Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Отвори вратата...
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Сряда
6
Юли 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Съвършенство под път и над път
Има едно нещо, в което никога не сте вярвали. Може би, защото никога не сте го виждали. Не, не говоря...
Зима, подсладена с манов мед
В разгара на зимния сезон и сред нашествие от вируси, на нас все по-често ни се налага да мислим за здравето...
Вегетарианство, веганизъм, суровоядство
Храненето не е това, което беше. Свидетели сме на широка дискусия в целия свят - какво и как ядем, какъв...
Избелване на зъбите: митове и истини
Усмивката е нашата визитна картичка. Когато тя е ослепително бяла и красива, ще даряваме околните по-често...
Кехлибарът - камъкът на щастието
Бижутата, изработени от кехлибар, излъчват топла, екзотична красота. Цветът на камъка варира от светло...
Масаж за извайване на тялото
Независимо, че в методиките за моделиране на тялото постоянно се множат, масажът остава един от най-предпочитаните...
Ехинацеята – допинг за имунната система
Макар, че понякога човешкото здраве изглежда изключително крехко, в нашия организъм се крият огромни...
Защо скуката е полезна за децата?
Когато са във ваканция или през уикенда, децата често се оплакват, че скучаят. И ние постоянно се стремим...
Щастлива и успешна да е новата 2018-та година, приятели!
Искаме или не, в края на всяка година се обръщаме назад за онзи кратък проблясък - как минаха дните й,...
Шест японски тайни за дълголетие
Районът на Окинава се нарича "синя зона" - където хората живеят много дълго време. Животът до 100 години...
Трябва ли да се тревожим от прекалено ниската телесна температура?
На всеки се е случвало да се почувства внезапно отпаднал, изнемощял, дискомфортно по отношение на телесната...
5 храни за закуска, с които да намалите риска от сърдечносъдови заболявания
На закуска трябва редовно да включвате пет храни, намаляващи риска от сърдечносъдови заболявания, препоръчва...
Емоционалните заместители – изкушаващи и опасни
Неусетно, ден след ден, без да си даваме сметка, някъде там сред купищата проблеми и ядове, допускаме...
Мислите, от които не бива да се боим
Имате ли от онези дни, в които си мислите, че полудявате или че вече сте полудели? В които времето не...
Как се състаряваме преждевременно - нагласата
След външния вид и облеклото нека надникнем и в мислите, които издават нашата нагласа и ни състаряват. Като...
Необичайни признаци за дехидратация
Лято е, а телата ни имат нужда от повече течности. И ако за някои хора жаждата е напълно нормално и често...
Момина сълза - здраве и красива отрова
Това растение е силно отровно и също толкова лековито. Още в края на зимата и началото на пролетта, то...
Прасковата - мъхестият отличник
Прасковата е сред едни най-разпространените овощни видове у нас. Дръвчето принадлежи към семейство Розоцветни...
Когато вещите се превърнат в цел
„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Вярно, облеклото и вещите говорят много за нас. Те са първото...
Дюлята - с поздрав от есента
Невероятен, силен аромат, стипчив вкус и приятен жълт цвят, напомнящ ни за есента. Идваща тъкмо навреме,...
Палео хранене
Напоследък все повече се засилва интересът към изконните принципи на хранене на човека. Връщането назад...
Гастроенеролог: Дънките с висока талия може да ви доведат до проблеми
Хората със стомашно-чревни заболявания не трябва да носят дънки с висока талия или прилепнали дрехи....
Конопено олио - заместител на рибеното масло за още повече здраве и красота
Конопеното олио е една от онези здравословни мазнини, за които няма да сбъркаме, ако ги ползваме и за...
Причини за постоянната умора
Вече наближава пролетта, а с нея и така „любимата” ни пролетна умора. При някои от нас тя е особено осезаема,...
Упражнения за проблемните зони
Понякога се опитваме да отслабваме чрез диети, но често резултатите не са равномерни и се чудим как можем...
17 май - Световен ден на хипертонията
Отбелязването на Световния ден на хипертонията е глобална инициатива, ръководена от Международната асоциация...
Лимонова трева - подправка, билка и козметика
Латинското й наименование е Цимбопогон (Cymbopogon), но е известна с по-простичкото - лимонова трева....
Тялото като дневник
„Мило дневниче, Днес се чувствам ужасно. Имам страхотен зъбобол. Предполагам, че ми расте мъдрец. Дали...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Празненство без последствия
Ако случайно инопланитяни посетят Земята в нощта на 25 или 31 декември, ще останат силно шокирани. Едва...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook