Детският труд - позорното петно на обществото

168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на село. Не дори и с леко възпитателна цел - да разберат откъде идват парите на този свят.

“168 000 000 деца работят от бедност, защото са принуждавани със сила, като роби. Най- вече, защото нямат избор. Те нямат и детство”

Буркина Фасо, Бангладеш, Индия, Кот д' Ивоар, Филипините, Казахстан - над 34 държави предимно в Африка и Азия.

Тези деца са носеща сила, въпреки крехката си възраст, на много високодоходни индустрии - текстилната: от суровините, работа на памукови плантации в Африка, до изработката - Бангладеш, Индия са най- големите производители на аутлет конфекцията по света. А това са световноизвестни марки, които всички познаваме и които харчат милиони за реклама и ревюта. Ситната бродерия на разкошните индийски сарита е излязла под вещите ръчички на 5-6 годишни деца.

Но, ако това ни се струва като забавление, то далеч не е всичко. Деца са заети още в металообработващата, тежката индустрия, в трудоемки занаяти като тухларство и в малки манифактури за ръчен сапун, подноси и красиви етно вази. Безброй много отрасли на промишлеността. В черната статистика се включват обаче и "професии" като проститутки ( и от двата пола ), войници - за целите на диктаторските режими в Африка, често там децата са принудително наркоманизирани, за да бъдат изцяло зависими. Всички дейности, от които се изкарват пари с помощта на детски труд. Пари, които не отиват за образование, дрехи и храна.

Да не говорим за опасните за живота им условия - местоработата сама по себе си, опасни изпарения и вещества. Труд, който деформира телата и душите им. Те работят без предпазни средства, маски и ръкавици, голи, гладни... 6 годишни деца, производители на безброй изделия, които познаваме в ежедневието си - балони, моливи, килими, тухли, чиито произход не следим, са резултат от робския детски труд.

“Нека бъдем съзнателни!”

Някои големи марки конфекция вече поеха кампании за елиминиране на детския труд, като отказват да изнесат производствата си във фабрики, където е установен такъв и провеждат щателни проверки. Но това зависи от всеки от нас. Нека проверяваме произхода на стоките, които купуваме, да не търсим непременно евтиното от другия край на света. Нека виждаме зад тези стоки безброй детски ръце, ограбени от мизерията. Само така детският труд ще секне завинаги.

Килимарска фабрика в Индия