Изкуството на промяната

Ако има нещо постоянно в хода на живота ни, парадоксално, това е промяната, защото промени ни спохождат през целия ни жизнен път. Очаквани или не, желани или не, промените рушат старото и изграждат новото в живота ни. Още преди повече от две хилядолетия древногръцкият философ Хераклит заявява“всичко тече, всичко се променя” и с това обобщава една очевидна и въпреки това винаги изненадваща закономерност на живота.

Но ако през Древността човекът е бил непосредствен свидетел на природните цикли на изграждане и разрушение, живот и смърт, съвременният човек живее в свят на подредени вещи, организирани дейности, добре обмислени цели и стратегии. Заради крещящата си нужда от сигурност и вярата си в логичния и закономерен ход на събитията за съвременния човек е трудно да приеме вечната променливост на нещата. Съзнателно или не, се стремим живота ни да е комфортен и предвидим.

Обичаме рутината, последователността, логиката, и когато се случи нещо, което не се вписва в нашите схеми и планове, се чувстваме безпомощни. Страхът от промяна е страх от неизвестността и несигурността, които промяната носи. Той е естествен, но когато му позволим да контролира живота ни, може да го превърне в скучно и предвидимо занимание, да го ограби от свежест, удоволствие, вкус. “Страхът е световъртежът на свободата”, казва Киркегор. Свободата ни е във вечен сблъсък със страховете ни и за да я реализираме, трябва да затворим очи и да скочим.

Страховете ни рядко са добър съветник, защото имат свойството да се маскират като реалност и да скриват всички възможности на ситуацията. Макар да изглеждат безкрайно оправдани и логични, единствено проверката на реалността показва дали са такива. Дори и да се пазим и застраховаме срещу промяната обаче, тя намира пътя си към нас. Най-разклащащи са промените, свързани с интимните ни отношения, работата и финансовата сигурност. Независимо дали е инициирана от нас или не, промяната е процес на взаимодействие на нашите желания, потребности и способности с външните обстоятелства. Приемането на промяната и оползотворяването й не е лесно, но от наш враг можем да я превърнем в наш съюзник.


Как да приемем промяната и да я използваме за добро:

Откажете се от очакванията си.

Очакваме и се надяваме промяната да е “за добро”, но макар да е успокоително, това е до голяма степен подвеждащо. Промяната не идва в живота ни с гаранции за това какво ще донесе, тя е пренареждане с неясен ход и последици, тя носи необходим за случването си дискомфорт. Вместо да очаквате това, от което имате нужда, се доверете на това, което идва-то не е добро или лошо, а ново и различно от това, което можем да си представим. Често най-ползотворните за нас промени идват нежелани и ни изглеждат като неуспех, но всъщност носят безценни възможности за самоосъзнаване. Както казва авторката на “Бягащата с вълци” Клариса Пинкола Естес “провалът е по-добър учител от успеха”.


Разделете се с онова, което трябва да си отиде.

Всички ние имаме склонността да се привързваме към хора, вещи, навици, дейности, да ги насищаме с емоционална стойност и да смятаме живота си за неразделен от тяхното съществуване. Моментът, в който животът ни се променя, е и време, в което поставяме под въпрос тези връзки и честно си задаваме въпроса в каква степен те ни помагат и в каква степен ни дърпат назад или ограбват от възможности. Понякога виждаме, че за да продължим напред, е необходимо да преобразуваме коренно връзките си или да ги прекъснем. Разбира се, трябва да знаем, че всяка раздяла носи тъга и чувство за вина, справянето с които изисква определен психически ресурс от нас и от средата ни.


Фокусирайте се върху новото

На Сократ приписват мисълта: “Тайната на промяната е да фокусираме цялата си енергия не върху борбата със старото, а върху изграждането на новото”. Промяната е пълна с възможности за развитие, които ни се откриват или една по една, или едновременно, стига да насочим вниманието си в тази посока. Тя е поле за действие, в което можем да реализираме както настоящи, така и отдавна забравени или обявени за невъзможни наши стремежи и мечти, а защо не и да измислим нови? Дори и промяната да е започнала против волята ни, с нашето активно участие ходът й може да се обърне в желана от нас посока. Управляването на промяната изисква да сме максимално фокусирани върху настоящия момент, да виждаме проблемите заедно със съпътстващите ги решения, да не се отказваме, а неуморно да творим новото в живота си.


Интегрирайте промяната в живота си.

След всеки период на промяна настъпва своебразно затишие, установява се статукво и това ни позволява да се огледаме около себе си. Възможно е резултатите от промяната да са надминали и най-смелите ни мечти. Възможно е и ситуацията, в която сме попаднали, да е противоречива или да не ни удовлетворява - тогава изпитваме разочарование и искаме да върнем времето назад. Много по-ценен от реалните придобивки обаче е натрупаният опит и е важно да успеем да го интегрираме в цялостния си житейски опит-да приемем случилото се, да осъзнаем ролята си в него, да проумеем, че промяната не само се е случила, но и че отново ще се случи. Когато приемем промяната като част от живота си, това ни дава едновременно кураж и спокойствие, намалява страховете ни и ни помага да съберем смелост сами да предприемем промените, от които имаме нужда.