За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас

Много са вълненията преди и в началото на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат, че се сблъскват с неочаквани въпроси и развитие на нещата, различно от това, което знаят или са си представяли.

Като попреминат темите за учебниците, помагалата, реда в училище, организационните въпроси около началото, идва въпросът с храненето. Но и там малко по-малко нещата се напасват. Неочаквано за много родители, децата показват трудности в някои съвсем различни аспекти - каквото е ходенето до тоалетна, пиенето на вода, хигиената и други дреболии, които могат да прераснат в сериозни проблеми.

Пиенето на вода

Според статуквото, децата носят в раницата си шише с вода, от което могат да пият по всяко време, без изключение. Началните учители са наясно, че началото на първи клас е съвсем ново начало и стресът, дори и да не личи, никак не е малък за 6-7 годишни деца. Затова позволяват дори по време на час, изпитване, ако детето се притесни, пресъхне му устата, да пие вода. Стига да не пречи на другите, разбира се. В по-топлото време жаждата се усилва, децата при всяка възможност са навън и имат нужда дори от повече вода. Не би следвало никой учител да забрани дете да пие вода.

Водата, която е най-подходяща за детето, е чешмяната вода, стига да е с добро качество, но някои родители предпочитат филтрирана, изворна, трапезна. Важното е детето да не пие вода с висока минерализация заради количеството флуор в нея, например, което се натрупва и уврежда зъбите.

От учителите зависи детето да е спокойно да пие вода, когато пожелае, стига това да не е просто повод да се разсее, да развали дисциплината на класа. Обикновено те бързо разпознават и съумяват да реагират така, че детето да разбере, че това е неприемливо за класната стая държане.

От родителите зависи най-вече да сме създали навика, но и да продължаваме постоянно да напомняме да пият вода, да осигуряваме лесни за ползване шишета и да следим за дехидратация - тъмен цвят на урината, бледо лице, напукани устни, независимо от сезона. Оплаквания като световъртеж и замаяност също може да са сред признаците.

Който пие вода...ходи до тоалетна.

Тази деликатна тема наистина може да се превърне в голям проблем. Задържането на урина може да има сериозно последствия за детския организъм - особено за бъбреците.
Децата, които идват от детската градина, са имали до този момент детска тоалетна на разположение, която е била безукорно чиста, с налична хартия, четка, сапун за ръцете. В училище това, в различни степени, изобщо не е така. Промяната е рязка.
В тоалетните ходят много повече деца, те ходят сами, за много от тях това е истинско изпитание. Срещат много деца, налага се да чакат на опашка, да са концентрирани, когато дойде техния ред. Нерядко от другата страна на вратата някой вече е нетърпелив, а те не са толкова сръчни. Притесняват се да помолят да идат до тоалетна, звънецът вече бие, а тях ги е страх да не се скара учителят. Твърде много проблеми, за твърде малки главици. И много от тях "стискат". Представете си сега колко време децата прекарват в училище, как трябва да пият вода и как се притесняват. Понякога - дори на нас да кажат.

От учителите зависи детето да може да иде до тоалетна - не да го заведе лично, но да са сигурни, че то се чувства в безопасност и е спокойно. Учителят няма как да разбере, когато има проблем, ако детето не му сподели или ако не стане свидетел на нещо нередно. Учителят също не би следвало да не пуска и през часа дете, което има неотложна нужда. От учителите не зависи броя и състоянието на тоалетните, както и не зависи на какви хигиенни навици сме научили детето си. Но може да поговори на тази тема като част от по-голямата - опазването на чистотата на базата и инвентара.

От родителите зависи да са приучили децата да не "стискат" и да не се срамуват да кажат, че им се ходи до тоалетна. Зависи и да са научили детето на самостоятелност, да се обслужва бързо, да ползва тоалетна хартия, да почиства след себе си и да си мие ръцете след всяко ходене на тоалетна. От родителите зависи също така да се интересуват и дали има проблем детето с ходенето до тоалетна в училище. Всеки родител на първокласник трябва да разговаря в подробности, но и с уважение към личното време на учителя, за това как е минал всеки един ден. Защото всеки ден е важен, нов и различен за един първокласник.

Какво правим, ако има проблем?

Ако имаме добър диалог с детето, доверие, но и го приучаваме да е самостоятелно, отговорно в училище би трябвало то да ни сподели, ако има проблем. Трябва да знаем обаче, че децата умеят да хитруват, те искат да привличат нашето внимание, особено ако ги лишаваме от него. Те могат да преувеличават, драматизират, дори да послъгват. Нашият усет трябва да ни подскаже, кога детето ни е сериозно, стресирано и с проблем и кога просто търси внимание. Всеки ден трябва да го изслушваме с внимание и сериозност, за да развием този усет в нов аспект - един цял ден в училище извън нашия поглед. Те трябва да знаят, че държат нашето внимание, че сме важни за тях, но са важни и всички деца. Когато има проблем наистина:

От нас зависи да спазим протокола в училище - разговор с учителя, спокойно и с уважение, в който разговор да разкажем за евентуалния проблем. Учителят обаче не може да подканя 22-24 деца да пият вода, да им напомня в междучасието да отидат до тоалетна. Той може обаче да проследи, ако нещо нередно се случва в самата тоалетна или между децата - по-големи ученици тормозят и изблъскват по-малките и др. такива. Следва разговор със заместник-директор и след това чак - с директор. Прескачането на етапите, неспазването на протокола руши доверието и в никакъв случай не е в полза на детето. Трябва като родители да разберем, че дали е за ченгелчетата и луличките, за обноските и хигиената, за екипната работа или изявата - учителите мислят най-доброто за децата ни, те са там да ги учат, да им помагат. Общуване на базата на аргументирания диалог, на позитивния подход, който търси решение и разбирателство, а не конфронтация и доказване на его, е това общуване, което работи във всяка една система. Няма нерешими проблеми, има неизговорени проблеми.