Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Толкова ли е непосилно да бъдем учтиви?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Колко ли е трудно да бъдеш учтив? Много! За някои е невъзможно, за други е безсмислено, а трети пък обичат да поучават околните как да го постигнат. Напрежението в публичните пространства е пряк израз на напрежението в нас, напрежението в обществото ни - вървим изнервени, палим се от нищо, избухваме пред непознати, грубостта и безхаберието владеят нашия малък, разграден двор. Културата е нещо повече от това да не изсипваме фасовете през прозореца на колата и да не обръщаме кошчетата по детските площадки, да целим котките с пиратки. Културата е и между нас, хората.

Доколко сме хора с човеците, това е белег на желание за елементарна учтивост и разбирателство и резултат от добри маниери. Начинът, по който се отнасяме един с друг в ежедневието, с непознатите, по улиците и обществените места, е израз на нашето възпитание, но и на интелигентност, да го кажем направо - на доброта.

Защо да сме учтиви?


Защото нищо не ни коства. Едно две изречения в повече за „Благодаря Ви!”, една минутка закъснение за задържана врата – това няма да накърни самолюбието и да изгуби времето ни.

Защото така са ни учили от малки. Да приложим всичко, което са ни учили като деца, е естествено и не изисква усилия. Навиците на „вълшебните думички”, ставането на възрастен в обществения транспорт, всъщност следват уроци като миенето вечер на зъбите и казването на „Лека нощ” – навик от детинство.

Защото ще направим хората щастливи. Няма нищо по- вдъхновяващо и окриляващо от учтивостта на непознат спрямо нас. Не може да не подобри деня ни, да ни усмихне и за момент за забравим тревогите.

Защото така предаваме нататък. Знаем за правилото „предай нататък”, тази геометрична прогресия на доброто. Ако ние сме учтиви към поне двама непознати за деня, след нас ще бъдат още четирима. И ето че вечерта ще виждаме малко по- щастливи лица, отколкото са били сутринта.

Защото даваме пример. Тези актове на добро са нагледен пример как функционира то, особено за тези, които не вярват в това – обикновено това е „младото поколение", циниците и грубияните.

Елементарната учтивост в ежедневието ни

Вълшебните думички. Градският транспорт, 5 часа следобед, пълно е от изнервени служители, премислящи заплатата, вечерята, децата. Минава контролата мълчаливо и взима пари срещу билетчета. Няма "благодаря", няма "заповядайте", няма "моля". Щом не ти го казват, защо да го казваш ти – та ще заприличаш на глупак. Ако първи кажем "заповядайте", може контролата да е толкова изненадана, че дори да не реагира с "благодаря", но може и да се усмихне и да го чуе от следващия пътник. Така е с всички хора, с които разменяме неща, думи и погледи по всякакви поводи и на всякакви места. „Ако обичате, бихте ли...” и „Бяхте много любезен, благодаря” са за напреднали и дори и да не срещаме отговор - чувството да си любезен всъщност е приятно.

Извинете, може ли да мина” е тема необятна. Вярно е, че улиците в голямата си степен са непроходими, но и ние даваме своя принос, правейки задръствания. За да дадеш съзнателно път някому, то трябва да се поогледаш, а това сме забравили да правим – да се оглеждаме, вместо да вървим като роботи от точка А до точка В. Ако вървиш бавно, да вървиш от вътрешната страна, да не заставаме по средата на коридори, да се заприказваме на входа на учреждението, на края на стълбите, да не спираме внезапно - това са навици, които правят съжителстването ни в градска среда хармонично.

Да задържиш вратата. Пак така – в движението от точка до точка, умислено пикираме пред учреждения и администрация, трудни завои се определят от летящи врати, които понякога избягваме с риск от травми. Да спрем малко, да задържим вратата не само за себе си, а и за този след нас. Земята няма да спре хода си, нито ние ще изпаднем от орбита. Но някой ще е избегнал челен удар с летяща врата и дори ще благодари. Излизайки, оглеждаме ли се, дали някой върви след нас, ще побързаме ли да отворим за някой, чиито ръце не са свободни? Тази малка помощ наистина ни прави по-добри хора.

Ще ползвате ли асансьора? Влизате във входа и чувате след себе си съсед или друг човек. Защо да не изчакаме малко и да не го попитаме, дали ще се качва с вас. Ако не страдаме от някакво неудобство фатално да бъдем натясно с непознат, нищо не пречи да проявим тази учтивост и да споделим 2-3 минути с него. На касата стоим с пълна количка, а след нас е човек с една минерална вода - можем да му отстъпим реда си. На теглилката за зеленчуци виждаме, че възрастната жена се затруднява - да й покажем бутона.

"Вие", "госпожо" или "ало", "опа". Колко е трудно да намериш учтиво обръщение - това е точно израз на нашата култура. Да се отнасяме и обръщаме към другите така, както искаме да се обръщат към нас. Учтиво, с елементарно уважение, защото не коства нищо, наистина и така правим един първоначален комплимент - смятаме човека отсреща за важен и интересен. Фамилиарченето може би идва и от липсата на норми в интернет общуването, но е също толкова неприемлива, колкото е грубостта. "Тая", вместо "тази госпожа", "ало", вместо "господине", "опа", вместо "извинете". А когато сме с деца, чуваме ли се: "тази леля/чичко" ли е по-добре или "тази госпожа/господин"?

Безброй малки примери срещаме всеки ден, безброй поводи да бъдем добри, съпричастни и да се чувстваме като част от едно хармонично цяло. Дори това още да не е нашата действителност, това е начинът някой ден да стане по-добро и ведро място.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Стартира четвъртото издание на “Ти и Lidl за по-добър живот”
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Събота
30
Септември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Той не ми прави подаръци"
В първия момент оплакването „Той не ми прави подаръци“ звучи малко неприятно. Казваш си – що за меркантилна...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Клопките на семейния бюджет
Любовта и парите никога не са били добра двойка, но в семейния живот ни се налага да балансираме между...
Моминското парти
Моминското парти вече е неделима част от всяка сватба. Дори да сте избрали традицията с всичките й ритуали,...
Синдромът на доброто момиче
Имате ли чувството, че винаги поставяте желанията на другите на първо място, че близките ви ви манипулират...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
Лелята – сестра и приятелка в едно
Да имаш брат или сестра има много предимства, това е сигурно. Компания за игри в детството, споделеност...
Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла
Понякога сме в едни такива връзки, които хем знаем, че не ни дават почти нищо от онова, за което мечтаем,...
Да си хванеш любовник от скука
Не са малко жените които имат добри семейни отношения, но един ден срещат някого и решават, че той е...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
Цената на свободата
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава...
Жестоката индустрия на красотата
Женската красота е тема на много песни и поговорки, но всички те отразяват само мъжката представа за...
Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
Неформалното лидерство
В последно време доста се заговори за лидерството и лидерските качества. Все по-често тази „титла“ се...
Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
Съчетанието снаха-свекърва е в центъра на много фамилни войни и размирици. По-често звучи взривоопасно...
Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
Голотата и децата
Темата с децата и голотата продължава да е някак неудобна. Въпреки цялостното обществено „разсъбличане”...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
Кошмарите
По-голяма част от сънищата служат за защита на пълноценната ни почивка, от която организма ни се нуждае....
"Здравословен обяд за ученика": Розова супа в училище? Напълно възможно
Това е ден седми от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Естествено раждане или секцио
Да започнем с нещата, такива каквито трябва да бъдат, а не такива, каквито са – решението дали да родим...
Как да отгледаме детето си минималистично?
Минимализмът е начин на живот и мироглед, при който има възможно най-малко вещи, струпване на детайли....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook