Комплименти, които нямат нищо общо с външния вид | И които всеки иска да чува

И които всеки иска да чува

Интелигентните хора правят комплименти, защото знаят, че това ще направи другия щастлив. Хората с добра самооценка правят комплименти, защото това не пречи и на тяхната самооценка. Добрите хора правят комплименти, защото...са добри и нищо не им коства. Хората, които правят комплименти искрено и от сърце, знаят, че, когато искаш да зарадваш някого и да го накараш да се чувства добре, външността е само една много малка страна от това чувство.

“Да всеки иска да чуе нещо хубаво за новата прическа или за свалените килограми, но има думи, които могат да ни направят щастливи в много по-голяма степен.”

Правилото за всеки комплимент е той да е искрен. Ако не чувствате, че можете и ви идва от вътре да кажете нещо добро за другия - просто не го правете. Не се насилвайте и не допускайте лицемерието и куртоазията в отношенията с който и да е. Този фалш винаги се усеща и не ви прави чест. Тогава защо да го правим ли? Защото понякога можем да сме добри, интелигентни и да не усещаме, че се омаловажаваме. И понякога чувството прости си прелива.

"Ти ме вдъхновяваш." Трудно е за някои да признаят на друг в очите, че го вдъхновяват. Свръхегото крещи: "Аз съм по-важен, защо признаваш на някой друг тази важност". В този случай то няма право. Човек, който откровено казва на друг, че го вдъхновява, завърта подобна енергия и към себе си. Този възторг, тази емоция се връща към него.

"Щастлив съм, че те познавам." Има хора, за които си го мислим, нали? Ами да им го кажем! Понякога е нужно толкова малко, за да накараме някого да се чувства значим и важен. Това е един от начин. Простичкото щастие, че присъства някъде в нечий живот.

"Ти мислиш различно, идеите ти са страхотни." Креативните хора обичат да чуват това. То гъделичка егото им, но всъщност талантът, оригиналната мисъл има нужда точно от това - от външни стимули, от признание.

“Ефектът от тези комплименти е още по-голям, когато са отправени към човек от срещуположния пол, независимо дали флиртуваме, или не.”

"Обичам да си говоря с теб, винаги казваш нещо интересно." Да умеем да комуникираме е важно, но понякога се случва истинска магия. Разбираме се от половин дума за неща, които няма нужда да споменаваме. Допълваме реплики и имаме чувството, че този някой наистина ни разбира, вижда ни каквито сме. Кажете го, това право връзката още по-силна.

"Имаш страхотно чувство за хумор." Да разсмееш някого е далеч по-трудно от това да го разплачеш. Умееш ли да се смееш с някого е дар, който не се среща всеки ден. Трябва да съвпаднат усет към смешното, нива на хумор (сарказъм, ирония), дори ценностни системи донякъде. Чувството за хумор е една от всепризнатите качества, които всички хора искат да имат и намират привлекателни у себе си и в другите.

Комплимент като тези не бива да се прави на всеки срещнат. Трябва да сме установили близост и да знаем, че този тип признания ще се приемат с чувството, с което са отправени. Един емпатичен човек обаче може от един поглед да разпознае от какъв комплимент има нужда другия. За някое смело съчетание в облеклото, за някой аксесоар или за начина, по който бързо отмята задачите си, поддържа дома си. Не е трудно, дори и да са твърде дръзки тези комплименти за вас. Не е трудно да намерим онова нещо, което ще накара друго човек да е щастлив. Стига да искаме ние да сме източника на щастието му.