За какво се чудят децата?

„За всичко!“ ще кажете. Да, да, така е, обаче как го правят, по кой път минават? Защото никого, дори и възрастния, не го учудва всичко наведнъж, а нещо отделно и специфично. И, знаете ли, за да достигнат до Рим, където всички рано или късно попадаме, те минават понякога през Китай, а друг път взимат вълшебното килимче на Аладин и са там преди всички! Много преди родителите си дори. Така е, защото детското мислене е не само ефирно и изобретателно, то е самото въплъщение на чистата творческа мощ у човека. И все пак...

Децата се чудят на неща, за които възрастните не се чудят.
Но защо?

Защото:
възрастните вече ги знаят, научили са ги. Как се качва водата на небето? Като се изпарява от водните басейни във вид на пара.
възрастните си мислят, че вече знаят. Често въпросът на детето внезапно ни изправя пред бездна на незнанието, за която не сме подозирали. Цитирам: Ти на кой Господ се молиш?
възрастните са забравили за тях. Например: Колко дълга е една секунда?
възрастните никога не са се сетили да се чудят за тях. След колко хапки се наяжда човек? Дали в тъмното нещата остават цветни?

Децата се учудват от нещата, които не разбират.

От новото- Какво означава тази дума? За какво служи това?
От предметния свят наоколо (3-4год. и нагоре)- Защо играчките се чупят? Защо като се натисна с молива ме боли? Защо не пием супата в чаши?
От игрите, приказките, вълшебствата, невидимите неща (4-5год. и нагоре)- Защо има момичешки и момчешки игри? Какво означава вълшебство? Има ли феи? Какво е някой да ти е приятел?
От неща в ежедневните им занимания- Какво е изцапано? Защо трябва да си мием ръцете? Как се разболява човек?
От света на възрастните (думи, изрази, правила)- Мамо, какво правиш като си на работа? Какво е „да слушам“? Колко още ми остава, докато порасна? Защо трябва да си мием зъбите като не сме яли нищо мръсно? Какво означава нещо да е „вредно“?
От природни, физични, химични явления (5-6год. и нагоре)- Как свети Слънцето? Някой светва ли го? А светулките как светят? Какво е природа? Защо някои храни са отровни? Ако тропна по стената, ще ме чуят ли на улицата? Как летят птиците?
От състоянията и отношенията между нещата и хората (6-7год. и нагоре)- Какво е да си бърз? Какво е скрито- когато нещо е прикрито или когато не го виждаш? Защо хората се обичат?
Машини и техники (6-7год. и нагоре)- Чудя се как се строят къщите? Как работи електричеството? Какво е машина? Как в един кафе автомат може да има толкова много кафета?
Космоса и безкрайното (6-7год. и нагоре)- Колко са звездите на небето? Може ли някой да брои до безкрай?
От свръхестественото, сънищата и смъртта (6-7год. и нагоре)- Съществуват ли призраците? Котките сънуват ли? Колко струва един живот? Какво става с човек като умре?
От работата на сетивата и абстрактните идеи- Защо като си затворя очите още продължавам да ви чувам? Колко е „много“? Дали добрите са винаги красиви?


Децата се чудят и на нещата, които другите знаят или не знаят (от 6год. нагоре)- Как така не знаеш на колко години си? Кой ти каза, че Супермен е по-силен от Спайдърмен? Ще ме научиш ли и мен да рисувам дървета? Как караш без ръце?

Децата се чудят за това какво могат да направят. Това чудене е индиректно, случва се заедно със самото правене. Пробват се във:

Физически постижения: колко високо мога да скоча, колко бързо мога да тичам, колко далече мога да плюя...
Въплъщаване в роли: дали мога да играя майка, дали мога да се престоря на Батман, дали мога да бъда злодей.
Да бъда друг: добър, послушен, непослушен, да манипулирам, да се преструвам, да съм искрен, да бъда кака/батко.

С чуденето човекът се променя и расте. Да си любопитен е наполовина да си разбрал, защото вече си поел по пътя на научаването. Ето защо ако не удовлетворим въпроса на детето или пък му отговорим зле, то ще продължи нататък самò, докато не спре гъделичкането отвътре. И можем да сме сигурни, че едва тогава детето ще знае и ще разбира. Защото едно е да ти отговорят: Космите от косата ти падат, но все още имаш коса, защото те са твърде много. Друго е да забележиш, че листата наесен също падат, защото умират и изсъхват; но пък както дърветата на пролет пак се раззеленяват, така и твоята коса не свършва, защото всъщност космите продължават да израстват.
Така че време е да си признаем- човек не само се учи цял живот, ами преживява нови пъстри срещи със света през очите на най-малките. Дори мъдреците биха ни подкрепили, че никой не ни е нито приятел, нито враг. Всеки обаче е наш учител!