Има ли разликата между свободата и слободията във възпитанието?

Влизаме в магазина. Уговорили сме се предварително с малчугана, че ще напазаруваме само най- необходимото за вечеря и излизаме. Без излишни лакомства, тръшкане и сцени. Да, ама не! След 10 минути обикаляне между щандовете, малкият дявол влиза в противниковият отбор и хлътва до уши в рафта с дражета и вафли. Поглеждайки ни с добре отигран умоляващ поглед, следващите 10 минути са решаващи. Съдията вдига предупредителен картон, взимайки набързо останалата част от покупките и се отправя към изхода на терена. Малкият играч увисва като макак на крачола на „злия“ съдия и като същински виртуоз пада за дузпа. Съдията има право на два избора: или дава червен картон или сам си бие автогол.

Навярно няма родители, които да не са изпадали в тази толкова типична ситуация. В такива моменти ти минават много неща през ума: „Брой до 10.“; „В йогата знам се диша дълбоко. Дишай!...Оммм!“; „Ще се сдържа. Аз съм голям, уравновесен човек. Трябва да давам пример, а не да отнемам права.“; „1,2,3…Ще му откъсна ушите. Само да се освободя от тези проклети торби. И къде ми беше акъла да го взимам с мен в магазина.“

Възпитанието е не лека задача. Търсенето на златната среда в това, е като да удариш джакпота. Правила, форми и норми няма. Всичко е – опит, опит и отново опит. Свобода или слободия? Това е въпросът. А избора е на всеки един от нас. Често пъти майки и бащи претеглят поведението и постъпките си дали са правилни. Какво е можело да спестят, какво е трябвало да кажат. Границата между свобода и слободия може лесно да се пристъпи, а неведнъж тя дори липсва. Нищо обаче не е загубено, щом си задаваме въпроси и прибавяме корекции в постъпките си.

Свободата е, когато сме способни да балансираме в определени лимити. В нашия собствен вътрешен свят ние сами можем да поставяме и махаме граници. Затова е нужна зрялост и съзнание. Ала преди това ние се движим и израстваме в предели зададени ни в детството от родители, учители, преживявания. Свободни са децата, които са безрезервно обичани и прегръщани, защото чувството за значимост и сигурност формира основание за смелост и увереност, което на по- късен етап дава тласък за взимането на решения с минимални колебания.

Свободни са децата, които имат възможността да изразят мнение без да са потискани и да им е отнемано правото да изпитат верните и грешните си избори опознавайки света около себе си.

Свободно е всяко дете, което изживява безгрижно детството си, правото на пакости, но е и отговорното поведение за последиците. Всяко дете, което обича себе си и приема красотата на цялото си тяло е свободно растящо и щастливо. Слободията се настанява там, където тези права и лимити започнат да се осуетяват.

Прекомерните ограничения са почва за ниска самооценка и увереност у детето, и обратно. Липсата на граници отглежда едно чувство лишено от усета за реалност и респект към чуждото мнение и територия, и създава химерата за висока самооценка. И двете крайности са равни на несвободата и разклащат емоционално вътрешният свят. По- малко са тези родители обаче, които глезят до крайност. Особено за нашите ширини все още държи фронта авторитарния прототип на възпитание, като разбира се има изключения предимно последните години.

Авторитарния родител подхранва чувството за малоценност, а „малките хора“ не умеят да се чувстват свободни. След време сами си налагат лимити, без да го съзнават. А недоволството, което натрупват превръщат във враждебност и към света, и към себе си. Успеха за отглеждане на едно свободно дете не е непостижим. Ако си изградим подходяща тактика за поведение несъмнено ще сме облекчени и по- щастливи.

Ясните и разумни предложения дават правото на избор. Да дадем на децата си избор сред няколко възможни алтернативи. Например: Ако решите да му купувате нещо може да му предоставите възможността да избира между две или три неща, които сте преценили, че са финансово възможни за вас. Нека само да избере, по кое време на деня ще гледа телевизия или ще ползва компютъра, но не и цял ден да стои пред него. Ако иска домашен любимец ще трябва да се грижи добре за животинчето, като го извежда и храни. По този начин, от една страна давате право на избор от друга се съобразявате с желанието му да получи нещо и да изрази мнението си като вие също си спестявате главоболия и средства. Дете, което знае, че има право на избор и мнението му придобива значимост, то расте с добра самооценка и по- смело, а смелият човек е свободен. Родители, които като деца са били поставяни под по- голямо ограничение компенсират това усещане за несвобода като позволяват всичко на рожбата си. Разбира се някои ограничения са неизбежни. Децата все още нямат опит и адекватна преценка за определени събития и дори се нуждаят от тях. Задаването на граници в норма създава сигурност и чувство за безопасност. Да успява един родител да лавира в извънредни ситуации несъмнено е предизвикателство и изпитание. Преди всичко обаче това е една неоценима опитност, в която се учим редом- деца и родители. Това учение няма своя край, притежава собствена неповторимост и е толкова уникално, колкото са различни ситуациите и героите в него.