Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колкото сам позволиш…



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове. Момчето нещо говори и от време на време, в движение, шамаросва момичето зад врата. То мълчи и продължава да върви до него. Момчето е слабо, дори хилаво, не представлява никаква физическа заплаха. Гледката и досега не излиза от ума ми – пляскането зад врата и покорството на момичето. Не знам дали и доколко я болеше, но бе много, много унизително. Кой е по-виновен? Момчето? За него е ясно, че е от типа „стой по-далече от такива“. Убедена съм обаче, че много по-виновно е момичето, което позволява да му случва всичко това, независимо какво е направило. Никой не заслужава да бъде така унижаван.

Човек може да бъде притискан, тормозен, обиждан, могат да злоупотребяват с търпението му или с каквото и да е, толкова, колкото той сам позволи. Ние чертаем границите за всичко, което се случва с нас. Няма как някой да те лиши от достойнство, ако ти не си го допуснал. Дори и да се случи, човекът, който държи на себе си реагира – с думи, с действия. Отива си, напуска мястото и обкръжението, прави нещо, но не стои безропотно. Ако се цениш и не позволяваш да те унижават, това няма да ти случи. Защото дори и да не става дума за директно физическо насилие, хората са така устроени, че пробват – дали до безкрай ще вършиш услуги, без нищо в замяна; дали ще дадеш дребен заем, който ще бъде забравен; дали ще пожертваш личното си време, за да поемеш работа на колегата – не веднъж и дваж; дали мъжът до теб ще ти се развика, а ти няма да реагираш, ще премълчиш и това от тук нататък това ще се приема за нещо нормално, макар и да е недопустимо при разменени роли…

И все пак, връщайки се към ситуацията, на която станах неволен свидетел, не спирам да си мисля – кое може да накара едно съвсем младо момиче, по никакъв начин независещо от онзи младеж, да търпи шамарите? Защото при домашното насилие над по-зрели жени обичайните оправдания са: това е нормално да се случва; срамуват се и не споделят; някои смятат, че сами са си виновни. Други са неуверени и предпочитат да останат в лошото настояще пред неясното бъдеще. Кахърят се какво ще кажат хората. Търпят заради децата, заради близките. Нямат подкрепа от семейството. Финансовата зависимост ги прави безволеви.

Оказва се, че и сред 16-годишните част от изброените причини са на лице. Ако девойката е флиртувала с друго момче, може да смята, че си е заслужила шамарите. Макар че подобни ситуации се решават по съвсем друг начин. Ако расте в семейство, където подобни ступвания са ежедневие, може би момичето не гледа така драматично на ситуацията, както аз, страничният наблюдател. Възможни са и други мотиви, типични за тийнеджърската възраст. Може момчето да разполага с повече пари от останалите си връстници, сигурно минава за много престижно да си тъкмо негово гадже и девойчето не иска да изпусне този имидж. За нея е важно, че й завиждат в училище, пък другото – няма значение. Или пък тя смята, че е много по-зле да си изобщо без приятел, отколкото с гадже-побойник. В нейните очи другите са смотани, щом никой не ги е харесал. Възможно е да намира такова поведение за мъжкарско – той не й се лигави насреща със сантиментални обяснения, а взима нещата в свои ръце, раздава шамари, почти истински мъж е. Каквото да се върти в главата на едно такова девойче, едно е сигурно – расте и крепне поредната жертва на домашно насилие, щом не й минава през ума, че на човек му случва онова, което той сам позволява.

Във всеки случай, колкото повече бъде осмисляна необходимостта да се самоуважаваме, потребността сами да се обичаме и ценим, дори да не променим света в по-добра посока, ще променим собствената си участ. Ще изберем участта да сме хора с достойнство.
Виж още статии за:   Личността · Тийнейджърите · Насилието ·
Коментари
2013-04-22 #3
Силвия Ганова
Ако човек реши и има възможност с добра и достатъчно съвестна работа със специалист винаги може да реши проблема си от такова естество. Независимо дали е насилник или жертва. Изкореняване на такова поведение е възможно. Но е важно и насилника и жетвата да стъгнат до това собствено нередно поведение сами и да искат да си помогнат и променят живота си. Това е първата стъпка. Иначе, колкото и каквото и да им се говори ако нямат съзнание и критичност по отношение на себе си е кауза пердута. Щом си позволява този младеж да се държи така навън предствям си накъде вървим и колко вече е безцеремонно държанието на много хора. Проблема е и в закона за такъв вид посегателство- просто няма ефективен такъв. Всичко е предупреждение, пускане на молби, носене на медицинско и накрая само глоба или забра за определен период. Ако една жена пребита от мъжа си зверски не може да си извади медицинско и да подаде жалба, какво се случва? Ясно е! Тъжно ми е за дечицата, които раснат в такава семейна среда те са ощетени най- много и са потенциални бъдещи насилници.
2013-04-22 #2
Десислава Ив. Симеонова
Преди време накратко, по друг повод, бях споменавала, че - в предишната си работа, съм се занимавала повече от година и половина с хора (лишени от свобода), извършители на различни прояви на насилие върху жени и деца. Според мен, първопричината за "създаване" и на насилника, и на жертвата се корени в средата, в домашното възпитание. Насилникът често е човек без самочувствие, с различни комплекси - жената-жертва също. Не искам да се връщам назад и да споделям колко много деца изживяват насилие ежедневно у нас. Ще ми се да вярвам, тъй като моята информация е отпреди 6 години, че нещата са се променили към по-добро... Не съм убедена, че има понятие "бивш" насилник и бивша жертва. Проблемът на биячите и изтезаващите е в психиката им, така че, наистина, много трудно биха се повлияли и еволюирали... Аз не смятам, че е възможно. От друга страна, жертвата "запазва" белезите (не непременно физически) за цял живот. За съжаление, в моя тесен кръг от близки, има жени, които - през целия си семеен живот - са били бити и унижавани от съпруга си. Става дума за интелигентни, с положение хора... И знаете ли как жената аргументира невъзможността си да напусне бияча????: "Какво ще кажат хората? Ами децата???"... Като, разбира се, децата вече имат незабравимите спомени от случващото се в дома им... Докато не ти дойде до главата, няма как да знаеш, може да съветваш, да подпомагаш... - но, действително, проблемът не може да се обхване в няколко реда.
2013-04-21 #1
Силвия Ганова
Много жени търпят насилие, поради безсилие, страх и заплаха от страна на насилника. Ако насилника е заплашил половинката си мъст към близки нейни, семйство, дете, също може да е причина. Много жени са държани в изключителни нечовешки условия, без контакти с близки, в страхотни заплахи. Има и момента на любовта към насилника- Стокхолмския синдром. Не бива да се хвърлят обвинения към жертвата. Никой не знае какво е било нейното " възпитание", нейните погрешни разбирания за отношения и човешки права. Понякога това е омагьосан кръг, от който много жени трудно излизат. Има органазиции именно за пострадали от домашно насилие жени и деца. Само, че колко действително знаят телефоните им, практиката им на работа с такива случаи и кои са те всъщност. Преди години бях доброволец 2 години към една такава. Обучаваха ни, водехме модули в училищата на децата от най- малките до най- големите. Жалко е, че не се отделят средства за наистина важни физически и психически
за здравето неща. Жалко е, че това младо момиче ще научи именно грешното разбиране за отношенията между партньорите. Жалко, че не е имало кой да го научи какво значи достойнство и как да отстояваш себе си. Жалко и за момчето, което вероятно расте в същата не здрава среда, без опит, без правила, без уважение, без осъзнаване.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Виж още статии за:   Личността · Тийнейджърите · Насилието ·
Петък
8
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Българчета в чужбина
Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова...
Най-големите ни грехове - II
Омраза Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото прегрешение, водещо след себе си...
Как да пристъпим към наранен след раздяла мъж
Любовта е такова чудо, че както днес се кълнеш във вечността, така утре само за миг губиш всичко. Днес...
Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
Напоследък почти навсякъде четем, че за да бъдем щастливи, трябва да сме малко егоисти, да обръщаме повече...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Разводът и децата - II
Чудесно илюстрира това една популярна притча - притчата за стареца, който прегърбен от непосилен товар,...
От какво се страхуват мъжките уши?
И мъжкото, и женското съзнание са способни понякога да се самоизключва. Така ако не искаме да чуем нещо,...
Самотата заедно
Дългите, задушевни разговори от началото на връзката ви са минало. Някога не спирахте да споделяте, а...
Честит 8-ми март, момичета!
Тя е муза, момиче, колежка, домакиня, фея, дяволица, мама, съпруга, приятелка. Тя е по-хубавата половина...
Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”. Замисляли сте...
Защо е полезно за бебето да го носим по-често?
Изобретенията като количка за бебето или проходилка са измислени сравнително наскоро, тогава как са отглеждали...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook