Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Петък
21
Юни 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Шуслеровите соли - химията в услуга на здравето
Tерапията на немският лекар и хомеопат д-р Шуслер с т. нар. Шуслерови соли не спира да бъде все по- популярна,...
Промяната – страшна или приятна
Независимо дали сме за промените, или се ужасяваме от тях, трябва да приемем, че те са неизбежна част...
Как физическата активност води до по-добри резултати в образованието и комуникацията?
Децата са родени да играят, да тичат, да се движат неуморно, опознавайки света около тях. Оказва...
Мръсният въздух води до риск от загуба на зрение
Замърсяването на въздуха вероятно увеличава риска от необратима загуба на зрение според резултатите на...
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Не правете това, ако сте уморени
Умората е едно от най-неприятните състояния, които понякога е сложно да преодолеем. И докато физическата...
17 април - Световен ден на болните от хемофилия
На 17 април отбелязваме Световния ден на болните от хемофилия. В България засегнатите са 700 души, от...
С билки срещу тютюнопушенето
Отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Първоначално е приемано...
Липсва ви енергия? Вероятните причини
Забелязали ли сте, че има дни, в които може да сте десет часа на работа и после още пет да шетате из...
Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
Специалисти по психосоциална дейност предоставят безплатни и конфиденциални консултации на хора, които...
Дребните неща, които правят хората щастливи
В началото на 2018 година в социалната мрежа reddit потребител пита: "Кои са дребните неща, които ви...
От комплексите към освободеността - открийте сексуалността си
Имате ли задръжки в секса? "Та кой няма?!, ще кажете. Нормално е да е така, табутата вървят със сексуалното...
Децата - учители по емоционално здраве
Вероятно всяка майка не веднъж се е удивлявала на уникалната способност на детето си да смени истеричен...
Какво не знаем за храните в тандем
Храната, като всичко останало си има своите “правила”. Замисляли ли сте се защо понякога ядете малко,...
Атлантическата диета - защо е толкова полезна
Традиционната диета в Северна Португалия и Северозападна Испания, известна като Южноевропейската традиционна...
Аромат на крака
Прибирате се след края на работния ден и събувате обувките си. В този момент из дома ви се разнася всепроникваща...
Зеленият боб - защо не трябва да го пренебрегваме
Зеленият боб е една от най-полезните храни, които човечеството познава. Днес на фона на разнообразието,...
Учени: Солта скъсява живота
Учени от САЩ доказаха, че хората, които слагат допълнително сол в храната си, са изложени на по-голям...
Вместо равносметки и обещания - списък с планове
Доскоро не вярвах в равносметките и обещанията на Нова година. Запъването в определена дата, за да „оправиш”...
Време за билки: сушене, съхранение и употреба
За да запазим максимално силата на лечебните растения не е достатъчно само да ги съберем внимателно и...
Пулпитът
Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, при които посещението на стоматолог е неизбежно. Има много...
Храненето и холестеролът
От толкова отдавна медиците и диетолозите спорят около холестерола, че дори споменаването на самата дума,...
Най-странните фобии, които хората развиват
Страхът е една от най-интересните и влиятелни части на човешката природа - това е най-мощният вътрешен...
Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Децата, израснали в "стерилни" условия в градовете, по-специално в мегаполисите, имат слаба имунна система,...
От къде идва чувството на несигурност?
Казано най-просто и ясно несигурността се свързва с наличието на съмнения. Когато се съмняваме...
Полезните цветове от свирчовина
През май-юли природата ни дарява с уханните цветове на свирчовината (черен бъз). Кратък период, в които...
17 май - Световен ден на хипертонията
Отбелязването на Световния ден на хипертонията е глобална инициатива, ръководена от Международната асоциация...
Любовта започва от нас
Повечето хора вярват, че любовта е въпрос на случайност – нещо, което се случва ако имаш късмет. Често...
Защо лятото е най-добрият момент да започнем да живеем минималистично?
Много от нас си представят началото на дадена промяна в живота си с отправна точка - понеделник, Нова...
Тайните на истинското женско приятелство
Често се спори за женското приятелство, всеки е готов да предложи дефиниции, да сравнява, да обвинява....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook