Как детето ни да се справи с тормоза в училище
 Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не заради някой ненаучен урок или предстоящо изпитване. Те се притесняват, че днес отново ще трябва да се справят с подигравки и обиди. Агресията между децата в и извън класната стая не е нещо нормално между подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да засегнат не само самочувствието на вашия син или дъщеря, но могат да доведат и до жестока физическа саморазправа.
Както децата, които тормозят, така и тези, които са тормозени, имат нужда от помощта на възрастните. Родителите и учителите трябва да се научат да разпознават всички видове насилие, за да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното поведение се изразява не само във физическо насилие, но и във всякакви форми на психическо или емоционално такова. Така например, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един много изтънчен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. А докато се изграждат като личности, децата в твърде голяма степен се влияят от начина, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно подобно негативно отношение, насочено към тях, може силно да ги нарани. Помнете, че момчетата отдавна вече не са единствените, които са тормозени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкова агресивни, но обикновено те реагират по по – завоалирани начини. Те са по – склонни да причиняват емоционални страдания чрез отхвърляне от групата, пускане на слухове или преки обиди.
Децата, които най - често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по – различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си.
Често децата се срамуват да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в училище. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано:
 Прибира се с рани и скъсани дрехи
 Не говори вече за случващото се в училище
 Затваря се в себе си
 Не спи добре
 Склонно е към депресивни състояния
 Страхува се да ходи на училище и често си измисля поводи, за да си остане вкъщи
 Проявява агресивно поведение (понякога детето не знае как да се справи с чувството на потиснатост и си го изкарва на брат, сестра или друг съученик, който не би му отвърнал)
Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че проявяват малко загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите.
Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – много чрез примера, който дават. Взаимоотношенията помежду им и начина, по който общуват с детето, изграждат в него представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им.
Детето ви може би проявява агресия, ако:
 Се връща от училище с повече пари, чужди вещи, учебници или дрехи
 Има повече гневни изблици
 Интересува се най – вече от своите желания и чувства
 Поставя се в опасни или неподходящи за възрастта си ситуации
 Не допуска определени деца в компанията си и се опитва да ги злепостави пред останалите
Ако забележите подобно поведение у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, но разумни правила, които то трябва да следва. Те ще му показват границите, които не трябва да преминава и ще му напомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с бой, така само ще затвърдите представата му, че всичко може да се постигне с насилие. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате уважение и загриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се чувства спокойно да сподели това, което изпитва.
|
Коментари
2016-12-02 #8  канна Ще ви споделя малко личен опит. От малка съм доста търпелива, но в крайния ми предел изригвам и тогава бягай от мен! Така в една ситуация от 5 клас (не отричам, че и аз допринесох за нея) бях в ролята на вербален тормоз от съученички. В един момент, в междучасието агресията към мен достигна връхна точка и ... започнах да раздавам шамари. От тогава спря горепосочената агресия! Това да говориш на родителите, учителите просто го забравете, нищо няма да се подобри, а дори може и да се влоши. Разбира се, не отричам, че споделянето и консултацията с близък човек може да помогне, но не винаги има такъв на линия - за съжаление. Така, че дерзайте, но без големи изцепки (като желязна тръба например)!
2016-11-25 #7  Малволио Катрин, обръщението към родителите не е правилно. Всеки родител трябва да направи всичко, което е по силите му, за да помогне на детето си. Не бива да слагате под общ знаменател всички учители. Може да има и такива, които не са особено загрижени за учениците си, но със сигурност има и изключително отдадени на децата учители, които са готови да се притекат на помощ за благото на децата.
Така че, скъпи родители, разговаряйте с учителите, те най-добре виждат какво се случва! Разговаряйте с директор, училищен психолог, социален работник, педагогически съветник, най-добре потърсете специалисти, препоръчително е да не си "разчиствате сметките" директно с родителите на конкретното дете, което е наранило по някакъв начин вашето, а с проблемното дете е още по-безсмислено да се разговаря, освен ако нямате правилен подход и не притежавате силно ниво на емпатия. С него трябва да разговарят неговите, собствени родители, а също така и специалисти, щом се е стигнало до агресия.
2016-11-25 #6  Малволио Калоян, сега попадам на тази статия, вече са минали две години, откакто си писал тук, бил си на 12г., но ако този коментар стигне до теб, бих искала да знам какво е мнението ти сега по темата. И как се е развил живота ти до момента.
2016-09-20 #5  Viktoria Popova Аз съм на 11 и съм 5 клас.Тормозена съм от две момичета и едно момче.Едното момиче е 7 клас а момчето и момичето са 6 и са в един клас.Постоянно ми се смеят за нещо, затова какво правя как го правя защо го правя и така...миналата година правеха същото.Казах на директорката в училището и на майка си казах едва едва...никой нищо не направи.
2015-12-28 #4  Катрин Скъпи родители,
Няма смисъл с разговаряте с класния ръководител в Вашето дете. Най-добре говорете пряко с майката или с детето. Госпожите в е правят нищо! Не искам да обидя никой човек с такава професия, но просто родителите не се вслушват в думите в учителя. То в е самата истина.
2014-02-11 #3  калоян И мен ме тормозят. Викат ми че съм зубър, защото си уча уроците и изкарвам добри оценки. Аз съм на 12 и се казвам Калоян. Веднъж видях Борис от нашия клас който ме обижда непрекъснато. Щом ми каза-я виж ето го Калоян зубъра, аз му избих зъбите с една желязна тръба. Същото направих и с другите които ме обиждаха. От тогава никой не ме е обиждал. Може би ако нямате нищо напротив детето ви да направи това за да си реши проблемите в училище го надъхайте. Да ви кажа честно ако говорите с гозпожите накрая ще им писне и няма да ви обръщат внимание.
2011-11-02 #2  Снежана Станева  -предположение
2011-11-02 #1  Снежана Станева Домашната среда играе съществена роля за поведението на децата и за това как ще се развият като личности,но не трябва да се забравя,че домашното възпитание е до определена възраст,докато отглеждаме децата си сами,вкъщи.С първият училищен звънец те попадат в друга среда и там за тях вече има други правила.Много често,това,което са научили от вкъщи/ако е било добро зя тях/се загубва някъде в колективното отношение и начин на мислене,а ако носят домашната агресия скрита,то тя се доразвива-изплува на повърхността и жертвата обикновено е най-добронамерения или кротък обект,защото само по този начин можеш да покажеш надмощие.За да носиш това си качество скрито,отвкъщи,то това значи,че никога не са ти разрешили да го покажеш,а си бил перманентна жертва на семейството си.Тук вече не са необходими училищни психолози,а тесни специалисти,които се занимават с поведенческия начин на живот на самата насилник- жертва.В България няма такива психолози,обикновено тях ги свързваме с психиатрите.Те са хора,учили за медикаментозното лечение,а за да си психолог от класа е необходимо да имаш нужното оброзование,но то да е свързано с лечението на душевните състояния и задължително да имаш и медицинско такова.Психиатрите са преди всичко медици,а душата е нещо много деликатно.Ако всеки започне да пипа там без ръкавици и да изписва "забравящи"/хапчета-безхаберие/,то тя непременно ще се забрави.Химията може да помогне за посттравматичните състояния от стреса,но никога не може да е определяща за най-нежните струнки,които трябва като опитен цигулар да можеш да опънеш достатъчно,за да не се скъсат или пък да не могат да произведат нежна музика.С химията обикновено душата заприличва на пустиня-празна,изпразнена от съдържание,без трепети,без поуки от живота,без стремежи,без цели.На това аз му викам идиотщина.
|
|
Сряда 9 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
 Любов, страст или пристрастяване - къде е разликата?
Чудите се дали сте влюбени или сте е в плен на страстта? Дали вашата мания за някого е знак за любов...
  Предпочитат ли мъжете глупави жени?
Имаме един приятел в компанията, който сменя приятелките си ежемесечно, да, както е изразът – като носни...
 Къде е мистерията на любовта в днешното свръхсподеляне?
Да провериш някой в социалните мрежи е условен рефлекс - научаваш името му и ровичкането започва. Снимки,...
 Как да общуваме с по-възрастните ни роднини?
„Ако в едно семейство има възрастен човек, това семейство притежава скъпоценно богатство.”
Комуникацията...
  Детето – жертва на опасни link-ове
Знаете ли какви сайтове посещава вашето дете, когато е пред компютъра? Имате ли му доверие, че внимава...
  За и против детската градина - I
Всяка майка се изправя пред този избор. Някои от нас - поради необходимост. Други - защото смятат, че...
 Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
  12 скрити прояви на емоционалния тормоз
Тормозът има много измерения, само едно то които е сексуалният. Емоционално, психически, ден след ден...
  Дама в лъскави доспехи – и преди, и след 8-ми март
Която от вас получила карамфил, получила, която не... нищо – догодина ще се сетят. Еуфорията има изумителното...
  Мъжките хитрости и как да се справим с тях - I
Женската хитрост е прословута – за нея се разказват безброй поучителни истории и вицове, тя е основната...
  Когато той си отиде. 6 грешки, които допускаме
Раздялата с любимия човек не е нещо, което преживяваме ей така с щракване на пръсти. Особено при една...
 Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
Напоследък почти навсякъде четем, че за да бъдем щастливи, трябва да сме малко егоисти, да обръщаме повече...
 Как физическата активност води до по-добри резултати в образованието и комуникацията?
Децата са родени да играят, да тичат, да се движат неуморно, опознавайки света около тях. Оказва...
  За критиката, критично: Как да приемаме оценки - II
Понякога човек се подвежда и наистина има нужда от приятелско сръчкване, съвет от колега или от някой...
  Разбирателството свекърва-снаха – мисия възможна II
Приятелското отношение със свекървата е възможно, но е нужно да се правят компромиси. Когато виждате,...
  Как да пазаруваме, без да има детски сълзи?
Когато ходите с дете на баня, казват, можело да ви изяде сапуна. Разходката по магазините обаче излиза...
 Ти и приятелите му
Често срещана ситуация – имаш нов приятел, харесвате се и всичко е както трябва. Първата среща с неговия...
  За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си
Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща сила в този живот? Дали пък всички ние нямаме една основна?...
 Светлина за очичките на Ани - I
Вижте тези красиви детски очи. Те са на Ани от Бургас. Желана, очаквана, като всяко дете, рожба на любов,...
  Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”.
Замисляли сте...
 Отношенията ни след появата на детето
Тя: „От както се роди детето, той се промени много. Мисля, че вече не ме обича така, както преди”
Той:...
  Несигурни в любовта
В отношенията ни с любимия уж всичко е същото, но не съвсем, защото има едва доловима, неопределима промяна....
  Любовта, която разрушава всичко по пътя си
Запитвали ли сте се дали има любов, която руши? Обикновено, когато се съберем с някого, ние градим, стараем...
 От комплексите към освободеността - открийте сексуалността си
Имате ли задръжки в секса? "Та кой няма?!, ще кажете. Нормално е да е така, табутата вървят със сексуалното...
  8 стъпки към ореола - II
4. Липса на време и желание за детска любов.
Отдалечаване от ореола -6
„Мамо, мамо, искам да те цункам!...
 Подаръци в последния момент, които жените ще харесат
"Ключът към женското сърце е неочакван подарък в неочакван момент" - казва Форестър във филма "Да откриеш...
  Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
 Приятелките в нашия живот
Казват, че женското приятелство не е така силно и в него винаги се промъква и по малко завист. Въпреки...
  Семейни и родови връзки - кой какъв е?
Обърквате ли се и вие като мен в уточняването на семейните и родови връзки? "Тетинчо" и "калеко" какво...
 Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
  Приятелска ревност
Наскоро станах част от една особена ситуация. На мястото, където обядвам, видях две свои, малко позабравени...
|