Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2021-05-08 #45
Kalmal
Преди месец и половина загубих най-близката ми роднина, А която се грижех с всички сили по време на двугодишното й боледуване. Макар че беше очаквана, смъртта й...дори не мога да опиша усещането. Дори след повече от месец още не разбирам как така я няма. Дори продължавам да се чувствам така, все едно тя още е жива, но болна и ме чака вкъщи да се прибера от работа. Често я сънувам, сънувам я всякак, но най-често болна и страдаща. Мисля, че боледуването й ме беляза завинаги. Съчувствам на всички ви за това, през което преминавате. Кураж!
2021-04-19 #44
enchev_bmw@abv.bg
На 30.03.2021 г.загубих моя скъп дядо Георги замина си от този свят от гадния мръсен COVID 19 много тежко приемам загубата .......на 03.04.2021 г. почина моята баба Атанаса също от COVID 19 болката е голяма тъгата загубата нещо страшно и ужасно е за толкова кратко време да загубиш хора които си обичал толкова много, някои казват те са възрастни !!!! не е така те насила си отидоха измъчвайки се от коварната болест. Имаше още живот в тях.Много ми е мъчно и скърбя за тях.Дано са на по хубаво място. Бог да прости!
2021-04-18 #43
Росен
Тежко ми е мисля си че Всичко е Сън.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Понеделник
21
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
По какъв начин любовта оказва влияние върху личността ни?
"Да бъдеш силно обичан от някого ти дава сила. Да обичаш силно някого ти дава кураж!" - Лао Дзъ ...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Страхът от училище – кои са причините и как да се преодолее?
Когато децата растат, родителите правят всичко по силите си, за да им осигурят здравословна среда, спокойствие,...
Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
Ако работата ни е свързана с офис у дома или сме на плаващо работно време, което предполага и свършване...
Поколението на дегустаторите
Не е необходимо да прибягваме до статистиката, за да се убедим, че през последните десетилетия „младите”...
Изкуството на малкия разговор на работното място
Започването на кратък разговор с почти или напълно непознат човек може да се окаже по-трудно, отколкото...
Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
Едно от любимите занимания на немалка част от децата още от много малки, е да рисуват. И това определено...
Да къпеш бебето в кофа - защо не?
Близо месец преди да родя, и аз като всяка млада и неопитна майка, бях изправена пред дилемата каква...
Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се...
Привързаност с граници
Вероятно най-страшното, което може да си представи почти всеки от нас, е загубата на нещо или някого....
Гневът срещу нас
Гневът е една от най-силните и разрушителни емоции. Той влияе негативно както на този, който го изпитва,...
Как да се харесаме на околните - I
Въпреки че не е възможно да се харесаме на всички около нас, почти всички хора имаме стремеж да бъдем...
Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
Когато отпуската не включва пътуване
Понякога почивката през лятото се оказва време, което не знаем как да оползотворим. Когато парите не...
Промяната - не скокове, а стъпчици
Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
Театър на сенки за деца
Помня като дете на село - нямаше вечер много забавления. Залезе ли слънцето и утихне животът навън, вкъщи...
Имате тийнейджър и се чувствате самотни? Има причина за това
На близо 40 години съм и имам два вида приятелки. Едните са моите стари приятелки, които изчакаха кариера,...
Какво печелим, когато губим?
Това е част от диалектиката на живота – докато печелиш едно, губиш друго. И обратното, разбира се. Пропускането...
Как да обезопасим дома за прохождащо дете
Ето, че малкият пътешественик е направил първите си стъпки. За него те са огромен скок към независимост,...
Първата крачка
Когато говорим за избор на партньор жените от край време са били в неизгодна позиция. Вечно им се налага...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook