Връзки от ново поколение - "Да се обичаме разделени"

Всички ние имаме в главата си сценарий за щастливите отношения между мъжа и жената и част от този сценарий е съжителството като необходим елемент на всяка пълноценна връзка. Свикнали сме да мислим, че съвместното живеене е изпитание и пробен камък за връзката, който удостоверява нейната сериозност и шансовете й да продължи дълго време. В реалността обаче това се оказва не толкова просто.

Да живеем с партньора си ни дава възможност да го опознаем в най-близък план, а това включва и откриването на многобройни области, в които интересите, вкусовете и приоритетите ни не съвпадат. Съвместяването на различията изисква търпение и търсене на компромиси, а за много хора това се оказва разочароващо преживяване.

От около десетина години съществува специален термин, който обозначава двойките, които са заедно, но живеят поотделно - LAT-living apart together. Около 9 % от двойките във Великобритания и сходен процент в страните от Западна Европа, САЩ, Австралия, Канада избират да бъдат заедно, без да делят едно жилище. Тази категория включва както млади хора, които не са готови да заживеят заедно, и двойки, разделени поради местоработата или емиграция, така и такива, за които животът поотделно е съзнателен и напълно желан избор. В последната категория попадат и омъжени двойки, както и двойки с деца.



Трябва да се уточни, че не става въпрос за удобен вариант, позволяваща странични връзки, а за модел на взаимоотношения, който включва не по-малко отдаденост и романтика отколкото традиционните отношения между мъжа и жената. Редица статии и книги проучват мотивите на тези двойки. Част от тях са живели заедно, но именно решението да заживеят поотделно е скрепило връзката им и е предотвратило раздяла или развод. Други избират тази формула след редица неуспешни опити за съжителство в други предхождащи връзки. Трети тип хора пък са привлечени от този модел на взаимоотношения, тъй като той им позволява да запазят неприкосновен начина си на живот и личното си пространство.

Освен нетрадиционен, животът поотделно е в известна степен непрактичен избор-от една страна, свързан с повече разходи за двойката, а от друга - изискващ пътувания. Но какви са ползите от него?



Една мисъл на Рилке гласи, че смисълът на взаимоотношенията между мъжа и жената е "всеки партньор да определи другия за пазител на своята уединеност". Да позволиш на партньора си и на себе си лично пространство в рамката на връзката, е ключово за зрелите любовни отношения. Ако при едно съжителство отделянето на лично пространство и време от общите е трудноосъществимо и в най-добрия случай - въпрос на старателни, често изтощителни договорки, то животът поотделно го позволява съвсем естествено. Сам по себе той си е проява на зачитане на индивидуалната нуждата от отделеност, която върви ръка за ръка с нуждата от заедност.

А какво да кажем за всички онези различия на битово ниво, които въпреки привличането и любовта неизбежно съществуват между двамата партньори? Несъмнено именно съжителството ги превръща в повод за спорове и разногласия. При липса на общо жизнено пространство отпада нуждата от уеднаквяване и синхронизиране на битовите навици, което отнема огромна част от енергията и времето на двойката. Така че ако единият в двойката обича реда и чистотата, а другият не иска да има нищо общо с тях, може би именно животът поотделно е шанс за двамата да запазят любовта си непомрачена от ежедневни кавги.

И не на последно място, съжителството, особено дълготрайното, има свойството да заличава елемента на неочакваност и спонтанност от връзката. Еднообразието води до това, което често се визира с израза "да приемеш другия за даденост". Съществуват многобройни възможни стратегии за преодоляване на инерцията във връзките и възраждане на любопитството към партньора и може би животът поотделно е една от тях. Когато срещите ни с партньора са избор, а не необходимо следствие от съвместния ни живот ни, те се изпълват с радост, удоволствие, любов. Именно събитията, а не ежедневието правят живота ни пъстър и пълноценен, а емоциите ни-наситени и истински.

Дали тази форма на “заедност”, която включва живот в отделни жилища, е приложима в България, е трудно да се каже. Тук социалните нагласи по отношение на съвместния живот са много силни и моментът, в който двойката спре да обитава едно жилище, неизменно се възприема като раздяла. А би могъл да не е, нали все пак водещо в една връзка са чувствата? От друга страна, в нашето общество личната автономия и зачитането на личността на другия не са толкова значими и утвърдени ценности, колкото са те в западните общества.

Едно е сигурно - няма универсално-приложима формула за успешна връзка. Както всеки индивид е неповторим, така и всяка двойка е един уникален организъм, който съществува и се развива по собствени правила. Именно затова е важно да знаем, че алтернативи има, и че когато общият “калъп” е твърде тесен за връзката, това може да е знак, че трябва да сътворим собствен, пригоден към нашите нужди “калъп”.