Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колкото сам позволиш…



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове. Момчето нещо говори и от време на време, в движение, шамаросва момичето зад врата. То мълчи и продължава да върви до него. Момчето е слабо, дори хилаво, не представлява никаква физическа заплаха. Гледката и досега не излиза от ума ми – пляскането зад врата и покорството на момичето. Не знам дали и доколко я болеше, но бе много, много унизително. Кой е по-виновен? Момчето? За него е ясно, че е от типа „стой по-далече от такива“. Убедена съм обаче, че много по-виновно е момичето, което позволява да му случва всичко това, независимо какво е направило. Никой не заслужава да бъде така унижаван.

Човек може да бъде притискан, тормозен, обиждан, могат да злоупотребяват с търпението му или с каквото и да е, толкова, колкото той сам позволи. Ние чертаем границите за всичко, което се случва с нас. Няма как някой да те лиши от достойнство, ако ти не си го допуснал. Дори и да се случи, човекът, който държи на себе си реагира – с думи, с действия. Отива си, напуска мястото и обкръжението, прави нещо, но не стои безропотно. Ако се цениш и не позволяваш да те унижават, това няма да ти случи. Защото дори и да не става дума за директно физическо насилие, хората са така устроени, че пробват – дали до безкрай ще вършиш услуги, без нищо в замяна; дали ще дадеш дребен заем, който ще бъде забравен; дали ще пожертваш личното си време, за да поемеш работа на колегата – не веднъж и дваж; дали мъжът до теб ще ти се развика, а ти няма да реагираш, ще премълчиш и това от тук нататък това ще се приема за нещо нормално, макар и да е недопустимо при разменени роли…

И все пак, връщайки се към ситуацията, на която станах неволен свидетел, не спирам да си мисля – кое може да накара едно съвсем младо момиче, по никакъв начин независещо от онзи младеж, да търпи шамарите? Защото при домашното насилие над по-зрели жени обичайните оправдания са: това е нормално да се случва; срамуват се и не споделят; някои смятат, че сами са си виновни. Други са неуверени и предпочитат да останат в лошото настояще пред неясното бъдеще. Кахърят се какво ще кажат хората. Търпят заради децата, заради близките. Нямат подкрепа от семейството. Финансовата зависимост ги прави безволеви.

Оказва се, че и сред 16-годишните част от изброените причини са на лице. Ако девойката е флиртувала с друго момче, може да смята, че си е заслужила шамарите. Макар че подобни ситуации се решават по съвсем друг начин. Ако расте в семейство, където подобни ступвания са ежедневие, може би момичето не гледа така драматично на ситуацията, както аз, страничният наблюдател. Възможни са и други мотиви, типични за тийнеджърската възраст. Може момчето да разполага с повече пари от останалите си връстници, сигурно минава за много престижно да си тъкмо негово гадже и девойчето не иска да изпусне този имидж. За нея е важно, че й завиждат в училище, пък другото – няма значение. Или пък тя смята, че е много по-зле да си изобщо без приятел, отколкото с гадже-побойник. В нейните очи другите са смотани, щом никой не ги е харесал. Възможно е да намира такова поведение за мъжкарско – той не й се лигави насреща със сантиментални обяснения, а взима нещата в свои ръце, раздава шамари, почти истински мъж е. Каквото да се върти в главата на едно такова девойче, едно е сигурно – расте и крепне поредната жертва на домашно насилие, щом не й минава през ума, че на човек му случва онова, което той сам позволява.

Във всеки случай, колкото повече бъде осмисляна необходимостта да се самоуважаваме, потребността сами да се обичаме и ценим, дори да не променим света в по-добра посока, ще променим собствената си участ. Ще изберем участта да сме хора с достойнство.
Виж още статии за:   Личността · Тийнейджърите · Насилието ·
Коментари
2013-04-22 #3
Силвия Ганова
Ако човек реши и има възможност с добра и достатъчно съвестна работа със специалист винаги може да реши проблема си от такова естество. Независимо дали е насилник или жертва. Изкореняване на такова поведение е възможно. Но е важно и насилника и жетвата да стъгнат до това собствено нередно поведение сами и да искат да си помогнат и променят живота си. Това е първата стъпка. Иначе, колкото и каквото и да им се говори ако нямат съзнание и критичност по отношение на себе си е кауза пердута. Щом си позволява този младеж да се държи така навън предствям си накъде вървим и колко вече е безцеремонно държанието на много хора. Проблема е и в закона за такъв вид посегателство- просто няма ефективен такъв. Всичко е предупреждение, пускане на молби, носене на медицинско и накрая само глоба или забра за определен период. Ако една жена пребита от мъжа си зверски не може да си извади медицинско и да подаде жалба, какво се случва? Ясно е! Тъжно ми е за дечицата, които раснат в такава семейна среда те са ощетени най- много и са потенциални бъдещи насилници.
2013-04-22 #2
Десислава Ив. Симеонова
Преди време накратко, по друг повод, бях споменавала, че - в предишната си работа, съм се занимавала повече от година и половина с хора (лишени от свобода), извършители на различни прояви на насилие върху жени и деца. Според мен, първопричината за "създаване" и на насилника, и на жертвата се корени в средата, в домашното възпитание. Насилникът често е човек без самочувствие, с различни комплекси - жената-жертва също. Не искам да се връщам назад и да споделям колко много деца изживяват насилие ежедневно у нас. Ще ми се да вярвам, тъй като моята информация е отпреди 6 години, че нещата са се променили към по-добро... Не съм убедена, че има понятие "бивш" насилник и бивша жертва. Проблемът на биячите и изтезаващите е в психиката им, така че, наистина, много трудно биха се повлияли и еволюирали... Аз не смятам, че е възможно. От друга страна, жертвата "запазва" белезите (не непременно физически) за цял живот. За съжаление, в моя тесен кръг от близки, има жени, които - през целия си семеен живот - са били бити и унижавани от съпруга си. Става дума за интелигентни, с положение хора... И знаете ли как жената аргументира невъзможността си да напусне бияча????: "Какво ще кажат хората? Ами децата???"... Като, разбира се, децата вече имат незабравимите спомени от случващото се в дома им... Докато не ти дойде до главата, няма как да знаеш, може да съветваш, да подпомагаш... - но, действително, проблемът не може да се обхване в няколко реда.
2013-04-21 #1
Силвия Ганова
Много жени търпят насилие, поради безсилие, страх и заплаха от страна на насилника. Ако насилника е заплашил половинката си мъст към близки нейни, семйство, дете, също може да е причина. Много жени са държани в изключителни нечовешки условия, без контакти с близки, в страхотни заплахи. Има и момента на любовта към насилника- Стокхолмския синдром. Не бива да се хвърлят обвинения към жертвата. Никой не знае какво е било нейното " възпитание", нейните погрешни разбирания за отношения и човешки права. Понякога това е омагьосан кръг, от който много жени трудно излизат. Има органазиции именно за пострадали от домашно насилие жени и деца. Само, че колко действително знаят телефоните им, практиката им на работа с такива случаи и кои са те всъщност. Преди години бях доброволец 2 години към една такава. Обучаваха ни, водехме модули в училищата на децата от най- малките до най- големите. Жалко е, че не се отделят средства за наистина важни физически и психически
за здравето неща. Жалко е, че това младо момиче ще научи именно грешното разбиране за отношенията между партньорите. Жалко, че не е имало кой да го научи какво значи достойнство и как да отстояваш себе си. Жалко и за момчето, което вероятно расте в същата не здрава среда, без опит, без правила, без уважение, без осъзнаване.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Виж още статии за:   Личността · Тийнейджърите · Насилието ·
Сряда
31
Май 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
Няма какво да се лъжем - престоят ни в социалните мрежи заема голяма част от времето и съзнанието ни....
Да си аутсайдер не винаги е беда
Човекът е социално животно и винаги търси контакт с околните. Но съществуват особен тип хора – аутсайдерите,...
7 дразнещи навика на поколение Z
Πoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa пoĸoлeниeтo Z (poдeнитe мeждy 1995 и 2010 г.) нe пpизнaвaт eтиĸeтa...
Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси
Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме...
Имаш нова идея. А сега накъде? - II
Всяка майка е нетърпелива да представи своето "новородено" пред близки и приятели. И ако на бебето може...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Чар и красота
Изящен нос, бадемови очи, плътни устни, скулесто лице – всички тези съвършени черти остават незабелижими,...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Каква количка да изберем за бебето?
Преди да имаме дете обикновено мислим, че изборът на количка е по-скоро естетичен. Ами да, какво толкова?...
Бракът като решение на проблемите или създаване на нови
Класика е да се смята, че в наше време човек се жени по любов. Или поне сме убедени, че така трябва да...
Какво да не поръчваме за ядене на първа среща
Най-сетне ще излезете само двамата. Вече е демоде може би да се казва „първа среща”, при положение, че...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook