Какво да правим, когато бракът куца?

Какво действа разрушително на брака?
Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването на брака сте имали проблеми. Просто тогава не сте ги виждали, защото възприятията ви са били настроени на съвсем друга честота. Корените на бедите обаче са расли с времето. Докато дойде моментът, в който ви обгръщат толкова яростно, че завладяват всичките ви честоти. Доброто начало на брака не е гаранция, че той ще продължи в този дух завинаги. Особено ако нито съпругата, нито съпругът правят усилия да се приспособят един към друг, към обстоятелствата на семейния начин на живот, ако не са търпеливи и склонни на компромиси, ако не зачитат мнението на другия и не проявяват уважение. Освен персоналното отношение и самият живот постоянно ни поднася неприятни изненади, трудности и предизвикателства, които могат да повлияят на връзката и да разрушат добрите отношения. Такива са например нежеланата бременност или трудностите със забременяването, злоупотреба с алкохол, промени в работата или трайна безработица, изневяра, ревност, и много други.


Наистина ли е толкова лошо?
Ако бракът куца и съпрузите стават все по-нещастни, изходите са: той да бъде подобрен, да се примирявате с положението или да се разделите. Но преди всичко това е хубаво и лично за себе си, и двамата заедно да изясните наистина ли нещата са толкова лоши. Никой речник, справочник или енциклопедия не дава определение за това какво е успешен брак и какво е лош брак. Напълно възможно е човек да преценява дадени обстоятелства от брака си като лоши, а колегите и приятелите да му завиждат точно за това, окачествявайки собствения си брак като непоносим. Навиците в брачния живот също са относителни. Едно семейство може да бъде разрушено например, защото съпругът пие прекалено много. В друго семейство обаче приемат това като половин зло, защото освен лошия навик с алкохола, мъжът може и да малтретира децата или съпругата си. Това, което е сигурно, е, че бракът е нещастен тогава, когато и съпругата, и съпругът се чувстват нещастни в него.

Как да постъпиш, ако се чувстваш зле в брака си?
Проблемите няма да изчезнат, ако не говорите за тях. Нито ще се разрешат сами. Затова трябва да стигнете до същността на нещата и да изясните причината. Емоциите определено пречат на вземането на правилно решение. Нещо, което днес ви се струва отчайващо, утре може и да приемете, макар и с уговорки. Не приемайте ролята на мъченик.

Примиренческото поведение няма да доведе до нищо добро. Ако простите изневяра например, го направете защото сте простили и с ума, и със сърцето си. Ако непрекъснато го натяквате, може дотолкова да подразните грешника, че изведнъж от обидилият той да се превърне в обиден. Много жени си мислят, че след като бебето се роди той ще си стои повече вкъщи, ще се привърже към него и ще обикне семейството си, ще престане да пие, ще спре да харчи парите си за коли и рибарски принадлежности. Раждането на дете обаче не е лекарство. То няма да поправи куцащия брак. За сметка на това обаче децата страдат най-много, когато бракът куца. Като при всяко заболяване и тук най-доброто лечение е профилактиката. Затова е добре предварително да се полагат грижи за опитомяване на лошите навици и възпитаване на чувствата. В много семейства караниците и сдобряванията са толкова чести, че се превръщат в нормално ежедневие. А съпрузите са ту на мнение, че са нещастни, ту че трептят от щастие. Границата между процъфтяващия и куцащия брак е много тънка. Добрата дума е едно от универсалните лекарства. Тя е като ацетизала, за чието действие много лекари се изказват така - ако не помогне, поне няма да навреди. Ако и у двете страни има желание за подобряване на отношенията, добрата дума е първата и най-важна стъпка. Понякога може да помогне и трета страна – добър общ приятел или роднина. Нужно е само да е достатъчно авторитетен и за двамата, така че думите му да тежат и да намерят своето правилно място в кризисната ситуация.

Докато преди години семействата са търпели да бъдат нещастни в брака си с години, днес се възползват от правото си на развод и лично щастие. Често разведената жена се омъжва отново и се чувства добре. От това следва, че проблемът не е в институцията брак, а по-скоро в конкретния направен избор и последствията от него. Най-важно при развода е той да се случи така, че децата да не се чувстват ощетени, да не бъдат настройвани целенасочено срещу единия от родителите и да не бъдат намесвани в семейните караници. Разводът носи и своите административни последствия, които няма как да бъдат избегнати – съдебни дела, разделяне на имуществото, връщане на старото име на съпругата, издръжка на децата и нов ритъм за срещи с тях.