Стрес? Защо не?!

Отвсякъде чуваме колко стресирано живеем. Какви били времената, икономическото положение, как всичко в нашето ежедневие е натоварващо и обременително. Отделно свикваме да се товарим с много задължения и приемаме жонглирането с тях във времето и пространството за нормално състояние. Всеки „специалист” ни убеждава колко вреди стресът. На здравето, на психиката, на социалните и интимни контакти. И в тези теории всеки може да намери дозата истина за себе си. Много отдаваме на стреса и сякаш всичко обясняваме с него – болести, умора, депресия. И за да не се депресираме допълнително от всичко това, трябва да знаем, че той има и свои положителни черти.


Какво е стрес?

Тялото ни е програмирано да взаимодейства с околния свят и да реагира на всички нива. Въз основа на различни дразнения – физически, емоционални, психологически, в тялото протичат различни биохимични процеси със светкавична скорост. Жлезите с вътрешна секреция – хипоталамус ( който е и нервен център и отговаря за взаимодействието хормони – нервна дейност ), хипофизата и надбъбречната жлеза отделят хормони, които въздействат по всестранен начин. Повишават се нивата на кръвната захар, активността на имунната система, бронхите увеличават обема си, потните жлези усилват секрецията си, подготвяйки се за регулиране на телесната температура. Така се очертава една ос, която „движи” целия организъм в стресова ситуация – хипоталамус- хипофиза- надбъбречна жлеза. Тази ос може да действа от няколко часа до два три дни и да се самоизключи, когато обстоятелствата позволят това. Нейната дейност гарантира адекватна реакция на двете основни движещи чувства, пораждащи се по време на стрес – страх и гняв. С други думи, стресът е предвиден от организма, който си е изработил механизъм не за борба с него, а за реакция.

Ето затова „стрес” не е мръсна дума, каквато сме свикнали да я приемаме. Той мобилизира тялото и психиката. Действията ни са целенасочени и ефективни, губенето на излишната за този момент енергия и време под формата на хранене и сън, също е превъзмогнато. Организмът разполага с повече енергия, кислород и повишена моторика. В действие влиза изконният човешки инстинкт – за самосъхранение. Можем спокойно да кажем, че се превръщаме в супер герой.


Защо стресът може да има положителна страна?

Това, че сме супер герои от време на време, е добро за организма – той просто е ефективен и всичко във функциите му е наред. Вълнението, което стресът поражда, отмива монотонността на ежедневието. Не може и не е правилно все да сме спокойни и доволно отпуснати. Що се отнася до работната среда – стресът дава усещането, че времето минава по- бързо и по- интересно. Стресът, погледнато така, дава усещането, че си жив и си част от света, който е динамичен и предизвикателен всяка минута

Въпрос на нагласа, разбира се. Всяко предизвикателство от своя страна може да бъде погледнато и в положителна, и в отрицателна светлина. Ключът е в нас. ако имаме определен ритъм и рутина, в които внезапно се появят нови и неочаквани обстоятелства, това не е непременно лошо. Напротив – така ще придобием нови умения, ще имаме още един ъгъл, ще срещнем нови хора, ще придобием нов, безценен опит. Така ако разсъждаваме, ще откриваме положителните страни на стреса и ще се справяме далеч по- успешно с трудностите.

Самопознанието е наградата. Ако не изпитваме възможностите си, няма как да сме наясно с пълния им капацитет. Ако не се поставяме или не бъдем поставяни в гранични ситуации, как ще разберем границите на възможностите си и дали те няма да добият нови измерения. Ситуацията на стрес може да отключи не само физиологични механизми, но и психологични и емоционални. Да се запознаем с нови, неподозирани умения и качества, дълбоко скрити в нас, които няма ка кда излязат наяве, ако всичко тече еднакво всеки ден.

Защо стресът изобщо да е изцяло отрицателен? Ако ни предстои неочаквано пътуване или сватба, нима приготовленията да натоварват и обременяват? Стресът преди щастливи събития има същите признаци, но не се чувства по същия начин заради радостното очакване и положителния край. А той може да бъде винаги такъв, стига това да е нагласата ни. Ако в натоварен ден си мислим, как вечерта ще си вземем дълъг душ и ще се отпуснем с книга в ръка, завити с одеалце, това със сигурност ще направи деня по- поносим.

И все пак – стресът наш враг

Стресовата реакция протича в три етапа:

Аларма, когато се отключва ситуацията, организмът задейства оста на стрес
Реакция – когато стресът е налице и организмът се справя със ситуацията
Затихване – дразненията са отшумели, навлизаме в нормално състояние, нивата на хормоните и нервната активност се уравновесяват


Ако обаче стресовите обстоятелства продължат прекалено дълго и няма изглед те да бъдат преодолени, се получава пренасищане и организмът ни спира да реагира, както в началото, става устойчив на дразненията, без да се справя вече с тях. Настъпва „умора” в дейността на оста. И от високи, нивата на хормоните на стреса и нервната дейност, рязко спадат, понижавайки и устойчивостта на организма към бъдещи дразнения. Ето затова постоянният, нестихващ стрес е толкова опасен за физическото и психичното здраве. Главоболие, високо кръвно, нередовно хранене и сън, липса на покой, заедно с общото лошо състояние на имунната система водят до типичните болести на стреса – хипертония, инфаркт на миокарда, язва, диабет.



Да, решение има и то не е борба. За да намалим стреса в живота си, трябва да установим източниците на напрежение в него и да неутрализираме въздействията им. Смяна на работата, прекратяване на връзка, развод, преместване в по- малък град, ходене пеш, вместо в градски транспорт – всичко това може да е решението, което да облекчи стресовото ежедневие на всеки един от нас.

Паралелно с това да намерим начин ефективно да редуваме на кратки интервали стрес- почивка. Ако заемаме натоварваща длъжност – йога в офиса, медитация, музика, понякога 5 минути тишина и спокойствие вършат чудеса за часове напред. Масаж, ароматерапия, разходки, танци, спорт – има толкова много начини да почиваме. Важното е, натоварването да не е продължително и да неутрализираме негативните последици от него.