Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Сряда
18
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Vacu Activ - Революционните комбинирани уреди за отслабване и оформяне на тялото
Когато се запознах с иновацията на технологията, която се крие зад уредите на полския бранд Vacu аctivus,...
Как идентичността ни определя нашето поведение?
В основата на нашата идентичност е това как сами виждаме себе си или как вярваме, че другите ни...
Психосоматиката – болестта като изход
Моя близка е тежко болен човек. Тя има исхемична болест на сърцето, хипертония, ревматизъм, колит, бъбречна...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Пирей - още един плевел, полезен за здравето
Пиреят нерядко се явява проблем за големи пространства обработваеми и необработваеми площи, тъй като...
Нова година - без равносметки, без обещания
Това време на годината е обичайното, през което се правят равносметка за изминалата и обещания за предстоящата....
Остеопороза или липса на опора
Както всички знаем, остеопороза е болест, при която се наблюдава намалена костна маса и нарушена микроструктура...
Как да се погрижим за ушите?
На прага на сезона на вирусите и настинките е добре да се замислим за нашето здраве. Обикновено най-уязвими...
Байкалски шлемник – една от най-важните билки на китайската медицина
Байкалският шлемник (от лат. Scutellaria baicalensisе, англ. - Baikal skullcap) е китайско лечебно растение,...
Митове и факти относно сексуалната издръжливост на мъжа
Сексуалната издръжливост е важен аспект от сексуалното здраве на мъжа, който често е обсъждан в обществото....
Най-силните женски страхове, свързани със старостта - I
Вече усещате, че животът не е пред вас или с други думи, започнали сте да остарявате. Известно е, че...
Кои са причините за бавен метаболизъм?
Много често, когато се опитваме да отслабнем, оправдаваме неуспеха с бавния си метаболизъм. Дали, обаче...
Защо трябва да махнем телефона си от спалнята вечер?
За много хора вече целият им живот е съсредоточен в телефона. Оправданията, че ни помага за работа и...
Фитнес под прикритие
В днешно време на много от нас се налага да прекарваме часове пред компютрите и да упражняваме най-вече...
Капаните на щастието
Звучи абсурдно, че щастието може да крие някакви капани. Та нали всеки мечтае да е щастлив?! Но не става...
Самоуверените деца
Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички искаме едно уверено дете, което вярва,...
Лимонова трева - подправка, билка и козметика
Латинското й наименование е Цимбопогон (Cymbopogon), но е известна с по-простичкото - лимонова трева....
Начините да избягаш
Когато не живее добре, човек използва заместители. Те са неговите бягства от липсващите му хармония и...
Конопено олио - заместител на рибеното масло за още повече здраве и красота
Конопеното олио е една от онези здравословни мазнини, за които няма да сбъркаме, ако ги ползваме и за...
Подарете си здраве с червено цвекло
Хапването на червено цвекло в преходния период между различните сезони подпомага поддържането на добро...
Имунитетът по време на бременността
Всяка секунда десетки външни неприятели атакуват нашия организъм. Природата обаче ни е осигурила надеждна...
Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
Пестицидите и химикалите, забавящи горенето, влияят върху умственото развитие на децата. До този извод...
Професия "Домакиня"
Имало времена, когато никой не се е замислял над това – „Професия – домакиня”. И че жената изобщо може...
Как да: Изберем олекотена завивка
На пазара се предлага голямо разнообразие от завивки. Олекотените им версии стават все по- популярни...
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Средиземноморската диета може значително да намали риска от рак на гърдата при жени след менопауза
Придържането към средиземноморската диета е свързано със значително намаляване на риска от рак на гърдата...
Средиземноморската диета – щастие за цял живот
Нека първо започна с това, че макар да е добавено думата диета, всъщност Средиземноморската (наричана...
Кисели хора
По пътя към доброто здраве и така търсеното равновесие в начина ни на живот, има един баланс, който играе...
Полезните свойства на физалиса (инка бери)
Отдавна познат в Америка и твърде малко известен у нас, този плод е колкото интересен, толкова и полезен....
Липсва ви енергия? Вероятните причини
Забелязали ли сте, че има дни, в които може да сте десет часа на работа и после още пет да шетате из...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook