Не викай, не скачай, не пипай!
 Изпрати
Колко лесно би било, ако можехме да разсъждаваме поне малко като децата. Да имаме техния дух и непринуденост в ежедневието. И колко ли по- добре щеше да е, ако можехме като деца да разбираме колко безценно и красиво е детството.
Докато приспивах предната вечер моята малка дъщеричка и тананиках мелодията на любимата ми българска песничка "Детство мое" се замислих над текста от автора й Богомил Гудев, и стигнах до следното мое разсъждение върху текста: „ Детство мое, реално и вълшебно“ – детството наистина е реално, но е и някак изпълнено с вълшебство, като на магьосник, който има вълшебна пръчица и сътворява само чудновати и интересни магии всеки ден. Пораствайки магьосникът е някъде дълбоко захвърлен в нас, отречен и забравен, а детството е отлетяло безвъзвратно. Няма я магията на деня, няма го и усмихнатото лице. Сега в нас се е настанил сериозният улегнал и много ангажиран господин или госпожа, които нямат право на детински порив. „ Детство мое, така си ми потребно“- Да, детството ни е така потребно именно, защото в него има свобода, непринуденост, първичност и много искреност, която замаскираме пораствайки зад важната си особа, зад угриженото си лице и зад привидното добро настроение. Ние големите не си позволяваме да плачем или го правим скришом. Не бива да ни виждат слаби и безпомощни именно като едно малко дете. Трябва да сме винаги носители на „титлата“ на доброто настроение, поведение и отношение, защото цупенето и избухването са присъщи само на инфантилното и все още неразбиращо дете. „ Все се мъча света да обгърна яхнал пръчка при тебе да се върна.“, и колко честичко си мечтаем отново да сме деца въздишащи си признаваме как би ни се искало да се върне детството ни и тези така безгрижни мигове.
И докато се мъчим да спазваме неписаните закони на обществото и Държавата забравяме да живеем истински тук и сега. И без да осъзнаваме забравяме или по – скоро забраняваме на най – свидното ни, нашите собствени деца да изживеят едно детство освободено от тежките и безсмислени правила, които повече пречат и рушат отколкото да съграждат едни пълноценни и щастливи индивиди. Кога, ако не сега в детската възраст на безметежност и спонтанност да не се повъргалят децата в прахта, да скачат от стъпало на стъпало, да викат с пълни гърла, да жулят колене, да тичат докато останат без дъх, да направят някоя щуротия, която с гордост ще споделят с другарчето си? Когато пораснат и институциите ги притиснат с правила, задължения и морал? Нека оставим децата да са деца, и да се радваме на това та дори и ние самите понякога да се превърнем в такива, без срам и задръжки. Нима не може да се преоблече и изпере нацапана от прахта дрешка? Нима не може да се почистят нацапаните с кал ръчички? Да се остави да тича на безопасно място докато капне от умора или да повика на свобода навън в парка, защото вкъщи все на някой пречи. Я съсед, я спящ в съседната стая татко, я главоболието на мама, я някой, който смята, че пустите новини "не се чуват от грачене".
Добре, нека си създадем няколко прости навика за безопасна и пълноценна игра и прекарване на времето с детето. За подрастващите малчугани е важно да се докоснат до всичко, което им дава информация за света около тях.
Вода, пръст, кал, хартия, листа, клони, цветя, трева и т.н. За да не бягаме с потрисаща погнуса към оцапаното с кал дете или намокрения до лакти изследовател може да си създадем следните простички навици:
Запасете се с удобен дъждобран. Вече в много вериги магазини има чудесни модели на достъпни цени. Чифт гумени ботушки. И сега, нека играта започне. Дори и да вали - говорим за поносимо дъждовно време и не повече от 30 – 40 мин. навън, може да оставите кипящото от любопитство дете да пошляпа в някоя локва, да копае с пръчка в калта, да разгледа интересните червейчета и охлюви.
 Ако навън е студено, но пък искате да разнообразите ежедневието оставяйте детето да поиграе с водата вкъщи. Сложете тапата на умивалника и напълнете мивката с приятно хладка вода, ако детето е достатъчно голямо, може да ползва стабилен стол, на който да се качи. Нека само си избере няколко играчки, които да къпе или да играе с тях. Облечете го с дъждобранче или ако имате мушамяна престилка за рисуване също е вариант. Така няма да стои дълго време мокро и вие също ще сте спокойни. Ако пък не е удобно на мивката и вие се притеснявате да не падне, напълнете леген с вода и оставете детето да се позабавлява.
Рисуване. Има вече доста добри бои, които са безвредни за детската кожа. Вземете голям чувал за боклук срежете го и го разстелете на пода, нека детето да седне на него и го облечете в непретенциозни и удобни дрешки, ако имате престилка за рисуване още по – добре. Нека детето да опита да рисува с пръсти, да усети различна материя от познатите в ежедневието.
Хартия. Ако имате ненужни списания и стари вестници та дори и обикновени бели листи дайте ги на детето и го оставете да ги накъса, да ги опипа и направи на парченца. Тези парченца после може лесно да се ползват за апликации с креативни идеи, да се оцветят и залепят на блокче или просто да ги съберете и изхвърлите.
 Оставете детето да повика поне навън, в някой парк или на някоя поляна. Нека да даде воля на емоциите си без да е нужно да се съобразява с нечии комфорт.
Пясъка. Щом сте решили да водите детето на близката площадка с пясъчници, не му слагайте рокля като за коледно тържество. Облечете му удобни дрешки и се запасете с търпение. Вземете малка бутилка с вода, когато се налудува със сухия пясък запознайте го с калта. Намокрете малък участък от пясъка, нека детето да потопи пръстчета в разкаляния пясък, да го помачка, направете си фигурки. Ако детето иска да хвърля пясък обяснете му, че това може да навреди на другите около него, но ако толкова иска да го прави отдалечете се на друго подходящо място и го оставете да се порадва.
Цветя. Едва ли ще увехне някоя поляна или храст ако детето иска да покъса цветя. Запознайте го с растенията навън, покажете му стеблото, от което се храни, малките и красиви листенца, тичинките, от които пчелите събират прашец за вкусния медец.
 И накрая. Търпение, търпение, търпение.
Детството е достатъчно кратко и достатъчно невъзможно да се върне. Забравете поне за един час от деня правилата, морала и глупавите норми и бъдете дете. Свалете стегнатите и официални дрехи, свалете чувството на срам и благоприличност и бъдете едно щастливо и искрено дете лишено от чувството на задължение и етикети. Подскачайте с вашето дете, поиграйте в пясъка с него, намокрете се в банята докато потапяте голяма подводница, нарисувайте безсмислица с пръсти, викайте с него докато се гоните. Яхнете пръчка и се върнете в детството и нека да има поне по една дяволия на ден, но да е от сърце. |
Коментари
2012-10-19 #3  Силвия Ганова Благодаря момичета. Истината е, че се вдъхнових за темата от заобикалящата ме тъжна действителност. Защо моето дете да е невъзпитано ако иска да повика с цяло гърло, защо трябва да се смущавам от озадачените и изпълнени с " възпитание" погледи, защо да е невъзпитано детето ми ако иска да се повъргаля на земята и да рисува с пръсти в прахта или пък иска да скача и тича като обезумяло наоколо? И на мен ми е трудно, действително има моменти, в които се улавям, че правя забележка за ненужни неща, но се уча и старая да ги свед до минимум. Хайде стига с тези задръжки и спретнато поведение, нека го оставим за червения подиум и речта на президента. Докато последният обикаля да събира овации, детето ми ще жъне щастие и свобода ( до колкото може в такава Държава).
2012-10-19 #2  Инна Георгиева Родителството като цяло помага много да стопиш егото си. Всъщност този етап от живота би следвало да е преломен момент за повечето хора, които са се стремили към това така или иначе. Това обаче не може да се отнася за хора, който умишлено го "култивират".
Да си кифла или тутманик  е някак си лесно в това общество. Не е нужно даже да се напъваш, всичко е наготово: как да се държиш, какво да четеш, как да изглеждаш. Бълва се ежедневно, хората чак и предавания правят.
Поздрави за темата Силви!
Да си пожелаем никога да не забравяме детето в нас. Сигурна съм, че така ще бъдем по-добри родители 
2012-10-19 #1  Цвети много ми харесва написаното  наскоро в морската във варна присъствах на сценка, която пфф не знам... две мами, доволно наконтени, с две момиченца на 6-7 г, и те доволно наконтени седят на пейка. децата слизат долу до пейката, сядат в тревата+прахоляка и се занимават с нещо, смеят се, пляскат с ръце. в един момент едната мама писна: омръзна ми да се цапаш, толкова са ти хубави дрешките, нови са, ще ги съсипеш отново, стига с тия игри, дръж се като голяма... двете увесиха нослета и досущ майките си, седнаха на съседната пейка, но без да си говорят и играят, както преди малко...ми това е дете бре, извела си го в парка, не в кафене или на театър. то е там да играе...не да клюкари и да обсъжда минувачите
толкова много ограничават децата, не ходи там, не пипай играчките на детето, остави куклата, много се цапаш, стига крещя...децата не са криви, ние сме кривите...и с къса памет особено
|
|
Понеделник 17 Февруари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
  Приятелска ревност
Наскоро станах част от една особена ситуация. На мястото, където обядвам, видях две свои, малко позабравени...
 Летни занимания за деца на терасата
Ако имате малко дете, много добре знаете колко бързо се изчерпват забавленията за него. Просто в един...
 Как да развием социалната си интелигентност и каква роля играе в живота ни тя
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” - Джон Стайнбек
Социалната...
 Вдъхновени от добротата
Какво ви идва на ум, когато помислите за началото на празничния сезон? За съжаление, много хора се фокусират...
 Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
Общоприето е схващането, че човек остарява щастливо, ако има щастливо семеен живот. Но две скорошни изследвания...
  Как детето ни да се справи с тормоза в училище
Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не...
  Страхът от старостта
Всяка епоха има своите страхове. Древните хора тръпнели от зловещите гръмотевици вярвайки, че божествата...
 Тормозът в училище
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
  Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
 Под пара
Ние бягаме, те ни гонят. Сроковете, изискванията, плановете, неотложните действия – всички се варят на...
 Защо бащите трябва да играят с децата?
Бащите днес прекарват много малко време с децата си. Качествено и осъзнато време. Те отсъстват или физически...
  Да работи ли детето през лятото?
Да работи ли поотрасналото ни дете през лятото, се питат не един и двама родители пред дългата ваканция....
  Закодирано с целувка
За сексуалните пози днес се пише често и с удоволствие. Целувката обаче, като не толкова пикантна тема,...
 Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
  Готвенето у дома – ниско квалифициран труд или изкуство
Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, как се е получило и каква е...
  Активното раждане е право и избор за всяка жена
Първата мисъл, която думата „раждане“ предизвиква у повечето млади жени, на които предстои да имат дете,...
 Не се ли стараем понякога твърде много да сме съвършени майки?
Наскоро се заговорих с няколко майки относно заетостта на децата през лятната ваканция. Повечето от тях...
 За външния вид, дрехите и подрастващите момичета
Външният вид е първото, което виждат околните, а дрехите са неизменна част от него. Наясно сме, че те...
 Ф. М. Достоевски за децата
На детето може всичко да се каже — всичко; винаги съм се чудил колко зле големите познават децата, а...
 Второ дете? Не е толкова трудно, колкото изглежда
Колко деца имате? Ако са две, по-малък е шансът да поискате още едно. Ако обаче имате само едно и то...
  Бизнес партньори или приятели
Когато ти трябва помощ – търсиш приятели. Нуждаеш ли се от пари назаем – пак се обръщаш към тях. Дали...
 Тийнейджърът – как да го разбираме по-добре
Периодът на юношеството носи множество предизвикателства за връзката между тийнейджъра и родителите му....
  Сродни души
Човешката алхимия е една от най-сложните и едновременно с това най-любопитни материи за опознаване. Още...
  Изневярата, обидата и прошката
Когато попитате някого във връзка кое е най-неприятното нещо, което може да му се случи с партньора,...
|