Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси

Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме стъпалото, започваме". Преди обаче да се захванем с целеустременото "правене", трябва да си зададем някои откровени въпроса. Горещи теми като религията или начина на раждане са сериозни, но и привидно безобидни - като избора на име, може да повдигнат сериозни разногласия, които е по-добре да решим преди бебето да е факт.



Ами ако не успеем веднага, ако не можем? Склонни ли сме интервенции, на ин витро процедури, на осиновяване? В началото не се питаме такива неща, еуфорията ни държи, но ако не забременеем повече от година, ако се окаже, че единият от двамата има репродуктивен проблем - въпросите стават мъчителни, но и належащи за отговор и засягат множество морални теми.

Ако бебето има проблем, който се установи по време на изследвания на бременността, какво ще правим? В някои случаи се препоръчва медицински аборт, в други - решението за прекъсване на бременността е само в ръцете на родителите. Това е трудно решение, безспорно, но има случаи, в които майката е твърдо решена да роди бебето, въпреки риска или вече установеното увреждане, а бащата не е толкова убеден.

Как ще издържаме бебето? Майчинството може да се изчисли, еднократната помощ е ясна, дали ще получаваме детски надбавки - също, но това е само началото. Сигурна ли е работата на таткото? Към каква работа би се върнала майката? Ако се случи уволнение, съкращение или друго - имаме ли спестявания? Бебе се гледа с много пари, но и не с толкова много - зависи от разбиранията ни за необходимо за отглеждането му, но все пак, това трябва да се помисли. Разприте са пари са най-често срещаните в повечето двойки.

Някой ще ни помага ли с бебето? Много двойки се справят сами от първия ден, но често идват родителите на майката или на таткото да помагат. Всички ли искаме тази помощ? Колко дълго ще останат? Може да се окаже, че помощта е необходима, но колко навътре може да се меси тъщата или свекървата. За да няма наранени чувства, може би е добре след като го обсъдим, да им кажем и на тях, когато бременността е факт, и да очертаем граници.

Какво име ще изберем? Ясно е, че изборът ще е такъв, че да се харесва и на двамата, но някои бащи си представят, че синът им ще носи тяхното име, дъщеря им ще бъде кръстена на бъдещата свекърва, а това не е желание и на майката. Българско име, по-модерно, универсално разбираемо и лесно за писане в чуждите езици? Каква ще е фамилията, ако бъдещите родители нямат брак.

Има някои теми, свързани с дневния режим на бебето, които все повече се обсъждат в публичното пространство - кърмене, пелени, захранване, детска градина или кооператив. Вероятно изглежда маловажно, но нали не сме се замисляли за това преди - защо не обсъдим как си представяме отглеждането на нашето бебе. Начинът на раждане също стана тема за дискусия и осъзнато решение. Нека го помислим заедно - естествено, секцио, с частна или държавна болница. Това е свързано и с разходи, което пък го прави задължителна тема.

Ще спи ли бебето при нас в стаята или в нашето легло, ще има ли своя стая? Подобни на пръв поглед подробности водят освен очевидни следствия като ремонт и пренареждане на дома, нерядко - търсене на по-голямо жилище, но и поставят въпроса за интимността. Нощното кърмене улеснява майката, но бащата може да има против бебето да спи между него и жена му.

Религията е въпрос, за който рядко се замисляме, но е добре да бъде изговорено - дали детето ще бъде кръстено или не. Нерядко позициите кардинално се различават и се намесват дори и семействата на бъдещите родители.