Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Понякога сме в едни такива връзки, които хем знаем, че не ни дават почти нищо от онова, за което мечтаем, хем няма човек на тази земя, който да е способен да ни убеди в това. Влезем ли веднъж в омагьосания кръг, в навика, в нежеланието за промяна, излизането е безкрайно трудно. Започваме да вадим аргумент след аргумент, за да убедим себе си, че сме на правилното място с правилния човек, но някъде там дълбоко в сърцето ни нещо толкова силно липсва, че не е никак трудно да го усетим. И въпреки неприятното усещане, ние не сме способни да се отървем от тази връзка, защото съществуват заблудите - подвеждащите оправдания, които ползваме постоянно и в които в даден момент започваме да вярваме и ние.

Кога трябва да спрем да се самозаблуждаваме:

"В този момент на връзката аз давам повече"
От тук започва всичко, защото любовта е действие, а не думи и нашето си измисляне - тя е взаимодействието и ако между "давам" и "получавам" няма знак за равенство, започнете сериозно да мислите върху опцията раздяла или поне почивка. Няма как да не усещате, когато вашето даване е за сметка на още искане. Когато получаването осезаемо намалее, потърсете причината. Поговорете с него и му кажете съвсем открито онова, което ви тормози. Ако няма резултат в следващите два- три месеца, просто спрете да се заблуждавате. Наскоро една позната ми сподели „аз работя, гледам децата, пазарувам , готвя и чистя, той само ходи на работа“. Сигурно не малка част от жените ще кажат същото- че ангажиментите им са в пъти повече в сравнение с мъжките. Че когато поискат помощ, им се отговаря с „зает съм“, „не сега“, с досадна физиономия и дори повишаване на тон. Но тук не говорим само за този вид даване и за битовизмите, съпътстващи ежедневието ни, макар че те са пряко свързани с другото даване- на внимание, отношение, грижа и любов. Започне ли да ви липсва нещо, не задълбавайте във вашата вина, само за да оправдаете неговата. Лесно е да си дадете сметка, че нещата не са такива, каквито са били. А и дори вината да е във вас, помислете защо вие не желаете повече да давате и защо не го правите както преди. Във всички случаи, нещо не е наред и изходът общо-взето е само един.

"Всеки има своите недостатъци"
„Недостатък“ е той да не обича да гледа филми у дома, а вие да си умирате за домашно кино вечер в прегръдките му. И да, този „недостатък“ все някак се преодолява. Дали обаче можем да наречем по същия начин факта, че той обича да пие бира с приятели навън през вечер, докато вие чатите с приятелки у дома. Че предпочита мъжката им компания пред това да излезете някъде заедно. Оправдавате го с различните ви интереси, с това, че и той има нужда от лично пространство? Замислете се до колко това лично пространство не е твърде лично и заемащо по-голямата част от времето му. Защото при един обвързан мъж, който истински ви обича, нещата не стоят така. Ако усещате, че не прекарвате достатъчно време заедно и че той дори не прави опит това да се промени, а напротив- прибира се с усмивка след поредното приятелско събиране, питайки ви равнодушно „ти какво прави“ , помислете за приоритетите на този човек и за желанието му да бдете едно цяло. Дали изобщо все още има такова желание? Веднъж започнете ли да се чувствате потиснати и разлюбени, пътят е много кратък…Вие го правите дълъг, прощавайки и страхувайки се да останете сами. Компромиси трябва да се правят и перфектни връзки няма, но не винаги. А и когато компромисите са „в полза“ на единия, докато другият по никакъв начин не иска да излезе от своята зона на комфорт, най-малкото имате нужда от залъгване. Истината винаги се вижда и то с просто око.

"Ами ако остана сама завинаги"
Една от най-често срещаните самозаблуди. Обикновено, когато години наред делим живота си с един мъж, не можем просто така за ден- два да решим, че е дошло време за раздяла. И дори да решим, можем да я отлагаме във времето с години. Навикът и страхът от самотата са чувства, които се преодоляват наистина трудно. Ако пък нямате къде да отидете, защото сте от друг град и живеете в неговия апартамент, тогава съвсем намаляват шансовете ви за друг живот. Разбираемо е да се плашите от толкова голяма промяна. Всеки знае, че дори да не се чувства щастлив в ситуацията, в която е, тази ситуация е част от зоната му на комфорт, част от ежедневието му, което дори да не щастливо, поне е спокойно и някак сигурно. Оставайки сам, почти всеки се чувства уплашен и не знаещ в коя посока да поеме. Не е ли по-добре обаче, да поемеш в някаква различна посока, защото тя със сигурност ще те отведе на нови места и ще те запознае с нови хора, отколкото да стоиш там, където си години наред, докато животът си тече? Твърде голяма част от нас си позволяват да изживяват живота си в тъга- тъга, с която в даден момент до толкова са свикнали, че дори харесват. Не се дръжте така, сякаш сте обречени на нещастие и просто сте го приели, защото щастието ви чака някъде там. Достатъчно е да го поискате, да се осмелите да преминете през не една сложна ситуация и трудност, за да се озовете точно там- там, където сто пъти ще съжалите, че не сте „отишли“ по-рано. Просто си позволете да взимате решения по-бързо! Само така щастието ще дойде при вас по-лесно. Страхът от самотата става все по-голям с напредване на годините, затова не чакайте.

Любовта трябва да е осезаема между нас въпреки дребните неразбирателства. Тях винаги ще ги има, но ако те не правят живота ни горчив, ако бързо ни минават и на следващия ден можем отново да се целунем на закуска с усмивки на лицата, намерили сме човека. Ако обаче с дни не можем да се съвземем след поредния скандал и проливаме сълзи периодично, ако дълбоко в себе си знаем, че не той е човекът (вярвам, че това винаги и всеки го усеща), няма сила на света, която да ни спре да си тръгнем. И има стотици малки сили и причини, които можем да си намерим като оправдание. Дали ще е тази, че вече сме минали 30-те, 40-те или които и да е години и ни е късно да търсим тепърва перфектния, дали ще е това, че няма перфектни, дали ще е липсата на време или фактът, че вече имаме дете или деца, не е важно. Важно е това, че всички тези оправдания ни оставят там, където сме. Често - в средата на нищото - там, където не изпитваме нищо положително , но си казваме „и това ще мине“. Ще мине, само ако ние тръгнем в друга посока. Защото имаме един живот, който заслужаваме да изживеем щастливо! Без да слушаме хорските приказки, без да робуваме на остарели виждания за семейство и щастие, без да си казваме, че „всеки има проблеми и нищо не може да е перфектно“. Нищо не е перфектно, но често дори не искаме да разберем, че може да бъде много по-хубаво.

Не си позволявайте да се примирявате с живот, който не желаете! Защото има и друг. И той е тук. На тази Земя. Не чакайте следващия, защото за него не е сигурно, че го има!
Коментари
2019-06-10 #2
Виктор
Здравей Маги,
Преживя ли раздялата?
Не си струва да жалиш за човек, който те е предал, който е забил нож в гърба ти.
2018-06-15 #1
Magi
Здравейте казвам се Маги на 39 години съм преди три седмици имах тежка раздяла с приятелят си той самият поиска тази раздяла когато ми го съобщи имах чувството че животът спря за мен. Чувствам се супер много зле почти не се храня не спя не знам какво да правя много ме боли а проблема е че се карахме почти за глупости след това ми съобщи че искал малко време и така той си замина да виждаме се от време на време и все го молеха да помисли над решението си но той все ми повтаря че решението му е окончателно не знам какво да правя много ме боли имам чувството че няма да издържа с тази болка идеми какво ли не да извърша моля да ме извините за моя правопис.
Благодаря.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Да храниш птиците... и любовта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· "Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Вторник
15
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да дам ли втори шанс на отминала любов?
Едва ли има човек, който уверено и еднозначно би ви посъветвал дали да обърнете на следващата страница...
Сърдитко Петко
Според народната психология той задължително губи с вечните си сръдни – затова и торбичката му е празна....
Внимание – деца на пътя
Едва ли има съмнение у някой, че днешните улици са като бойно поле – невинни жертви, безкрупулни убийци...
Защо младите хора четат все по-малко
Често смятаме, че днешното младо поколение е по-разкрепостено и безотговорно от вчерашното, че е по-малко...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Бабите - помощници или заместнички на майката?
В миналото според традиционните модели на битуване е било нормално три или четири поколения да живеят...
Кошмарите - II
Нараняване и смърт – независимо от ужаса, който предизвикава, разкъсването на тялото ни, най-често има...
Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
Общуване според темперамента
Често в ежедневното общуване ни поразява огромната разлика между хората – във възприятията, начина за...
В очакване на 8-ми март - с какво да изненадаме жената до себе си
В океана от предложения за подаръци по празници като 8-ми Март, изборът на правилния, си е цяло предизвикателство...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните...
Алтернативни терапии за успокоение
Ако не сте си открили специален финансов фонд „При нужда психолог”, то когато имате спешна нужда от успокояване...
Най-сигурните начини да съсипете връзката си
Най-често обвиняваме обстоятелства, късмета или другите за несполуките си в живота. Подлагаме на анализ...
Да опазим момичетата от ранна сексуализация
Съзряването на децата започва все по-рано. Пубертетът се измества все по-напред - с няколко месеца от...
Днешната работа за утре
Какъв човек сте, когато трябва да свършите някаква работа в срок – методичен или стихиен? Първият тип...
Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
Всеки минава през тежки моменти в живота си. Някои от тях обаче, са далеч по-тежки от други и не се преживяват...
Майчини тревоги - II
Сам вкъщи – дори и вкъщи детето не винаги е в безопасност. За да бъде оставено само, то трябва да познава...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Мъжките хитрости и как да се справим с тях - II
Дотук беше теорията – кога и защо мъжете използват хитрости. Сега идва ред на практиката – някои от до...
Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
Казват, че ако нямаш високи очаквания, няма да се разочароваш. Очаквания хората да бъдат според представите...
"Нов татко", нови правила
Писали сме вече по темата за самотните майки и за това колко е трудно да намерят истински мъж, който...
Как да възпитаме мъжа - II
На първо място, трябва да сме умерени в очакванията си – възпитанието на Христова Възраст, съвсем не...
Как да (не) кръстим децата си
Изборът на името е една от най-сладките и трудни отговорности на бъдещите родители. Името е за цял живот...
Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
Кърменето е естествено. То е акт на грижа, на любов. То е най-добрата храна за бебето и една от основните...
Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
Най-желаните подаръци за мъжете, които искат и могат да изразяват своя стил
На мъж трудно се избира подарък. Неотменим факт, пред който се затрудняваме при всеки специален повод....
Колко е важно да бъдеш несериозен
- Няма смисъл, никога не се печели от това… - Е, как, бе, много пъти сме взимали играчка! Действието...
Приемното семейство – една друга възможност
Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят...
За и против детската градина - I
Всяка майка се изправя пред този избор. Някои от нас - поради необходимост. Други - защото смятат, че...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook