Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Отгледай уверено дете


Невероятно е като се замислим колко „възрастни” проблеми се коренят в най- обикновени „детски” трудности. Повечето затруднения в общуването, в самочувствието, в отношенията със семейството, противоположния пол, околните като цяло се дължат на неправилна самооценка. Тя, както знаем, се формира в най- ранна детска възраст. Тя дори се формира в качествата ни като родители, в които се отразяват собствените ни възгледи, трудности и победи.

Правилната самооценка пряко влияе на самочувствието ни. Кой не би искал детето му да израсте самоуверен, ведър и дружелюбен възрастен, който има хармонични отношения с всички, умее да отстоява себе си, умее да поема критика. Един човек, който не се поддава на влияния, не търси авторитети, където не бива, който знае мястото си в света и има достатъчно увереност да се бори за него. И ако това се случи с всеобщи усилия, можем с да бъдем сигурни, че те се отплатят стократно в едно неочаквано признание, което да ни изпълни единствено с гордост.

Нашето положително възпитание трябва да бъде ориентирано в една единствена посока: Любовта на родителите никога не бива да бъде поставяна под съмнение.
Затова категориите „добър” и „лош” за едно дете не бива изобщо да влизат в употрeба, да не говорим за вездесъщото „ако ( не направиш това ), няма да те обичам ( ще те обичам по- малко)”. Най- силната и трайна в годините увереност на едно дете е, че винаги ще има любовта и подкрепата на родителите си. Ако то направи нещо, което не ни харесва, не е морално или приемливо по нашите критерии – това не означава, че детето е лошо. Това означава, че е сбъркало, а грешките са по презумпция поправими.

Малкото дете отвътре.

Самооценката при най- малките 2- 4 годишните, звучи по следния начин: „Аз съм това, което мама ( и тати ) казват, че съм”. На практика това означава, че каквото ние мислим и казваме за детето, то е единствено това, което и то мисли за себе си. Ако му повтаряме какво добро и послушно дете е, то ще мисли същото и това ще го изпълва с щастие, защото знае, че е добро, което мислим за него. Обратното, ако често повтаряме „ти си лош, не ме слушаш”, това ще го потисне и обезкуражи да бъде добричко. Липсата на самостоятелно мислене и отделен опит от този, който придобива само с нас прави нашите очи, вперени в детето, огледало за неговото самочувствие. И ако си мислим, че „то не разбира”, дълбоко се лъжем – децата, и най- малките, разбират всичко. Не бива да пестим хвалбите си за неговите първи победи – обуване на чорапи, хранене с лъжичка, качване на стълбите. Едно „браво” не коства нищо за нас, но е като златен медал за малките. Съответното на хвалбата – критиката също не бива да се омаловажава, но с нея трябва да боравим внимателно. Че е изцапало, че е обърнало купичката с храната, че счупило играчка – неодобрението e е достатъчно да бъде показано, но без да съдържа оценки и подобни неградивни реплики като: „как можа да го направиш отново” или „защо го направи”. Нужно е да му дадем алтернатива на неговата постъпка – „така трябва/ е добре да се прави”.

Изобщо много зависи от уменията ни да хвалим и да критикуваме. И в двата случая става въпрос за постъпки, а не за характер. Ако едно бъде хвалено по този начин: „ти си най- добрата, най- красивата, най- послушната” едно малко момиченце ще израсне с повишена самооценка, с което не и правим добро. Нужно е да хвалим и порицаваме само конкретното действие – така то разбира отговорността на действията си и че ще получи одобрение или неодобрение именно заради тях. А те подлежат на корекция. Увереността, че прави „добри неща”, това се вижда и оценява дава на мъника чувство за лична значимост.

Малкото дете отвън.

Дори и да не посещава детска ясла или градина, то вече обръща своя поглед и интерес към другите деца и играта с тях става все по- вълнуваща. Този нов вид общуване му носи и нови безценни умения, които ще подсилят или подкопаят вътрешното му чувство за значимост. Започва се от съвсем малък – с прословутото споделяне на играчки и разкриване на най- прости правила. Златното правило, което трябва да внушим на детето, е: „ако правя това, така ще правят и с мен”. И съответно да му покажем, че правилото функционира и на практика. Защото това е принципът, който ще движи и отношенията му като възрастен. Ако дава играчки, ще му дават и на него. Ако не се хапе и скубе, няма да го хапят и скубят. Чувството за притежание е много силно и никога не бива да го подценяваме с насилствено изтръгване на играчка. Нашето мъниче само ще реагира агресивно към другото дете, защото ще смята, че то е източник на нашия гняв и загубата на играчка. Родителският ни авторитет е все още несъмнен. Естествено всяко споделяне на съкровище трябва да бъде поощрено и както му се полага – похвалено. Така детето ни ще расте дружелюбно и щедро към другите. И нека не се месим в детските работи постоянно. Дори и да се стигне до сдърпване и плач – това е, каквото е. често в старанието ние да изглеждаме добри и възпитани, караме едва ли не насила нашето дете да отстъпи при един конфликт, а това не е съвсем честно, ако то има право. Намесата ни би омаловажило неговата личност – „аз съм прав, но щом мама ми се кара, значи моята правота не е важна”.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Понеделник
26
Септември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Упражнение за учениците: Народните будители за деца и родители
След като и най-малките разбраха за народните будители със симпатичния пъзел на Инна, ред е на по-големите...
Ранно интелектуално развитие на детето - конкретни насоки
Когато говорим за ранно интелектуално развитие на детето, често родителите не сме особено изобретателни...
Лелята – сестра и приятелка в едно
Да имаш брат или сестра има много предимства, това е сигурно. Компания за игри в детството, споделеност...
Виновни или просто различни
С тях е трудно да се разговаря, особено за чувства и любовни отношения, те не са способни на вярност...
Жената алфа
"Жени алфа", "силни жени", "безсърдечни кучки" - жени, от които се възхищаваме, които презираме, които...
Кризата на 30-та година - I част
По времето на нашите баби 30-годишната жена се е смятала вече за престаряла. Днес на същата възраст се...
Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
Раждането е тема, която вълнува вече не само бъдещите майки и татковци, но и лекари, общественици, публични...
Честит 8-ми март, момичета!
Тя е муза, момиче, колежка, домакиня, фея, дяволица, мама, съпруга, приятелка. Тя е по-хубавата половина...
Ние и нашите пораснали деца
Макар и с поотслабено влияние, в България все още властва патриархалния семеен модел, според който е...
Сватбата, която си е лично твоя - II
Някои просто очарователни идеи: „Аз ще бъда с чудна рокля...с къдри от звезди ще блестя”. Едно хубаво...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
Вече сме трима - емоционалното равновесие при първото ни дете
Трепетите, очакването и вълненията около приближаващото появяване на третия член на семейството са едни...
От къде започва извращението - II
Но да определим какво точно желаем и какво ни харесва никак не е лесно. В съвременната действителност...
3 идеи с праскови за захранване на бебето
Според най-разпространената схема на захранването, сурови праскови може да се дават на бебета, навършили...
Думите, които всеки би искал да чуе в тежък момент
Утехата е такова нещо, което ни е жизненонеобходимо, но не можем да си го осигурим сами. И най-силните...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook