Отваряне на асансьора, нареждане на букви в печатница, писане на пишеща машина на пелюр, пълнене на дюшеци и още куп други дейности отдавна вече не се нуждаят от човешка ръка. И ако преди различни професии са отмирали постепенно, то днес търсенето и нуждата от работна ръка непрекъснато се променят, допълват или напълно изчезват, а на тяхно място изникват съвсем нов вид потребности.
Така, със същата скорост, с която различни компютърни програми и автоматизирани системи превземат работните места, се появяват и нови и нови длъжности. Допреди едно десетилетие създаването на мобилни приложения, например, или търсенето и събирането на данни от глобалната мрежа, са били рядкост в обявите за предлагане на работа. Сега подобни позиции се търсят масово в глобален мащаб.
Спецификата на стотици хиляди проекти и начинания вече се нуждае от хора с разнообразни умения, пъстра квалификация и опит, които освен богатото си CV трябва да имат и много гъвкаво отношение към работата въобще.
„Всички стандарти, които познавам рухнаха“
Безпрецедентното развитие на технологиите, а с него и изменението на структурите на обществото, води до качествена промяна на досегашните стереотипи. Къде по-бързо, къде по-бавно, работните места променят облика и спецификата си. Работната култура вече включва много повече изисквания, както и познаването на много повече реалии и инструменти.
Пред очите на хората, най-вече от средното поколение, стандартите, които те познават и по които са работили дълго време, рухват за миг. Нормите им, навиците, свързани с тях, вече не съществуват, пазарът няма нужда от тях. Преведено на съвременен език това значи - длъжностната характеристика не изчерпва задълженията ни, предстои ни да се учим цял живот и да сме в състояние бързо да свикваме с нови системи и правила.
От птичи поглед, професиите, които не съществуват, са реалност в най-общо в три варианта. Такива, които не съществуват, защото са отмрели, други, които ги няма, защото тепърва предстои да се появят и още едни – такива, които ще ги има винаги, но към традиционните знания и умения в тях, предстои да се добавят нови технологии и образци на работна етика.
Професиите които вече не съществуват
„Словослагател, който ръководи другите словослагатели и свързва шпалтите на страници“, това гласи определението за длъжността на метрампажа. Тя обаче, заедно със странното си име, вече не съществува и отдавна е в „ръцете“ на програми за оформление и създаване на страници. В днешно време няма да видим и хора, които в ранни зори да палят лампите по улиците, нито такива, които да отварят вратите на асансьорите в големите сгради. За добро или лошо, от 1 февруари 2005 г. официално вече няма и човек, който да приеме телеграмата ни, просто защото тази услуга вече не съществува.
Професиите, които все още не съществуват
За щастие на тези, които са влюбени в постоянно променящата се среда и намират предизвикателство във всяко разчупване на статуквото, предстои да се появят какви ли не професии и длъжности. Готовността да излизаш от всякакви рамки вече е стандарт. Практическите умения вече няма време да се учат дълго време, те се придобиват на място, в действие, според спецификата на работата, необходима към съответния момент.
През лятото тази година холандската компания Mars One обяви плановете си за колонизация на червената планета до 2023 г. Предстои начинанието да бъде спонсорирано чрез превръщането му в телевизионно шоу, в което зрителите ще изберат хора, които да се заселят на Марс. И да, тези хора ще получат хонорар. Той ще бъде в размер на 6 млрд. долара. Вярно, тук не става дума за професия, но примерът е показателен за възможностите, които всеки ден се появяват пред нас. |
Професиите, които винаги ще съществуват
Нищо не може да се каже със сигурност, но за онези, които обичат статуквото и ясно определените изисквания към тях, остават професиите, които винаги ще съществуват, или поне засега не можем да си представим друго.
Е, винаги звучи прекалено, затова едно уточнение – винаги, макар и под различна форма. Независимо от това какви промени търпи пазарът на труда и какви нови технологии изникват, има дейности, които изглеждат имунизирани от изчезване. Това са професии, съществували хилядолетия, например лекари, учители, търговци. В рецесия или не, всяка икономика, под една или друга форма, ще се нуждае от тях.
Естествено всичко казано дотук важи за част от земното кълбо, за така наречените високоразвити общества. В по-традиционните, недокоснати от напредъка на цивилизацията, нещата вървят по-бавно и затова отмирането на занаяти и професии не е толкова светкавично.
Като цяло обаче това, с което се занимаваме, за да изкарваме хляба си, започва да зависи във все по-голяма степен от нас и от способността ни да участваме в обмена на стоки и услуги и едновременно с това непрестанно да се учим.