Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Отгледай уверено дете - II


По- голямото дете отвътре.

При по- големите деца ( 4-7 г ), които вече чувствително разширяват социалните си умения, се усложняват начините и полето са изграждане на самооценка и себе- увереност. Родителското поведение трябва да е по- гъвкаво и още по- отговорно. Самооценката им звучи така: „Аз съм това, което мога ( имам варианти ) да съм”. Но как да разбере какво може да е – как да се държи, как да взаимодейства със света. Ние трябва да му покажем чрез обуването си с него. Умението качествено да общуваш с детето си е умение, което се заучава и дава плодове цял живот. А също и оставя трайни последици в бъдещото семейство на детето ни. Вече в състояние да връзва смислени изречения, да дава оценки, да размишлява и да вниква в логиката на света и събитията – това бележи и началото на нашето общуване с детето. Ако отделяме по малко време всеки ден, на разходка, след градина или след някое филмче да разговаряме с малчугана, това ще помогне да опознаем детето и да ни улесни в общуването ни.

Какво искаме ние самите от един разговор – да бъдем внимателно изслушани, да получим адекватен отклик и да стигнем до общо заключение или от породен спор да излезе градивно решение. Това е същото, което иска и детето. Да имаме търпение и желание да разберем още криволичещата му мисъл, да реагираме сериозно и с мисъл. Ако има емоционален проблем, след кратката утеха, да се опитаме да разберем чувствата му, да дадем съвет с необходимото уважение към естеството на случката. С искрен интерес да слушаме неговото бърборене, да се смеем, да пляскаме с ръце – всичко, което правим и с възрастните. Всичко това бележи едно качествено общуване с детето. Така то знае, че чувствата му, мислите му, самото то, е важно и значимо в нашия живот и ни е интересно по един нов начин, „като големите”. То вече не е неделима единица от нас, то има свой свят, който ние трябва да разбираме, уважаваме и да оставяме пространство в него.

По- голямото дете отвън.

В тази възраст ние не сме вече целият му свят, само помагаме на детето да се развива в своя собствен. Това леко отдръпване не се случва лесно и с охота от нас, и от него. Знаем, че колкото детето е емоционално зависимо от нас, толкова и ние – от него.

Затова ето някои често срещани грешки, които правим при този преход:

Ние” вместо „тя” / „ той”. Като бебе – да, правим го, защото несъзнателно свързваме себе си с детето, което има нужда от това. „Ние папкаме бананова каша”, „Ние вече ходим на ясла”. Но едно 4- 5 годишно дете има достатъчно развита самоличност и си заслужава собствено 1л. ед. ч. в разговорите с възрастните.

Говорим вместо него – при среща с възрастен на улицата, обичайните въпроси са: „как се казваш”, „на колко си годинки”. Детето често веднага се затваря, търсейки отговор и начин на реакция от отработените досега. И ако се забави с две- три минути, веднага се намесваме и отговарям вместо него. Да оставим да помисли, да му подскажем, ако е забравил на колко е години, но да не отговаряме вместо него.

Насилваме го да е по- общително. Децата са различни – едни са разговорливи, отворени, „отракани”, на други им трябва повече време да свикват с непознатите. Нека да уважаваме тези черти от характера. Ако се срамува, да не го натискаме да е най- отпред или да отговаря първо на тържеството. Така то неминуемо загубва себе си между това, което е – срамежливостта, и това което трябва – смелостта. Именно смелостта то трябва само да намери в себе си.

Ние сме просто на всяка крачка. Все още плътно следваме детето в неговата игра, ежедневни навици, запознанства и контакти. Казваме му постоянно какво да прави, как да го прави или просто го правим вместо него. Да го оставим малко на спокойствие – да тръгне смело към непознато дете и само да контактува, да избере само играчки и да си играе както иска, а не както трябва или както е според упътването. Още даваме храна в устата, обуваме чорапите сутрин, когато няма време. Детето трябва да овладее само ежедневието си, да е господар на света си, а ние само да му откриваме възможности и да подкрепяме в първите опити.

Публично го критикуваме, лепваме етикети и позволяваме да го правят. Няма по- голям удар за едно дете от публичната критика. С това и малкото самоувереност се изпарява с укорителните погледи не само на мама, а и на околните. Да го спестим, но непосредствено след повода за критика да поговорим и да обясним, какво се е искало от него и къде е сгрешил то.

Много честа грешка – приучване към самостоятелност много отрано. Детето има нужда от нас и то само подсказва кога и в каква степен. Доказано е, че тези деца, рано отделени, порастват неуверени възрастни, защото са били съвсем малки. Когато са се съмнявали в любовта на родителите си и никога на се били убедени вътрешно в нея.

По- голямото дете иска да изпъква и да се различава от другите деца. Можем да обърнем внимание на неговите таланти и умения. Да го запишем на курс или школа, което да му даде поле за изява. Това задължително е свързано с подкрепа, интерес и ангажираност с мероприятията, концертите, всички изяви, свързани с неговите интереси.

Има думи, към което всички хора, и малките, и големите са чувствителни – комплиментите. Защо детето да не заслужава искрен комплимент? „Много ми харесва как си облякла куклата си”, „Къщата, което си построил с конструктора, е чудесна, защо нямаме и ние такава”. Това са дребни жестове, на които трябва да сме щедри. Ще поласкае детето и ще го убеди в неговите способности. То ще бъде уверено, че прави нещата добре, това се харесва и оценява. И всичко с мярка, защото повече не означава по- добре.

Възрастта на емоционално отделяне от родителите има тънка граница, но ако се вглеждаме и вслушваме, без да подценяваме страховете на детето, но и без да се поддаваме на хитруването му, можем да усетим кога приближава.

Възпитаването в увереност е постоянно съпроводено с вглеждане в себе си и преодоляване на собствените ни проблеми, ако установим такива. Самите ние, порасналите деца, имаме ли достатъчно увереност – можем ли свободно да контактуваме, да приемаме критика, да се изявяваме и утвърждаваме сред околните? Има ли нещо останало от срамежливата седмокласничка? Това помогнало ли ни е в живота, искаме ли същата неувереност и за децата си? Защото най- ефективен остава личния пример. Нагледното демонстриране на думите е най- убедителния урок за всеки – и дете, и възрастен. Ако сме дружелюбни, открити, усмихнати и изпълнени с вяра в силите и възможностите си – такива ще растат и нашите деца. А гордостта един от друг е гарантирана и за през годините.
Коментари
2015-07-18 #1
Васил Калчев
Браво на автора!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Сряда
12
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го...
5 разлики между съпругата и любовницата
Свикнали сме да приемаме, че мъжът търси интимни отношения извън дома само, когато съпругата му е студена...
Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
Днес навсякъде се раздават съвети за майките, бебетата, отглеждането им и дори за ранното им интелектуално...
Грешките, които (не бива да) допускаме с бившия
Отнело ни е доста време да го „забравим”. В миналото той е значел много за нас… трудно ни е било да си...
Приятели с „екстри”
Това не е само заглавие на нашумял напоследък филм, а вид отношения, които стават все по-предпочитани......
В търсене на мъжките чувства
Казват, че на мъжете не може да се разчита, че са егоистични и съвършено безчувствени. Разбира се, това...
Лична история: Как се възстанових след развода
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала...
Вместо трупане на негативизъм в една връзка - нека разговаряме
Във всяка връзка има проблеми, неизбежно е. Много от нас се измъкват от отговорност, казвайки „просто...
Чувството за вина като начин за манипулация
Манипулацията чрез насаждане на вина не е висш пилотаж, но определено се изискват познания и умения,...
Романтиката - примамка за жени
Женската психика е устроена особено интересно – в общия случай на прекрасните дами им е малко само да...
Тайните на истинското женско приятелство
Често се спори за женското приятелство, всеки е готов да предложи дефиниции, да сравнява, да обвинява....
Каква количка да изберем за бебето?
Преди да имаме дете обикновено мислим, че изборът на количка е по-скоро естетичен. Ами да, какво толкова?...
Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
Всеки човек, мъж и жена, имат хиляди фантазии и мечти за живота и случващото се около тях. Някои действително...
Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел? - II
Сексуална ароматерапия На първо място е интимният гел. Дори да не е ароматизиран, той трябва да осигурява...
Еуфорията на влюбването
Влюбването е почти мистично изживяване. То ни покорява изведнъж, възражда сетива ни и преобръща целия...
Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно
Ако живеете в голям град, то вероятно сте приели тази драма - дългото придвижване по трасето към работа...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
За какво се чудят децата?
„За всичко!“ ще кажете. Да, да, така е, обаче как го правят, по кой път минават? Защото никого, дори...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook