Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· Да храниш птиците... и любовта
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Събота
31
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Криза на идентичността - кога се случва и кой е заплашен?
Може би сте чували и преди термина "криза на идентичността" и вероятно имате някаква представа какво...
Елшата - келтската билка, вплетена в митологията
Във вярванията на келтите елшата е порта към света на феите. Съществува поверие, че самодивите боядисвали...
Здравословна закуска за ученика
Когато приключихме проекта "Здравословен обяд за ученика" получихме много положителни отзиви, че той...
Необикновената обикновена леска
Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Освен че плодовете и са...
Как да: Да сушим плодове без химия
Ако гледате плодни дръвчета, имате село или пък има някой, който да ви дава домашен плод, според мен...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Шуслеровите соли - химията в услуга на здравето
Tерапията на немският лекар и хомеопат д-р Шуслер с т. нар. Шуслерови соли не спира да бъде все по- популярна,...
Лошият дъх – една неудобна тема
Без преувеличение лошият дъх може да разруши приятелство, любовна връзка, служебни отношения. И то без...
Хиперактивното и мудното дете - как да им помогнем
Сигурно сте виждали някое от тези деца, за които казват, че са като „на пружина“ - те просто не спират...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Какво стои зад популярния проект "Точка и запетая"?
Препинателният знак точка и запетая - ; - се поставя в едно изречение когато мисълта е завършена, но...
Кефир за здрави черва и имунитет
Кефирът е поредната ферментирала храна, която заслужава вниманието ни. И макар направата му да е малко...
Неудобствата, които само дамите с голям бюст ще разберат
Обикновено хората си мислят, че дамите с голям бюст са щастливки. Мъжете ги обграждат с внимание или...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 1
Коледните пости у дома, за моя изненада, тази година се увеличиха с още един решил да ги спазва: моето...
Урок по химия за бъдещи майки
По време на бременността се налага да научите много нови неща, както и да си припомните стари знания....
Как да си водим дневник?
Дневникът е едно от най-древните лекарства за справяне със стреса. Воденето на такъв може да е отмора...
Защо трябва да ценим повече интровертите около себе си?
Знаете ли какво е общото между Барак Обама, Джоан Роулинг и Одри Хепбърн? Те са считани за интровертен...
Без ум
Има моменти, в които се случва да се изгубим, из основи, доброволно или повлечени от някакво разрушително...
Когато се страхуваш се запитай...
Страхът не е нищо повече от състояние на ума. Моментът, в който започнем да се страхуваме от нещо, нека...
Защо се уморяваме от отпуска, вместо да си починем?
Истинската почивка по време на отпуска не започва от първия ден, а чак след 4-5 дни. Защо това е така?...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Блатен аир - полезен за стомаха и храносмилането, при борба с косопада
Kоренищата му са традиционна подправка в индийската и арабската кухня и в същото време от тях се приготвят...
Розата като лечебно средство
Цъфналите по това време на годината рози са не само наслада за очите и обонянието, но и лечебно средство,...
Детето - левичар - II
Освен левичари и десничари, съществуват и хора, които еднакво добре боравят и с двете ръце – т. нар....
Гулията - съкровище в земята
Земната ябълка (Helianthus tuberosus L.), още наричана гулия, топинамбур или йерусалимски артишок, принадлежи...
Глухарчето - слънчевото цвете в помощ на здравето
То е многогодишно тревисто растение с редица приложения. Няма начин в детството си да не сте си играли...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 22
Ден 22 от Коледните пости. Снощи съвсем набързо приготвих Картофи на фурна с асатефида и допълнително...
Перфекционизмът като болест
Страхувате се да направите грешка, да претърпите неуспех. Не можете и за миг да си помислите как ще излезете...
Как да се харесаме на околните - II
Има ли особености, които различават подхода към мъжете от този към жените в старанието да се харесаме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook