Жестоката индустрия на красотата

Женската красота е тема на много песни и поговорки, но всички те отразяват само мъжката представа за нея. Това не е дискриминация, а сурова житейска истина, защото най-голям принос за това имаме самите ние – представителките на нежния пол, които обричаме живота си в преследване на някакъв илюзорен идеал.

Безспорно двата пола имат коренно различно отношение към външността си. Мъжете се чувстват добре в кожата си, независимо дали изглеждат като Брад Пит или Татко Барба. Самочувствието им се гради върху социалното им положение и по никакъв начин не може да бъде помрачено от десетките килограми в повече, двойната гуша или обилното окосмяване по гърба. Те приемат тези „малки” недостатъци просто и естествено и трудно биха предприели усилия, за да ги променят.

Ние жените точно обратното – гледаме на тялото си като нещо, което трябва непрестанно да се усъвършенства, да се приведе в норма, сравняваме се с останалите и се нуждаем от чуждото одобрение. Дори най-прекрасните представителни на нашия пол са измъчвани периодично от комплекси и съмнения. Какво да кажем тогава за останалите?

По всичко изглежда, че обществените промени не са оказали голямо влияние на нашата дълбинна психика. Дори днес, във века на еманципацията, подобно от праисторическата жена, ние изпитваме необходимост да „демонстрираме” своята способност за възпроизводство и да изпъкнем над всички потенциални съпернички. Именно „демонстрираме” – в тази дума се крие първоизточника на всичките ни страдания.

Бедата е там, че женските съмнения и комплекси по отношение на външния вид се експлоатират ловко от находчиви бизнесмени, които на тяхна основа създават цяла индустрия на така наречената красота. Разбира се, съществува аналогична индустрия и за мъже, но тя закономерно буксува и не е развита дори на една десета от женската. Като се започне от по-невинните оръжия за постигане на идеала като боядисването на косата, модните прически, бялата козметика и макиажа, всевъзможните видове епилация, гигантските токове, скъпата парфюмерия, дрехи, диети и загар до тежката артилерия от подмладяващи процедури и пластични операции, изкуствени нокти, мигли и бог знае още какво – списъкът може да бъде продължен до безкрайност и всеки пункт от него витае ежедневно в мислите на голяма част от съвременните жени.

Достатъчно е да отворим случайно женско списание, за да се натъкнем на истинско противоречие между текстовете на статиите, които ни убеждават да бъдем самите себе си – уверени и независими, и рекламните послания на съседната страница, които превъзнасят някакъв нереален идеал за красота, карайки ни да се чувстваме жалки и незначителни. С всяка година този контраст става все по-рязък, а консуматорката на гланцираното четиво все повече се лута в ценностните си ориентири.

Гледайки ежедневно десетки идеализирани и софтуерно обработени фотографии, все повече жени отвратени от себе си, се решават на пластична операция. Процесът е лавинообраззен, защото колкото повече лягат под ножа, толкова по-силно им завиждат останалите, които нямат възможността да си позволят същия естетически ефект.

Може би бизнесът на „красотата” дори не подозира, колко пагубно влияе на женското съзнание, което изначално е настроено самокритично и склонно към дълбоки, понякога граничещи с патология комплекси. Или напротив – идеалът, които ни предлага съвсем умишлено е тъй недостижим – хиперболизирал до чудовищни размери някои части на женското тяло и минимализирал до атрофия други. А възможната цел, разбира се е, жените устремени към него, да се чувстват винаги подтиснати и никога да не спрат да харчат пари.