Уморени криле

Умората толкова добре умее да се промъква незабелязано в ежедневието ни, че ние измисляме какви ли не други причини за провали и недоразумения, без въобще да се сещаме за истинския виновник. Отпадналост, раздразнителност, невъзможност за вземане на решения, излишна изнервеност - това са симптоми, които рядко отнасяме към нещо толкова просто - липсата на пълноценна почивка.

Тихият враг умората, особено психическата, е като постепенно увеличаваща се мъгла, която се разпростира все по-нашироко из хоризонта ни и замъглява перспективите ни. Когато сме изморени неусетно започваме да пренебрегваме и изоставяме дребни, но важни неща. Обикновено това са нашите малки форми на разпускане (четене, слушане на музика, хоби, или просто гледане в тавана), които сме принесли на олтара на всемогъщата потребност от още и още време.


Пренебрегвайки ги, рано или късно се оказваме в ситуация, в която :

работим до последно издихание

не развиваме потенциала си

реагираме на обстоятелства, вместо да ги създаваме

чувстваме се като гости в собствения си живот

И всичко това, защото понякога от гордост, понякога от зле разбрано чувство за дълг, си казваме: „Мога и още, мога и още.“ Докато в един момент не спрем, по принуда, изведнъж, просто защото нито физически, нито психически сме в състояние да продължим.

Възобновяема енергия
Черпенето на запаси е хубаво нещо, но то не може да бъде ежедневие или постоянно. Колкото и героично да подхождаме към способностите си, на каквито и жертви да си мислим, че сме способни има един принцип, който сигурно е сред петте най-популярни съвета, които всички знаят, но никога не изпълняват. И той гласи:  Имаме нужда от достатъчно и редовно презареждане.

Можем да наречем тази нужда – необходимост от спирки. Задължителни междинни точки по пътя ни, които служат за осъзнаване, преживяне, възприемане на изминатия път и накрая просто за почивка! Толкова е лесно за казване и толкова трудно за изпълнение.

Ефикасността на тези спирки обаче съвсем не е свързана с това да ги изпълним, а с нещо повече. За да бъдат истински енергиен източник, всички наши почивки и действия, свързани с това да се откъснем от порочния кръг с вредната мантра “аз съм перпетуум мобиле”, трябва да са осъзнати, желани и съвсем прозаично - редовни.

Когато се насилим да седнем да си почиваме и чакаме 10-те минути да минат по-бързо, за да се върнем да си довършим работата, ефектът може да се окаже обратен. Ако обаче се отдадем с цялата си същност на почивката и съзнателно поставим себе си пред неотложните задачи, ще достигнем търсеното отпускане. Когато пък, работим 320 дни без прекъсване, не можем да очакваме някакъв си месец да изтрие вредите от подобно издевателство над нас самите.

Едно от най-ценните неща, които трябва да знаем, когато се лишаваме от редовна, пълноценна почивка е, че раздразнителността и черногледство съвсем не са резултат от околните или от обграждащите ни обстоятелства. Те са прости признаци на умора.

Когато осъзнаем това за себе си, при първата черна мисъл, вече ще знаем, че имаме нужда от почивка. Защото колкото и да ни се иска да сме навсякъде и да направим всичко, уморените криле не летят нависоко.