема табу, но все пак да се пази неприкосновеното лично пространство.

Много от случващото в отношенията ви с вашата дъщеря е съвсем естествено и закономерно. Вие колкото пъти се обадихте на вашата майка този месец, колко време прекарахте заедно? Колко от проблемите си й ги спестихте, водени от най-добри чувства? Колко пъти реагирахте раздразнително на тревогите й за вас, за това, че се преуморявате или не изглеждате добре. И въпреки всичко – нима по-малко я обичате? Всичко това се случва и с вашата дъщеря. Големият сценарист Животът просто разменя ролите.