Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Отвори вратата...
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Четвъртък
8
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сушените плодове лекуват- I част
Ако често сте гостували на вашата баба, сигурно си спомняте нанизаните на конец тънки шайби круши, ябълки...
Сърцето ти е направено много по-силно от хората или нещата, които са го разбивали
Ти имаш необятна душа и винаги ще има хора, които няма да смеят да се доближат до теб от страх, че могат...
Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява
Няма по-добър учител от живота и неговата реалност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния...
Кокосовото масло може би не е толкова полезно за здравето, колкото смятахме
Кокосовото масло, което се добива от ядката на кокосовата палма, е короновано като универсално полезна...
Амарантът – събуден за нов живот
Макар и да ви звучи екзотично амарантът всъщност е познат и по нашите земи. Може би сте чували или дори...
Обувки и здраве
От какво се ръководим при покупката на нови обувки? Най-често от модните тенденции, личния си стил, качеството...
Бърз релакс в офиса - II
Тихичко навън Постоянното звънене на телефона и шумните разговори на колегите са едни от основните...
Ползите от ледено студените душове
Почти всеки се наслаждава на дълготрайния горещ душ след натоварен работен ден, оставяйки се на благоприятния...
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
Как да приготвим детоксикираща вода с плодов вкус
Детоксикиращата плодова вода е един от най-популярните инструменти за загуба на тегло, премахване на...
Да простиш на някого, който не иска прошка
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама...
Аспержите - изтънчено удоволствие
Аспержите са били любима храна на фараоните. Римляните смятали, че те пазят от проклятия трапезата и...
"Кафето" от цикория е идеален заместител на обичайното кафе
"Инка" е добре познатото ни "детско кафе" - така поне му казвахме у дома, защото и ние, децата, можехме...
Шипката - богатство на полезни вещества в малка опаковка
До слънчевата пролет има още много време, сезонът на простудите е в своя вихър, а плодовете и зеленчуците,...
Хроничната умора по време на бременност
Особено, ако бременността е дългоочаквана, положителните две чертички предизвикват истинска еуфория и...
Как да се храним през горещините, за да се чувстваме свежи и енергични?
По време на летните месеци, когато времето е така горещо и влажно, много хора изпитват затруднение да...
Учени откриха нов начин за лечение на алергии
Германски учени предлагат нов начин за лечение на алергии - терапия, базирана на хибриден протеин, съобщават...
Фермерските пазари - перспектива за био земеделието
С всеки изминал ден нараства броят на хората, които живо се интересуват от това, какво слагат на трапезата...
Содата - всичко, което (не) знаем за нея
Кое е това вещество, което присъства във всеки дом? Мястото му е в кухнята, при почистващите препарати,...
Ароматът на щастието
Отдавна е установено, че ароматите имат огромна власт над нашата психика и здраве. Посредством обонянието...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Миризма на пържено? Да бягаме или да похапнем сладко
Пържените храни са вкусни – мазни и с хрупкава коричка, устата ни се налива със слюнка само още щом усетим...
Суровите какаови зърна - кафявото злато на боговете
Родината на какаото е Централна Америка, където през 14 век ацтеките откриват ценните му качества и буквално...
Акупунктура и акупресура - древно лечение на тялото и душата
Акупунктурата и акупресурата нашумяват все повече и повече и са официално приети алтернативни терапии...
Полезните продукти, които могат да ни навредят II
Пилешкото Птичето месо се смята за най-здравословно, защото е богато на белтъчини (около 20 %) и бедно...
Още за подсладителите - II
Както споменахме обаче, освен синтетични, съществуват и естествени подсладители, които се извличат от...
СПИН - страшната истина - I
До болка позната тема. И наистина много болезнена. Но няма как на този ден да я пропуснем. Или да затворим...
Синя тинтява за засилване на апетита и за по-добро храносмилане
Тази билка се среща в цялата ни страна - по тревистите места, край храсталаците и в горите на всичките...
Масло от мандарина за хубава кожа и против тревожност
Маслото от мандарина (с ботаническо название Citrus reticulate) е известно като най-сладкото и успокояващо...
Подарете за Коледа не скъпоценна вещ, а безценно преживяване
Декември, колкото студен и мрачен, толкова и празничен и еуфоричен. Всеки забързан нанякъде, всеки нещо...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook