Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Петък
22
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Емоционалните заместители – изкушаващи и опасни
Неусетно, ден след ден, без да си даваме сметка, някъде там сред купищата проблеми и ядове, допускаме...
Как да засилим нивата на „хормоните на щастието“ - ендорфините?
"От тук насетне искам да колекционирам само моменти на щастие."- Стендал Ендорфините са съединения,...
Малината – вкусен плод и билка
Хапвайки една-единствена малина, ние слагаме в устата си множество миниатюрни плодчета, всеки един от...
Дори през зимата – здрави и красиви
Задава се зимата – сезонът, беден на „естествени” здраве и красота от природата. С преминаването сезонът...
Здравословният егоизъм
Егоизмът не е нещо, което звучи особено добре, но факт е, че всеки има нужда от здравословната му доза....
Летаргия? Не, благодаря!
Летаргията е особено състояние на организма, което се изразява с умствена и физическа мудност, бездействие...
Прополисът - пчелният антибиотик
Пчелите са едни от най-удивителните създания на нашата планета. Като истински вълшебници, те събират...
COVID-19: Важно за родителите на деца, посещаващи детски заведения и училища
Министерството на здравеопазването публикуват информация какво трябва да знаят родителите на деца, посещаващи...
Егоизмът няма място в спалнята
Сексът несъмнено е важна част от всяка връзка и не би трябвало да се срамуваме да говорим открито за...
Етеричното масло от мащерка
Кой не обича мащерката и кой не е чувал за нея!? Като подправка, за чай или като билка, това растение...
Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Комплексът за малоценност е изследван най-вече от Алфред Адлер, австрийски лекар и физиотерапевт, основател...
Масаж за бебета
Вероятно сте усещали релаксиращата мощ на масажа или почти моменталното облекчение, което той носи, при...
В името на какво постоянно отлагаме радостта от живота си?
Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не обича, но и някаква самопожертвователност и мъченичество...
Киноа – свещената храна на инките
Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата,...
Как да се харесаме на околните - I
Въпреки че не е възможно да се харесаме на всички около нас, почти всички хора имаме стремеж да бъдем...
Тренировките у дома - кои са ползите и как да бъдат резултатни
Всички знаем, че ежедневната активност и тренировки носят със себе си много положителни резултати....
Любов или самоунищожение
Има хора, които изкарват най- доброто от теб. В тяхната компания се чувстваш умен, духовит, силен. Те...
Споменът - бягство в/от него
Никой не бяга от хубавото. Затова и към „виртуалното пространство“ на хубавите спомени бягаме, когато...
Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
8 съвета - Как да се справяме по-лесно по време на пандемията
Новите мерки означават, че отново има ограничен достъп до приятели и семейство, за няколко седмици хората...
Чаша вода сутрин на гладно - защо и с какво?
Може би сте чували за популярната като „холивудска" закуска – чаша топла вода с половин грейпфрут. Актрисите,...
Смокинята - полезното изкушение
Знаете ли, че смокиновото дърво няма цвят?  Китайците наричат смокинята - "плод без цвят". Всъщност плодът...
Американската педиатрична асоциация не препоръчва плодови сокове за деца под 1 г.
До това заключение са стигнали водещите педиатри в САЩ и са готови с окончателна и официална препоръка...
Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
Дори и да не го признаваме, на всеки от нас е приятно да се чувства харесван, независимо дали ще е от...
В дните, когато не сме особено щастливи, да си припомним това
Има дни, различни от другите. Понякога са безпричинно лековати, безгрижни. Сякаш всичко се нарежда, всички...
Изследване на български марки масло показа тревожни резултати
Въпреки че кравето масло е много лесен за произвеждане млечен продукт, изследване на "Активни потребители"...
Лейбъл "ЖЕНА"
Днес границите между „мъжкото” и „женското” са по-невидими от всякога. Качества, които са типични за...
Лимецът и спелтата
От няколко години в България, под общия знаменател на здравословното и полезно хранене, все по-често...
Предменструален синдром - трябва ли да се тревожим?
Изпитвате непреодолимо желание да хапнете нещо сладко. Някои сутрини се чувствате като пребити, без мотивация...
Как да: Да сушим плодове без химия
Ако гледате плодни дръвчета, имате село или пък има някой, който да ви дава домашен плод, според мен...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook