Женският алкохолизъм

Пиян, почти в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж вече сме привикнали. Той е така да се каже, част от обкръжаваща среда, подобно на дърветата, автобусите и отпадъците навсякъде около нас. Но ако мястото под пейката заема пияна жена? Това поражда истински потрес и обществено възмущение, примесено с възгласите: „на къде отива този свят”.

Разбира се, алкохолизмът е разрушителен във всичките му форми, но защо именно женския е толкова скандален, а мъжкият се възприема почти със снизхождение? По всичко изглежда, че не се гледа с добро око на това жената да приема спиртни напитки. Тя е майка (бъдеща или настояща), стопанка на дома и пазителка на домашното огнище. Затова е длъжна да бъде здрава, спретната, красива и да спазва морала. Образ, който напълно противоречи на съществото, което се въргаля под пейката, разрошено и омазано със собствените си нечистотии. Но пък това асоциално поведение изглежда е напълно допустимо за мъжа.

Когато една жената започне да прекалява с алкохола, трябва честно да си зададе въпроса: „Защо пия?” Докато мъжете го правят предимно, за да снемат натрупаното напрежение и умора, то женския алкохолизъм има емоционален произход. Той е израз на депресия, чувство за самота или неудовлетворение от личния живот.

Да вземем за пример една домакиня. Съществуването й се върти около магазина, кухнята, чистенето и измиването на чиниите. Най-общо казано – рутина. Сиво ежедневие, което не предлага нито развлечения и положителни емоции, които са нужни на всеки от нас, нито очакваното признание за труда. А погледнато през чашата с алкохол всичко изглежда съвсем иначе – светлините са празнични, а животът не толкова тягостен и лош. Да, и тя не е сива домашна мишка, а героиня, която е отдала на любимия си своите най-хубави си години. Толкова лесно и хубаво!

В това еуфорично състояние домакинята се чувства горда със своите минали успехи – например участието в студентската театрална трупа, забравя за финансовото подтисничество на своя мъж и може да бъде самата себе си. Като нищо дори е възможно да си уреди среща с бивш любовник, а защо не, да си намери нов. Да изхвърли в контейнера мръсното бельо или да не сготви за вечеря – вече всичко е възможно.

На сутринта обаче я боли глава и нищо не й се прави. Животът отново е сив и безрадостен и на всичкото отгоре в него се е промъкнало и чувството за срам. Но ако изпие една глътка...Съвсем мъничко, така да се каже само за „тонус”. Тогава животът става отново поносим.

Това е омагьосан кръг, пред които често са безсилни дори и най-добрите специалисти (медици и психолози). Теориите за развитието на алкохолната зависимост са най-разнообразни – от генетична предразположеност през индивидуалните особености на личността до социалните условия. Едни специалисти твърдят, че това състояние е напълно лечимо, друго обратното – смятат, че зависимите рано или късно се връщат към чашката.

Най-голямото затруднение е, че жените рядко търсят нужната подкрепа и помощ. До последния момент те се опитват да скрият своя „срам” от околните. Според несправедливото обществено мнение, мъжът-пияница е достоен за съжаление и някой друг трябва да го измъкне от зависимостта. Така проблемът на злоупотребяващия с алкохол представител на силния пол автоматично се превръща в проблем на неговата съпруга (приятелка, майка или сестра). И жената като по-състрадателно и социално организирано същество води зависимият на лечение, служи му като опора през трудните моменти и му помага да привикне към новия, трезвен живот. Но ако самата тя се пропие – всички я осъждат и се отвръщат от нея.

Все пак практиката показва, че лечението е възможно. Но само при две условия – пълен отказ от алкохола и позитивна промяна в живота. В този случаи с пълна сила важи правилото: „Без едно може, но с едно не може”. Дори само една капчица вина под формата на спиртна напитка може да върне жената към предишните запои.