Телевизионната зависимост

Все по-често релаксираме пред телевизора, използваме електронната кутия, за да ни приспива, гледаме към монитора, докато се храним, докато готвим, та дори и когато имаме гости. Телевизорът може да е другарче против скука, но може и да се окаже сериозен враг. Телевизионната зависимост е реално съществуващ проблем сред много хора.

Вторачването в телевизора е еволюционно обусловено.
Безцелното прескачане от канал на канал с дистанционното, попаднало в ръцете на мъжа, се обяснява с начина на живот в далечното минало на човечеството. Щом мъжете се прибирали от лов, те сядали за дълга почивка пред огъня. Уморени от целодневното преследване на животни, те се подреждали в кръг около горящите дърва и силите им стигали само мълчаливо да гледат в пламъците. Това канализирано зрение, с което се гледа, без да се вижда, е налично и днес. Много от мъжете имат изнервящия навик да превключват тв каналите, без изобщо да си дават време да разберат какво тече в момента на екрана. Натискането на бутоните на дистанционното е игра, с която може да бъде загубено много време.

Захласваме се, защото проектираме живота си на екрана. Много от жените – самотни, романтични, скучаещи или просто с някаква липса в живота, заживяват с героите от филмите, сериалите, та дори и с персонажите от рекламите. В тв продукциите те откриват това, което им липсва в живота. То може да е просто запълване на времето, а може да е добра дума и любов. Телевизорът често се ползва и като приспивателно средство – оставаме го да работи, докато се опитваме да заспим. Бръмченето унася, а и пречи на мислите, свързани с ежедневните проблеми, да нахлуват в главата ни. Но заспиването на включен телевизор има повече негативни, отколкото позитивни страни. Именно в състояние на полусън сме много податливи на влияния. Това, което си мислим, че само едва дочуваме от екрана, всъщност се наслагва дълбоко в съзнанието ни. Кошмарите, които сънуваме например, може да са резултат на филма на ужасите, който тече, докато заспиваме. Промяната в нивата на звука между различните предавания и рекламните паузи може да ни събуди точно когато сме заспали. А повторното заспиване понякога е още по-трудна задача. Спането на звук и светлина не е здравословно. Тялото ни не се отпуска изцяло, остава напрегнато, а съзнанието и мускулите не си почиват.

Децата са най-податливи. Те нямат чувство за мярка и могат да прекарат безброй часове пред телевизора. В резултат са изморени, нервни или капризни. Очите им се зачервяват, а могат да се появят и тикове с постоянно примигване. Децата се влияят силно и от съдържанието на гледаните предавания и филми. Често приемат за чиста монета това, което виждат, и се питват да го прилагат в ежедневието си. Това може да създаде редица опасни ситуации.

Решението е в контрола, качествената техника, добрия подбор и регламентираното време за гледане на телевизия. Съвременните телевизори с плазмени или LCD монитори са по-щадящи за очите, защото не трептят и нямат вредни излъчвания като електронно-лъчевите. Трябва да се научим добре да отсяваме качествената информация от тази, която само задръства съзнанието ни. Така няма ненужно да се обременяваме с факти и да натоварваме психиката си. За целта е нужно да селектираме само полезните продукции и да игнорираме непълноценните. Този принцип помага и за определяне на времето за гледане на телевизия. Със сигурност часовете, прекарани в безцелното зяпане в екрана може да бъдат оползотворени много по-добре.