За различните и различията

Чували ли сте приказката за малкото черно котенце, което все бягало от хората, защото виждало, че те се страхуват от него? И в опитите си да избяга, все така се случвало, че им минавало път. А те след него неспирно се прекръствали или преминавали на отсрещния тротоар. Чудило се котето с какво е толкова страшно и все не можело да разбере. Та хората не бягали от големите кучета, защо тогава се страхували от едно толкова малко и беззащитно създание? Един ден един човек посегнал да го хване и погали, вместо да започне да извършва безумни ритуали, виждайки го на пътя си. Котето много се изненадало, а мъжът му казал: “Хората бягат от собствените си страхове, които сами са си причинили и в които сами са повярвали, разнасяйки ги от ухо на ухо. Твоята различност е в цвета на козината ти, а тяхната е много по-голяма, но невидима- тя е скрита в душите им. Ако ти се чувстваш страшен за това, че те те отбягват, замисли се за тях- колко страшни неща има в техните разбирания за живота?”

Не помня дали точно такива бяха думите, но поне пробвах да ви подскажа какво искам да ви споделя в следващите редове. За различността, която някои от нас пренебрегват, други отхвърлят, а трети направо осмиват. Нека погледнем към онези- различните.

1. По расова принадлежност
Предразсъдък, с който много от нас израстват, основан на вярата, че различието във външните ни характеристики, предопределя такова и в мисленето и уменията ни. Съществуват теории, според които ние сме по-висшата класа само, защото сме бели. Но са факт и достатъчно проучвания, които доказват точно обратното- че всички хора имат заложен еднакъв умствен потенциал. Единствено средата, в които живеят може да им попречи да го развият. Затова преди да наречете мургавия мъж на спирката "прост циганин", си дайте сметка какъв щеше да бъде той, ако беше живял вашия живот.

2. По социална принадлежност
Това дори от родителите си можем да чуем- че избраникът ни в живота трябва да е на нашето ниво. Да не е нито с една идея по-глупав, по-необразован или по-беден от нас. Защото уж всеки иска "най-доброто за детето си". А всъщност това е най-лошото- да не избираш със сърцето си. А относно отношението ви в обществото към тези от по-долните етажи- добре е да знаем, че всички са равни и помним, че един ден може да ги срещнем, тръгвайки надолу. Тогава ще предпочетем да ни подадат ръка, а не да ни блъснат по стълбите, нали?

3. По сексуална ориентация
Може да звучи безкрайно изтъркано, но ако Бог е любов и ако единствената ни мисия е да се обичаме, защо трябва да издигаме лозунги “Бог ще ги накаже” и да отхвърляме тези, които не са ни направили нищо лошо, не са ни попречили да живеем, както сами решим. Или пък да наричаме хомосексуализма мода и най-грозното- да стигаме до крайни форми на непоносимост, придружени с агресия. Хомосексуализмът съществува дори в животинското царство, затова повярвали или не, че някои хора просто така се раждат, нека поне не ги съдим за избора им. Защото важното е това, което носиш в душата си, а не това с кого споделяш леглото си.

4. По дадено заболяване, недъг
По начало дори най-красивите и съвършените сякаш не можем да приемем. Но когато човекът срещу нас има различия, на които е прието да се гледа като на дефекти, отношението ни твърде често варира от срам и притеснение до съвсем открито отхвърляне. Понякога не можем да погледнем различния от страх да не видим болката в очите му. А друг път просто бягаме от тези хора като от прокълнати с идеята да не провалим идеализирания си свят с тях. Имате ли близки инвалиди? Излизате ли някъде с тях? Бихте ли се влюбили в инвалид? А ако разберете, че бебето, което носите ще се роди с увреждане, как ще реагирате? Все въпроси, на които повечето от нас нямат и не искат да имат отговор. Единственото, за което се молят е да не се случва на тях. Това, на което има един общ отговор обаче е, че хората, независимо от външния им вид винаги са едни и същи. Делят се на добри и лоши, на милостиви и коравосърдечни. И само това е важното, което трябва да опознаем в един човек, за да го причислим към еднаквите с нас.

За някои от нас дори черният цвят на косата или козината е недъг. И винаги ще има нови и нови причини да не можем да приемем някого, такъв, какъвто е, ако не се научим на човечност. Да запомним, че колкото другите са различни за нас, сигурно и ние сме толкова различни за тях. Дори със странния начин, по който съчетаваме цветовете на дрехите си. А и страховете си ги създаваме само ние- от уста на уста и от ухо на ухо. Дали няма да е по-лесно просто да приемаме това, което виждаме, без да се опитваме да го издигнем или принизим в съзнанието си, съдейки по думите на този или онзи. Ние сами преценяваме до колко различността ще е неприемлива за нас. И защо да е неприемлива когато винаги ще има дебели и слаби, умни и глупави, красиви и грозни, хетеро- и хомосексуални, бели и черни.