Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2022-03-18 #53
Криси
Котката ми почина преди почти година, никой не разбира връзката ми с нея, но виниги съм я усещала като моята сестричка, 14 годинки от животите ни прекарахме заедно. Липсва ми всеки ден, имам нужда от нея и осъзнавайки, че я няма ме боли по-силно и по-силно....
2022-03-02 #52
Димитър
Не мога да те изразя ,просто не мога...Не мога да опиша болката,просто не ми е по силите...Нека душата й да намери своя покой Какво мога да направя, за да утоля болката😭😭😭😢😢
2022-02-01 #51
нели
Загубих съпруга си от Ковид малко преди Коледа.Имаме 2 деца.Те ми останаха от него.Скръбта ме обгръща и нямам сила даже да се радвам на децата.Не се сбогувах и не го видях повече.Често го сънувах до 40 дни но сега вече изчезна.Остана самотата и мъката ми.Не се продължава,или поне продължава да живее само една бледа част от теб.Времето не лекува.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Неделя
14
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-големите ни грехове - II
Омраза Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото прегрешение, водещо след себе си...
С дете и на прага на нова връзка - кои са страховете и как да ги преодолеем?
„Докато смъртта ви раздели“ не винаги трябва да се разбира в буквалния смисъл. Ясно е, че в наши дни...
Влюбена в чужденец
Животът в двойка е пълен с предизвикателства и изненади. В него съвсем не липсват приятно страшни сблъсъци...
От родителите зависи децата да растат близки
Независимо от възрастовата разлика, намесата на родителите е тази, която прави братята и сестрите близки...
7 дразнещи навика на поколение Z
Πoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa пoĸoлeниeтo Z (poдeнитe мeждy 1995 и 2010 г.) нe пpизнaвaт eтиĸeтa...
Ода за рутината
Всекидневието убива любовта. Или поне така твърдят женската литература, съседката, която често повтаря,...
За и против детската градина - II
Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи? Детската...
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
1001 нещастия
Има хора, които няма как да наречем, освен „1001 нещастия”. На пръв поглед съвсем нормални, дори приятни...
Детето и първото му посещение при зъболекаря
Много родители изпадат във възторг и документират по всевъзможни начини всички първи неща, случили се...
Добрите резултати в училище започват от вкъщи
„Написа ли си домашното“? – едва ли има някой, който да не е чувал този въпрос през ученическите си години....
Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
Срещата на класа е едно от големите житейски изпитания. Гордееш ли се толкова със себе си, че да отидеш...
Кратък речник на съвременния родител
Ако сте били родители преди примерно седем-осем години или това е първото ви дете вероятно сте изправени...
Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
Често се чувстваме неразбрани и ние самите не разбираме околните. Лично за мен това е проблем, който...
Светлина за очичките на Ани - I
Вижте тези красиви детски очи. Те са на Ани от Бургас. Желана, очаквана, като всяко дете, рожба на любов,...
Общуване според темперамента - II
Холериците са бързи, поривисти и стремителни, но рязко сменят своите настроения и губят самообладание....
Какво ни дава власт
Животът ни се състои от низ от желания и цели. Ние сме същества, обречени да се стремим непрекъснато...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook