Зареждане с щастие

Когато сме щастливи правим чудеса. Емоционалната енергия, с която щастието изпълва, ни дава сили и устрем. Те лесно могат да бъдат “откраднати ” , но с времето ние се научаваме кое ни изстисква и как да се пазим от него. Това могат да бъдат неприятни за нас хора, безпокойство, чувство за вина, нерешителност, тревогата . Постепенно се учим и на друго - как да се съвземаме и отново да връщаме усмивката на лицето си.

От всички съвети, които съм чувала за това как да си възвърнеш изгубената енергия, най-добрият е: да си направиш списък в две колонки. В едната са нещата, които трябва да бъдат свършени и биха ни изтощили, в другата се слагат същия брой неща, които обичаме да правим и ни зареждат. След това идва и още нещо - да преценим кое от колонката със задълженията да задраскаме, за да добавим нещо, към колонката с удоволствията.

Балансът между удоволствия и задължения е основен в уравнението с щастието. От опит знаем, че когато имаме да свършим някаква работа, си налагаме да я доведем докрай, независимо от това дали сме в настроение за нея или не. А относно удоволствията - парадоксално си позволяваме да си казваме “Е, хайде, може да почака!”. Как така “да почака", слънцето чака ли, за да изгрее?


Всеки е изпитвал колко трудно и бавно върви нещо, когато ни липсва живителната сила, наречена щастие, затова предлагам списък с бензиностанции, където трябва по-често да спираме и да зареждаме:


При удоволствията

Задачите и отговорностите нямат край и моментът за почивка никога стане “подходящ”. Трябва сами да си я дадем като се впуснем в удовлетворяващи мисли и дейности. Можем да отделяме време за планиране на малко пътешествие, всеки ден да не пропускаме да почетем от книгата, която сме започнали, да намерим време за театър, кино, изложби и интересни събития и въобще всичко свързано с това да се почувстваме себе си и щастливи, че това, което правим е точно това, което искаме.


При свършената работа

Несвършената работа, невзетите решения и отложените проекти са като метална риза за положителните емоции - стискат и убиват. Щастието е в това понякога да можеш да се откажеш - да си кажеш, че щом не си свършил нещо толкова време, сигурно нямаш нужда да го направиш. Емоционалният заряд е свързан и с умението да взимаме решения, без да ги отлагаме - или да вършим работата и приключваме или не я вършим и забравяме за нея.


При онова наше аз, което се е научило да казва “да” и “не”
От нас зависи колко и дали ще дадем свобода на избора и желанията си. Когато в подходящите моменти умеем да казваме “да” на нуждите си и “не” на нечии други нужди или представи за нас, ще съберем сили и приятно чувство за това, че сме се погрижили добре за себе си.


При малките ограничения, чието спазване ни кара да се чувстваме силни

В никакъв случай не трябва да си позволяваме да задоволяваме емоционалния глад и усещането, че нещо ни липсва, като се опитваме да убием депресията пробождайкия с вафла или остро парче пица!

Щастието понякога се крие в самодисциплината и в това да знаем на какво не бива да се отдаваме. Същото се отнася и за часовете пред телевизора - макар че си мислими, че не чуваме какво излъчват и програмата е просто фон, тя излъчва своите послания и се бори за вниманието ни усилено, като рано или късно влиза в ума ни. Със сигурност ще се чувстваме по-щастливи ако сами сме насочили вниманието си към нещо, отколкото ако поредната сензация ни го е грабнала.