Фразите, които отблъскват децата от нас

Знаете ли как да с думи възпитавате децата си? Въпрос, който за повечето хора е напълно излишен. Или поне така изглежда на детските площадки. Но нали делата са важни, примерът, а там почти всички майки обясняват и възпитават с думи: кое е добро и кое лошо, подсещат малчуганите си за думички като „благодаря”, „моля”, „извинявай”, поучават и споделят опит. И определено на пръв поглед няма да забележите нищо нередно. Всички се стараем, а децата са различни.

Голяма част от децата не слушат какво им се говори по простата причина, че не им се говори правилно и думи, които родителите намират за съвсем нормални всъщност са нередни и накърняващи самочувствието на малкия индивид. Повтаряме заучени фрази и каквото сме слушали ние самите, а се чудим защо приличаме на родителите си и защо нашите деца стават като другите - агресивни, арогантни или без самочувствие и индивидуалност.



"Казах ли ти?!" С израза „Казах ли ти?!”, вие го изкарвате глупаво, защото не може да запомни думите ви. Така показвате, че вие винаги сте прави, а то винаги греши. Детето се затваря и съвсем спира да слуша. Да, не рядко е така. Някои дребосъци са наистина сложни характери и трябва да им се повтаря по много, разсейват се лесно. Но с това нищо не се постига. И все пак ако не ви се удава избягването на този израз, поне не повишавайте тон, изричайки го. Виждали ли сте майки, които се карат на децата си, които са паднали и са се ударили? Какъв ефект има за едно дете, изпитващо болка да му натяквате с агресивен глас: "Казах ли ти да внимаваш повече!" Ако замените „казах ли ти?!” с по-мек тон и „нали те помолих да си по-внимателен”, може и малчуганът ви да промени тактиката си на правене на бели. Поне опитайте!

„Защото аз така казах” Знаете, че любимият въпрос на децата е „защо” и това е напълно нормално- те имат непрестанна нужда да си обясняват заобикалящата ги действителност. Помогнете им тогава. Обяснявайте за опасните неща, за важните навици и защо е така. Детето ще разбере и ще спре. Понякога няма време за обяснения или няма как да обясним на 3-годишно дете защо дъждът вали, но винаги може да импровизираме с приказка за великана, който полива облаците. Детето знае, че е важно, питането му има значение и ще бъде удовлетворено. Иначе се превръщате в тиранин, вместо в авторитет - в императив. Когато постоянно се налагате, просто един ден ще спрат да си говорят с вас.

„Дай на мен. Ти не можеш да го направиш!” Е, да, за всички умения си има възраст и все пак - не ограничавайте детето си по този начин. Оставете го да опита само да се справи. Ако ли не, детето се отдръпва, не внимава в дейността повече и колкото да му обяснявате, то не слуша. Знам, че за вас е пестене на време да го облечете или нахраните, за да не си изцапа току що изпраната блузка, например, но това не е улеснение за него самото. Не правете така, че детето ви да стане на пет и още да не държи правилно лъжицата. Оставяйте го да опитва отново и отново, насърчавайте го, показвайте му, че може. Нима ако вас не ви оставят да направите нещо сами, няма да се почувствате малко глупаво, малко неопитни и неуверени, дали го правите, както се очаква от вас. Нима винаги в новите неща сте идеални. У дома може мама да го направи вместо детето, но един ден на работа, няма да е толкова лесно. Не му правите услуга, уж пестейки време.



„Ако направиш еди си какво, ще излезем, ще получиш или ще ти купя” Този пазарлък е може би една от най-честите фрази, които ползваме като родители. „Ако” само по себе си означава, че дребосъкът има избор. Аз лично не веднъж и два пъти съм се сблъсквала с отказа на дъщеря ми, казвайки и „ако си прибереш нещата, ще излезем”, например. От нея се чува чисто и просто следното: „не искам да излизам, няма да си прибера нещата”. Затова...пробвайте с „когато” и „тогава”. Пример:”Когато си прибереш нещата, тогава ще излезем”. Това не означава, че не давате избор, а че въвеждате ред. Иначе що се отнася до избора- винаги го „предлагайте”- червената или розовата блузка, с пола или с панталон, на кино или на театър и т.н. Нека детето бъде активна част от подбирането на алтернативи - така ще държите вниманието му към задачата.

„Виж еди си кой как се държи, а ти какъв си!” Фраза, която ни отблъсква и като възрастни, и като деца. На никого не е приятно да бъде сравняван. Ние може да се конкурираме постоянно, но не обичаме някой да мери резултатите и да ги сравнява. Децата са точно така. И освен че спират да слушат кой в какво е по-добър, ако се натяква постоянно, то се потиска, гневи или дистанцира от вас. Особено вредно е сравнението, ако давате за пример по-голямата сестра, да речем. Така само увеличавате ревността и конкуренцията между двете си деца. По принцип примерите не са неправилен подход, стига да знаете как да ги дадете. Не казвайте назидателно „виж Мария как се справя, а ти не можеш”, а просто насърчавайте с усмивка и изрази като „искаш ли да го направиш по-добре от Мария? Пробвай. Не се отказвай!”

Никой не се ражда научен и възпитанието не е сред най-лесните неща на този свят. Понякога дните просто си минават, уж без нищо значимо в тях, а се оказва, че бъркаме в незначителни на пръв поглед детайли, които, обаче често имат решаваща значимост в последствие. И реално ние възпитаваме. Дори само с думи и повтарящите се фрази. И дори да грешим, защото няма безгрешни хора, най-важното е да се научим да заделяме повече време за децата си, да общуваме открито с тях, да обясняваме и разясняваме постоянно.



Правете го ежедневно, контролирайте вредните думите и ползвайте повече от красивите. Прегръщайте повече, гушкайте се, фантазирайте заедно. Показвайте уважение към мнението и разсъжденията им, бъдете сериозни, когато и те са сериозни. Защото няма нищо по-хубаво от това един ден пред теб да се изправи един млад, възпитан и прекрасен човек и да знаеш, че това е твоето дете!