Отгледай уверено дете
 Изпрати
Невероятно е като се замислим колко „възрастни” проблеми се коренят в най- обикновени „детски” трудности. Повечето затруднения в общуването, в самочувствието, в отношенията със семейството, противоположния пол, околните като цяло се дължат на неправилна самооценка. Тя, както знаем, се формира в най- ранна детска възраст. Тя дори се формира в качествата ни като родители, в които се отразяват собствените ни възгледи, трудности и победи.
Правилната самооценка пряко влияе на самочувствието ни. Кой не би искал детето му да израсте самоуверен, ведър и дружелюбен възрастен, който има хармонични отношения с всички, умее да отстоява себе си, умее да поема критика. Един човек, който не се поддава на влияния, не търси авторитети, където не бива, който знае мястото си в света и има достатъчно увереност да се бори за него. И ако това се случи с всеобщи усилия, можем с да бъдем сигурни, че те се отплатят стократно в едно неочаквано признание, което да ни изпълни единствено с гордост.
Нашето положително възпитание трябва да бъде ориентирано в една единствена посока: Любовта на родителите никога не бива да бъде поставяна под съмнение.
Затова категориите „добър” и „лош” за едно дете не бива изобщо да влизат в употрeба, да не говорим за вездесъщото „ако ( не направиш това ), няма да те обичам ( ще те обичам по- малко)”. Най- силната и трайна в годините увереност на едно дете е, че винаги ще има любовта и подкрепата на родителите си. Ако то направи нещо, което не ни харесва, не е морално или приемливо по нашите критерии – това не означава, че детето е лошо. Това означава, че е сбъркало, а грешките са по презумпция поправими.
Малкото дете отвътре.
Самооценката при най- малките 2- 4 годишните, звучи по следния начин: „Аз съм това, което мама ( и тати ) казват, че съм”. На практика това означава, че каквото ние мислим и казваме за детето, то е единствено това, което и то мисли за себе си. Ако му повтаряме какво добро и послушно дете е, то ще мисли същото и това ще го изпълва с щастие, защото знае, че е добро, което мислим за него. Обратното, ако често повтаряме „ти си лош, не ме слушаш”, това ще го потисне и обезкуражи да бъде добричко. Липсата на самостоятелно мислене и отделен опит от този, който придобива само с нас прави нашите очи, вперени в детето, огледало за неговото самочувствие. И ако си мислим, че „то не разбира”, дълбоко се лъжем – децата, и най- малките, разбират всичко. Не бива да пестим хвалбите си за неговите първи победи – обуване на чорапи, хранене с лъжичка, качване на стълбите. Едно „браво” не коства нищо за нас, но е като златен медал за малките. Съответното на хвалбата – критиката също не бива да се омаловажава, но с нея трябва да боравим внимателно. Че е изцапало, че е обърнало купичката с храната, че счупило играчка – неодобрението e е достатъчно да бъде показано, но без да съдържа оценки и подобни неградивни реплики като: „как можа да го направиш отново” или „защо го направи”. Нужно е да му дадем алтернатива на неговата постъпка – „така трябва/ е добре да се прави”.
Изобщо много зависи от уменията ни да хвалим и да критикуваме. И в двата случая става въпрос за постъпки, а не за характер. Ако едно бъде хвалено по този начин: „ти си най- добрата, най- красивата, най- послушната” едно малко момиченце ще израсне с повишена самооценка, с което не и правим добро. Нужно е да хвалим и порицаваме само конкретното действие – така то разбира отговорността на действията си и че ще получи одобрение или неодобрение именно заради тях. А те подлежат на корекция. Увереността, че прави „добри неща”, това се вижда и оценява дава на мъника чувство за лична значимост.
Малкото дете отвън.
Дори и да не посещава детска ясла или градина, то вече обръща своя поглед и интерес към другите деца и играта с тях става все по- вълнуваща. Този нов вид общуване му носи и нови безценни умения, които ще подсилят или подкопаят вътрешното му чувство за значимост. Започва се от съвсем малък – с прословутото споделяне на играчки и разкриване на най- прости правила. Златното правило, което трябва да внушим на детето, е: „ако правя това, така ще правят и с мен”. И съответно да му покажем, че правилото функционира и на практика. Защото това е принципът, който ще движи и отношенията му като възрастен. Ако дава играчки, ще му дават и на него. Ако не се хапе и скубе, няма да го хапят и скубят. Чувството за притежание е много силно и никога не бива да го подценяваме с насилствено изтръгване на играчка. Нашето мъниче само ще реагира агресивно към другото дете, защото ще смята, че то е източник на нашия гняв и загубата на играчка. Родителският ни авторитет е все още несъмнен. Естествено всяко споделяне на съкровище трябва да бъде поощрено и както му се полага – похвалено. Така детето ни ще расте дружелюбно и щедро към другите. И нека не се месим в детските работи постоянно. Дори и да се стигне до сдърпване и плач – това е, каквото е. често в старанието ние да изглеждаме добри и възпитани, караме едва ли не насила нашето дете да отстъпи при един конфликт, а това не е съвсем честно, ако то има право. Намесата ни би омаловажило неговата личност – „аз съм прав, но щом мама ми се кара, значи моята правота не е важна”. |
|
|
Понеделник 25 Септември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
 Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
 Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
  СТАЯТА - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - II
В първа част на статията, ви предложих примерен списък с най-необходимите в началото за бебето неща....
 Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
  Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се...
 Кои качества у мъжете неудържимо ни привличат
Всеизвестно е, че жените са привлечени от мъже с нисък тембър, приковаващ поглед, добра фигура, чувство...
 Бездушието на един емотикон
Колко пъти този месец се видяхте с приятели? И колко пъти взехте телефона и просто звъннахте на стар...
 Коктейл от приятели - I
Той отново ще работи до късно. Бялата риба с бадемов сос, която приготвях през последните 3 часа, така...
  Да се греши е човешко
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет...
 Бягство от дома
Какво може да накара едно дете да избяга от вкъщи? Едно е сигурно – никой не бяга от хубавото. Домът...
 За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
 Как да излезем сухи от водата
На всяка от нас рано или късно се случва – да усети недвусмисленото внимание на шефа, съпругът на колежката...
 Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
 Докосването - общуване, близост, доверие
„Докосването предшества зрението, предшества и речта. Това е първият език и той не лъже.” - Маргарет...
|