Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно

Ако живеете в голям град, то вероятно сте приели тази драма - дългото придвижване по трасето към работа и обратно. Чувството, че пилеем времето си е неизбежно, независимо как пътуваме - с личния си автомобил или с обществен транспорт. И най-луксозната кола не може да ти спести факта, че си затворена в малко помещение и се налага да си съсредочена в пътя Че ръцете ти са заети и не можеш да станеш от седалката. За прелестите пък на градския транспорт е излишно да обясняваме. Там най-малкото е точно обратното - усамотението е истинска рядкост.


Ако пътуваме с кола

Да правим гласови бележки. Включваме си диктофона на телефона и започваме да си изброяваме планове, мисли и задачи. След като така или иначе мисълта може да се рее, докато вниманието е ангажирано, можем да извадим вътрешния си глас. Вкъщи да си запишем или да си нанесем в календара кое кога трябва да свършим. Моя приятелка организира рождения ден на сина си за 1 час, докато се прибираше от работа. Прибра се, звънна спокойно 2-3 телефона и всичко беше готово.

Да работим. Очевидно е, че работният ден е свършил, но много добре знаем, че има работа, професии, които никога не спят. Разговори с колеги, конферентни връзки и уговаряне на срещи с клиенти. Можем дори да отложим доста обаждания именно за това време привечер или да започнем деня си с най-важните илуи спешни срещи.

Да се чуем с роднини и приятели. Така и така няма мърдане - време е да се обадим на майка си, на приятелката с голямата часова разлика.

Да слушаме аудиокниги. Опитайте дали това е вашето нещо, макар че много хора се кълнат, че нищо не запомнят аудиокнигите, но ако е нещо леко, защо не. Има и радиопиеси, които да слушаме през телефон или таблет.

Никога, никога не пишете, докато шофирате, а ако говорите - ползвайте bluetooth слушалка. Ако се разсейвате, спрете да правите каквото и да е и просто опазете себе си и другите живи и здрави.

Ако пътуваме с обществен транспорт

Съвсем спокойно можем да си четем. Интересно мое наблюдение е, че когато хората са отворени към разговор и дори флирт - оставят да се види какво четат. Но ако корицата е скрита в калъфче или е четец - предпочитаме усамотение. Не че е правило де, четците са и за удобство, но понякога какво четем говори много за нас и искаме всички да разберат. Което лесно се превръща в позиране, но това е друга тема.

Да слушаме музика. Освен очевидната простота на занятието, можем да си правим плейлисти в Spotify, да си ровим из по-редки за намиране песни и албуми.

Да наблюдаваме хората. Любимо занимание в студентските години за една първокурсничка в София, идваща от значително по-малък град. Ако си падаме по психологически наблюдения, можем да тълкуваме езика на тялото, да подслушваме (волно/неволно) и да си вадим заключения като един истински Шерлок Холмс.

Да броим. Колко човека с червени тениски ще видим, колко руси жени и колко от тях - с къса коса. Колко човека ще четат книга в метрото срещу колко - само със слушалки. Добър начин да тренираме паметта си, нали?

Да завръзваме познанства, да общуваме с непознати. В големите градове хората често се затварят. Това изглежда като работещ инстинкт за самосъхранение, може и така да е, но именно чрез непознати излизаме от границите си, виждаме нови гледни точки и научаваме повече за хората. Като част от някои тренинги по личностно развитие е да заговориш непознат и да го предразполжиш да каже нещо по-лично за себе си. В един многомилионен град това може да е предизвикателство, но нека си признаем - хората често изпитваме онази самота, която те кара да си напълно откровен по-скоро с непознат, отколкото с близък.

Какво НЕ се прави в обществен транспорт: Не се докосват непознати без причина и разрешение. Не снимаме непознати без тяхно знание Не се храним, не издаваме неприятни звуци и...миризми Не говорим на висок глас по телефона Не слушаме музика без слушалки

Разбира се, в обществения транспорт можем да правим и съвсем тривиални неща като да цъкаме по телефоните, да пазаруваме онлайн, да проследяваме хора в социалните мрежи и да чатим, да сме активни в групите и форумите си, но това можем да правим и по всяко друго време. За съжаление. Затворени с други хора в пространствата или сами, на нас ни се предлага възможност да правим нещо различно и нека това време не е пропиляно, а оползвотворено максимално с приятни, полезни и интересни дейности.