Новите мании – невидима заплаха

Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата с тях е следствие от индивидуално психическо или емоционално смущение. Отказването от тях включва физическо отказване, съобразено със състоянието, с различна степен на трудност и индивидуална или в малка група терапия от специалист или друг вид емоционална помощ.

Всичко е точно така, но в последните десетилетия се развиват нов вид мании, в които всеки може да се разпознае малко или много.
Разликата с обичайните зависимости е тяхната масовост, т.е. те обхващат големи маси от хора, за които е характерно едно и също поведение. В основата им също има зависимост, но тя не е към определено вещество, т.е. донякъде физическа, а към определен тип поведение, което обединява голяма част от обществото по еднакъв начин.

Телевизия – наясно сме в каква степен тя присъства в живота ни. „Ако нещо не го дават по телевизията, значи не се е случило”. За зависимост говорим когато сме нещастни, когато телевизорът не работи. Тишината е трудно поносима, затова дори и да не гледаме нещо определено, той е включен. Учени са доказали, че пред телевизора се забавя умствената дейност, което явно е предпочитано в края на работния ден на мнозина. Предпочитанията към дадени предавания или водещи, също преминава добрите норми, когато героите стават по- близки от реалните близки, а герой и актьор се сливат в един образ. Страданието, когато свалят от ефир някое предаване или привършва любимия сериал е показателно. Подобно на литературата телевизията е вид бягство, но за разлика от нея, то не пренася в друг свят, чиито граници очертава собственото въображение, а напротив потапя те в напълно „изфабрикуван” и не оставя нищо на въображението, защото то на практика заспива на дивана пред телевизора.

Шопинг – и друг път сме споменавали за опасностите от любимата ни „шопинг терапия”, в която удавяме дребните и по- големите неудачи и лоши моменти. За проблем говорим при липсата на контрол, безразборност, обсебването от мисълта за новата ( често напълно непотребна ) покупка. Когато не зачитаме семейния бюджет и не даваме сметка за похарчените пари. Често неконтролируемото купуване и трупане на вещи отразява вътрешна празнина, ниско самочувствие, което се компенсира с ценността на стоките. Защото консуматорското мислене, на което с помощта на маркетинга и рекламата ставаме волна или неволна жертва, ни е научило, че ценността на човек се измерва с ценността на неговите вещи – обикновено маркови и скъпи.

С консуматорското мислене, съчетано с ниско самочувствие, можем да свържем и друга страховита зависимост – работохолизма. Работохоликът работи, когато това не се изисква от него, дори и не може да се сметне за престараване с цел дивиденти. То е над съзнателния стремеж да се харесаш на шефа си. Това е състояние на пристрастеност към стреса, към крайните срокове и адреналина, който те води към повече и повече работа. Работохолизмът с цел трупане на материални блага – повече работа означава по- голям къща, по- нов автомобил, повече престижни ваканции и придобивки е по- малко страшен от другия вид. Намирането на сфера, в която си ценен и уважаван заради безкрайния труд подпомага една ниска самооценка и пропусната родителска нежност и подкрепа. Стремежът да се харесаш и да бъдеш похвален, макар да виждаш, че вършиш работата и на друг, застрашавайки здравето си. Това води до извънреден стрес и здравословни проблеми, както и нарушени или липсващи отношения със семейството и приятелите, лишавайки те напълно от друга среда, освен служебната. Този вакуум бива запълван с все повече и повече работа, което на практика отвежда работохолика в омагьосан кръг.

Друг вид болестно състояние на обществото, стремежът към съвършен външен вид, поражда две близки една до друга обсебващи мании – пристрастеност към поддържане на физическата форма и към разкрасяването. Естествено, че няма нищо лошо в това човек да се грижи за добрата си форма. Да поддържа тялото си в кондиция, с добре тренирано и издръжливо сърце и мускули. Но, особено при мъжете, това може да добие чудовищни размери. Придържането към определени стереотипи „ какво харесват жените и какво плаши мъжете”, може да превърне едно тренирано тяло в гротескна купчина мускули. Неизпълнението на ежедневната програма упражнения, с дадена интензивност и последователност води до тревожност, вманиачаване, раздразнителност, дори вина и самонаказание.

При жените този ефект се получава от ненаправен маникюр и изрядна прическа, разкрасителни процедури. Поддържането на здравословното самочувствие изисква известни грижи от страна на всеки, но когато това изпълва съзнанието – салони за красота, спа и други разкрасителни процедури, това буди тревога. Още повече когато то не носи на жената релакс и комфорт, а единствено мъчителна необходимост просто да бъде свършено на всяка цена, като задължение, а не удоволствие. С развитие на пластичната и естетичната хирургия този комплекс, за съвършен външен вид, добива нови, неочаквани и много интензивни посоки. И в ненаучните среди вече се говори за пристрастяване към пластичната хирургия. Това, което е необходимо за доброто самочувствие, например на дълго кърмила жена с увяхнал бюст, често придобива повече от грозни измерения. Ботокс и силикон на невероятни места и в невероятни количества, липосукции и опъване на бръчки – те просто променят лицето до нещо, което губи връзката си с човешкия род. Примерите са наистина много. Медицината, която помага, и дори леко намига за доброто самочувствие, се изражда, моделирайки не само телата, а и съдбите на жертвите си с вече крайно отблъскващ вид.

Не бихме могли да кажем с една дума, на какво се дължи такова масово „психиране”. Глобализацията, урбанизацията, консуматорското мислене обединява хората в големи общности. От друга страна е намесата на поведенческата психология в изготвянето на маркетингови стратегии, реклами и изобщо всякакъв вид намеса на подсъзнателно ниво, на което леко или никак не се съпротивляваме. „Психираните” маси се управляват лесно, податливи са на влияния и не могат да бъдат „излекувани”, както един алкохолик в клиника. Затова поставям медиите, особено телевизията, като главен виновник, те не случайно са четвъртата власт. Власт, която вече подчинява всички останали.