Някои синини не са от грим - I

Тя се казва Милена. На 43 години е, от малък български град. Има две деца – момче и момиче, и съпруг... насилник. Не си спомня първия път, когато той я е ударил. Спомня си обаче последния, защото е бил скоро. Причината ли? Не винаги съпругът й има нужда от причина, за да й посегне. Прави го по-често, когато е злоупотребил с алкохол. Тогава и плесниците му са по-силни.

Насилието над жената е нарушение на правото й на живот, на свободата от жестоко отношение и от дискриминация. От юридическа гледна точка с този акт се нарушават правата, гарантирани й от Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и още много други международно ратифицирани документи. Насилието е свързано освен с телесни увреждания, и с посегателство върху честта и достойнството – обиди, неуважение, уронване на престижа, подкопаване на самоуважението, насаждане на страхове и комплекси. На 25 ноември отбелязваме Световния ден за премахване на насилието над жените.

Видове насилие
Една от най-разпространените форми на насилие над жените е физическото насилие. Проявата му може да е внезапна, от непознати – например на улицата, в превозно средство; или постепенно да ескалира с човек от семейството, познат, приятел, колега. Много често обидите и повишаването на тон се приемат за нормално решение на семейните конфликти. Най-често използваното оръжие, с което насилникът заплашва жертвата си, е ножът. Боят се приема и като средство за убеждаване и склоняване към действия, които по принцип са нежелани от жената – предоставяне на финансови средства и други материални ценности, извършване на унизителни действия, смяна на основни принципи и убеждения и др. Към физическото насилие спада и принуждаването към сексуален контакт, посредством употреба на физическа сила. Най-честите прояви на сексуално насилие са изнасилванията и системният сексуален тормоз. Въпреки тежките последствия, жените рядко споделят случилото се. Причините са недоверие в адекватната реакция на полицията, в съдебната система, срам, неудобство, чувство на унижение, страх от отмъщение от насилника, самообвинения, желание по-бързо да се забрави за случая и липса на алтернатива.

Психологическото насилие е видът тормоз, към който необосновано се проявява най-голяма толерантност. Прекалено често се приема, че обидите са нормално средство за решаване на спор, а ограничаването на свободата на жената е логична мярка при проява на ревност. Заплахите, анонимният телефонен тероризъм и изнудването са само една част от възможните лостове за прилагане на психологически тормоз.

Икономическото насилие се проявява в две форми – пряко, когато мъжът присвоява и сам харчи парите на жената; и косвено, когато мъжът държи в подчинение жената, заради финансовата й зависимост от него. Все още преобладаващият патриархален модел в България облича мъжа във власт. Като глава на семейството, той често си присвоява функцията и на разпределител на семейните финансови средства. Това му дава възможността еднолично да пренарежда семейните ценности, да определя начина на живот на съпругата (и децата си) и често да спекулира с положението си. Икономическо насилие може да бъде проявявано и от страна на работодател към подчинен. Безизходицата и липсата на алтернатива за работно място кара млади майки, жени, живеещи в малки населени места, и такива в предпенсионна възраст да работят при нерегламентирани условия на труд, срещу ниско месечното възнаграждение. Трафикът на жени отдавна не е само тема за сценарий на филм. В него може да попадне всяка жена – съседката, учителката на детето ви, колежката, вие самите. Вариантите са различни – чрез обяви за работа в чужбина, отвличане от заведения или от улицата, с „помощта” на близък приятел, роднина, човек, на когото имате доверие, чрез агенции за запознанства, кастинги за модели или участия във филми и др.