Как и кога и да кажем на детето, че е осиновено?

По официална статистика на Министерството на труда и социалната политика 140 са заведенията за настаняване на деца. Броят на изоставените деца на България е 7276 ( към април 2009 ). От другата страна, 250 000 са двойките, които имат репродуктивни проблеми. Осиновяванията с влязло в сила съдебно решение за 2008 г. са 674. Ако такъв е вашият случай, ако вие сте от малцината, намерили своето дете в такъв дом и детето е с вас от бебе, то със сигурност живеете с един дамоклиев меч над главата си – денят, в който то ще узнае истината.

Специалистите са единодушни, че детето трябва да узнае рано или късно. И то колкото по- рано, толкова по- добре. С порастването значението на тази „лъжа” става все по-кардинална за живота и психиката на детето. Не забравяйте и риска да научи от другаде, от някое случайно подмятане или от „доброжелател”. Но преди да говорите с него, трябва сами за себе си да изясните чувствата си. В желанието да имаш дете няма нищо осъдително, както и във факта, че физиологически или по друга причина за вас и вашия партньор, това не е възможно. Вие сте родител точно толкова, колкото едни биологични родители, не повече, не по-малко, не сте съвършени, детето – още повече. То има право да знае истината за себе си, за да не изгуби самоличността си един ден, когато всичко, което е смятало за даденост в живота си, се окаже измама.

Как?
Независимо за каква житейска тема става въпрос, информацията трябва да се представя по малко на малчугана. С прости думи, на интервали и с постоянна обратна връзка. Когато става дума за осиновяване, атмосферата трябва да е спокойна, да се говори открито и без скрупули. Вашата нагласа трябва да е позитивна, за да създадете обстановка на доверие и любов. така добрите ви намерения няма да предизвикат съмнения и грешни тълкувания. Не забравяйте, че детето борави с думите все още безразборно, тепърва ги подрежда в мисли и може да не разбира всичко от разговора, но безпогрешно разчита невербалните сигнали и чувствата, които го съпровождат.

Важното на първия разговор е не информацията сама по себе си, т.е. цялата истина, а емоционалната реакция и комфорт по темата. В „историята на живота” на вашето дете акцентът пада върху съдбата на детето, не върху вашата. Не разтягайте вашите чувства до безкрайност, „бяхме много тъжни” е достатъчно за началото на подобен разговор. Дайте време на детето да осмисли думите ви, попитайте го „какво мислиш?”, то със сигурност ще има какво да каже. Колкото са по- прости думите, толкова по- малко са интерпретациите и вие по-малко ще се объркате в собствения си разказ.

Вероятно има и допълнителни въпроси, които си задавате. Какво да кажа за причините за изоставянето? Какво да разкажа за биологичните родители, за евентуални братя и сестри, ако имам информация? Как бих реагирала, ако детето би искало да се свърже с тях? Да заведа ли детето в дома, от който е било взето? Кога да започна да говоря за това, моментът подходящ ли е?

Кога?
Децата са склонни да схващат абстрактни понятия към 4-5 г. възраст. В тази възраст има известна представа за време, за чувства и моментът е много подходящ да се започне да се говори по този въпрос. Още повече, че към 4 г. започва интереса към пола, произхода на бебетата и като цяло то е готово да чуе своята история. На тази възраст е важно да имате умения да поддържате обратната връзка. Ако попитате 4 годишното дете какво мисли, то все ще каже нещо, дори и да не е точно „мисъл”.

За най- малките понякога незначителните, невинни подробности от осиновяването придобиват катастрофални размери. Ако например повтаряте постоянно на детето, че е „специално” и затова сте го избрали, в малката му глава ще се зароди правдивата мисъл, че то трябва да бъде винаги специално, за да не бъде изоставено отново. А това е тежко бреме за едно дете. И тъй като малките бързо се отегчават от сериозните разговори, дайте му време и изчакайте следващ подходящ момент да подхванете темата отново.

Един такъв е преди тръгването на училище. Удачно е, за да се избегне детската жестокост – бъдещите съученици или учителите може би знаят нещо по въпроса. Поговорете с детето, за да видите какво е останало от предишните разговори, нека то да говори повече, а вие отговаряйте на въпросите му, без самите вие да подавате непоискана информация. Детето на 6-7 г. осъзнава идеята на осиновяването и с това идват противоречивите чувства. Сега преживява чувството на загуба, малоценност, различност и всеобхватното чувство на тъга. Важно е детето да е наясно със своята история и да е уверено във вашата любов и безпрекословна подкрепа.

Предпубертетната възраст също е ключов момент. Пубертетът като цяло е период на бунт срещу родителския авторитет и търсене на собствена идентичност, която не се свързва единствено със семейството, с ролята на дъщеря/ син. В такъв момент е важно да имате изградена връзка на доверие. „Какво ме поучаваш, ти не си ми истинска майка!”, „Откъде да знам дали истинската ми майка няма да ме разбере по-добре” Макар и казани в момент на яд, тези думи могат да бъдат много болезнени. Би било добре да имате стратегия за биологичните родители, и ако знаете нещо за тях, да го споделите с детето. Дефицитът на информация в тази възраст трябва да бъде попълван, а най-добре източникът да сте вие.

Независимо от възрастта на детето правило е да подхождате с уважение към неговите чувства, това особено важи, ако детето е осиновено по-голямо. Вие сте родител, защото родител се става с време и усилия, не сте съвършени и не бива да се измъчвате, ако нещо не ви се струва наред. Доверието, подкрепата, общуването и крепящата ги любов са вашите най-силни съюзници в този труден и за двете страни момент.