Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Съпричастни ли сте към живота?


Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който не рядко чувате – “все ми е тая”? Ето това може би е нещото, което трябва наистина да ни безпокои и което не бива да подминаваме с безразличие.

Именно безразличието и безчувствието са пагубни за всички нас. А днес много хора са точно такива - затънали до уши в собствените си несгоди, себични и дребнави, подминаващи чуждите проблеми с “добре, че не се случи на мен”, неспособни да съчувстват.

Но какво всъщност е безразличието и кое го поражда? Средата, в която живеем? Разбира се, че не. Отговорът е само и единствено вътре в нас, в липсата на онзи живец, който прави живота точно такъв, какъвто сами го пожелаем.

Да ти липсва съпричастност към самия живот, да си равнодушен към всичко и всички определено е състояние, което можем да опишем като смърт за душата. Безразличието е и липса на вяра в каквото и да било, а без нея едва ли можем изобщо да си представим едно смислено съществуване. Защото не вярвайки в нищо, ние и не правим нищо или дори да правим, то не ни се получава. Някои казват, че най-големият грях към ближния е ненавистта. Други - че безразличието е още по-голямо прегрешение. Трети твърдят, че любовта прощава всичко, че тя е готова да приеме дори лъжата, обидата и предателството. Но онова, което никога не може да прости, е именно апатията, липсата на каквото и да било чувство.

Да, равнодушието определено е нещо много по-страшно, отколкото си мислим, че е. Защото, когато душите ни са като парализирани, много трудно намираме изход. И сякаш трябва да дойде някой с вълшебната пръчица и да освободи или върне емоциите в нас - емоции, потънали някъде в бездните на душите ни или просто излетели през комините на сърцата ни.

Някои го наричат просто нежелание за промяна. Други, обаче могат да ви убедят точно в обратното, определяйки безразличието като начин да се съхраним. Да съхраним онези хубави чувства, които трябва да даваме на хората, за самите себе си или за правилния момент, а може би човек. Но дали това да си спестиш една добрина, която имаш възможност да сториш, трябва да се нарича съхранение? Не е ли по-скоро егоизъм? Дали всъщност се съхраняваме, когато пазим най-дълбоките си чувства, заключени вътре в нас?

Вярно е, че не можеш да се грижиш и да обичаш всички по равно. Винаги сме най-всеотдайни и готови да помогнем по отношение на най-близките ни хора. Но дали безразличието към някого, протегнал ти ръка за стотинка на улицата, не предопределя апатията ти към всички по принцип? Защото, ако сме добри и сърдечни, просто ще бъдем такива...към всички. Няма как да си добър към детето си и да си лош към останалите деца, особено към онези, които се нуждаят от помощта ти. Да сме съпричастни към близките ни вкъщи и безразлични на улицата към останалия свят, не е ли точно това, което твърде добре сме “усвоили” напоследък? Някой беше казал, че равнодушието, с което хората по принцип се отнасят към добродетелта е по-ужасно и от най-големия грях.

Дали от отчаяние, дали от силна и продължителна болка, дали от липса на нещо или някого, дали просто от това, че ни е писнало....причини има много. И все пак- основната е една и тя се нарича липса на любов. Защото, когато обичаме, имаме желание и воля, целеустремени сме, знаем къде искаме да бъдем днес, утре и дори след години.

Всеизвестно е, че тежките енергии и емоции са в състояние да затворят сърцето ни за много дълъг период от време. Повечето от нас са препълнени с емоционални травми, които няма как да бъдат игнорирани. И дори много да искаш да забравиш и сърцето ти отново да е отворено към всичко прекрасно и светло, ти не можеш да му повлияеш с ума си. То действа по свое усмотрение и само разтваря прозорците си за слънчевите лъчи. Но и само затръшва силно вратата след себе си.

Всъщност безразличието към определен човек не е толкова страшно. Важно е никога да не оставате равнодушни към слънцето, земята, въздуха и водата...към красотата на цветята и шума на морските вълни, към магията на всичко хубаво, което е около вас.

Най-вече в онези моменти, в които се чувствате затворени в оковите на собствената си душа. Защото всеки от нас се сблъсква с дните, в които се чувства някак чужд, некомфортно му е, неуютно и мрачно...И все пак - по-добре да сте тъжни или ядосани, негативни към случващото се около вас, отколкото безразлични....Дори омразата показва, че все още умеете да изпитвате нещо.

А когато си равнодушен, как показваш, че си някой, че си там, че си жив и участваш в живота си? Как завяваш себе си пред света? Точно никак, все едно те няма. А това не е така, нали?
Коментари
2014-04-03 #1
Radoslav Malinov
Безразличието не бива да се разглежда само като отрицателна черта в индивида . Всичко зависи от нивото на интелект и разбира се от жизнения опит . Не може вечно да говориш или да действаш в положителен аспект и да няма , нито кой да те чуе , нито кой да оцени действията ти .В един момент преливаш и преставаш да се интересуваш , увеличаваш чувствително дистанцията и всъщност ставаш безразличен . В този случай става дума за активиране на \" чувството за самосъхранение \" - предпазния механизъм да не \" изпушим\" . Съвсем друг вид е безразличието на така наречените \"комплексари \" и на тези , които имат недостатъчност на душа и съответно на емоционални преживявания . При първите , осъзнаването на своята непълноценност се проявява в безразличие и враждебност , поради безсилието да се коригират определени проблеми , а безсилието се дължи на слабохарактерност или просто липса на воля .Това , обаче е по-добрия вариант , който се среща при сравнително итилигентни хора . Много по-лош е случая , ако в случая нямаме безразличие , а злоба и завист . При индивидите с първични инстинкти , обикновено реакцията е такава , но не са малко и случаите на такава реакция и от много интилигентни хора . При втората група ( с недостатъчност на душа и липса на емоции) най-често имаме душевна травма , която е била отключена най-често от негативно събитие или си е наследено , като увреждане на мозъка и няма нужда да се отключва . При този тип хора дори да разбират , че не постъпват правилно нищо в тях не трепва . При други негативизма и безразличието до такава степен не им правят впечатление , че са ги превърнали в начин на живот . \'
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хубавото на есента
· Клоунът или за думите и нещата
· Витамин Ц за деца - защо е важен за тяхното развитие?
· Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
· Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Лято е, но да не се отпускаме
· Типове поведение, които вредят на увереността
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
Събота
20
Април 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Диагноза: Сладка зависимост - II
Важният минерал Внезапните пристъпи на глад за сладко може да се дължат и на нестабилните нива на хормона...
Врастнал нокът - можем ли да подобрим състоянието?
Врастналият нокът е истинско мъчение, което може да продължи с месеци, а ако не се лекува навреме, да...
Защо да хапваме мед вечер преди лягане?
Няма съмнение, че медът е една от най-здравословните храни на планетата. Неслучайно е наричан „течното...
Гулията - съкровище в земята
Земната ябълка (Helianthus tuberosus L.), още наричана гулия, топинамбур или йерусалимски артишок, принадлежи...
Криворазбраната духовност
Преди близо двадесет години бях заобиколена от атеисти. Разпитвах хората дали вярват в Бог и поглъщах...
Ранната менопауза
Обичайно, когато мислим за менопаузата си представяме картини от третата възраст – спокойна пенсия, внуци,...
Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
Напоследък камутът става все по-популярен сред почитателите на здравословните храни, но какви факти...
Акупунктура и акупресура - древно лечение на тялото и душата
Акупунктурата и акупресурата нашумяват все повече и повече и са официално приети алтернативни терапии...
Децата в големия град
Замисляли ли сте как живее вашия малчуган в големия град? Днешното поколение се ражда и расте в асфалтови...
Психотормоз безкрай
Свикнали сме да смятаме насилието за физически акт. Ако няма следи от него по тялото ни, значи всичко...
Червената леща - повече желязо за малки и големи
Лещата е едно от най-старите култивирани бобови растения изобщо. Тя е била източник на ценни протеини...
Синдромът на хроничната умора – изтощение на тялото или душата
Съвсем нормално е да се чувствате уморени ако се трудите за двама, направили сте 20-километров преход...
Предизвикайте себе си, почувствайте се живи отново
Приличат ли си твърде много дните ви? Изпадате ли в униние, че нищо интересно не се случва и животът...
Дамската чанта - с по-голямо внимание към хигиената
Дамската чанта и предметите в нея са идеалното място за натрупване и размножаване на патогени на опасни...
След края на празниците: празнувайте останалата част от годината
Толкова много дни и седмици в очакване, планиране и подготовка на празниците и сякаш само за един...
Да се огледаме в любимите хора
Когато за пръв път прочетох, че хората край нас са наше огледало, а партньорът ни винаги е правилният...
Екхарт Толе целите в живота
Aко грижата за децата дава смисъл на живота ви, какво ще стане с този смисъл, когато те вече не се нуждаят...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Здравословният живот - баланс без крайности
Сигурно вече сте чували за био-магазините, фермерските пазари, за органичната храна? А за вегетарианци,...
Нощното напикаване при децата
Нощното напикаване при децата е проблем, свързан предимно със съзряването на нервната им система. Той...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook