Любов без маски

В малките проучвания за връзките, които правя, най- често ми съдействат приятелките. Докато си говорихме за любовта без маски или умението да се разкриеш пред любимия човек, се натъкнах на нещо много интересно – толкова сме свикнали с някои от маските си, че изобщо не окачествяваме проявата им като неискреност в отношенията.

На тирадата ми от въпроси, чух отговори от типа: „Аз никога не му казвам, че ми се иска да измие чиниите вместо мен...“ или „Сестрата на мъжа ми ни кани на гости следобед, а аз исках да си почивам, но не мога да му кажа.“, „Как да си поискам нови дрехи, като той не е отделял пари за себе си от толкова време?“ Когато двойката е на етап, в който все още не живеят заедно, е още по- впечатляващо: „Не му казах, че бях болна на Нова година и си останах вкъщи.“, „Не мога да поискам пари на заем точно от него.“, „Казах му, че съм била на планина с приятелки, а не с майка си.“



А най – странното е, че, когато започнах да питам момичетата защо не могат да кажат тези неща, какво ги спира и кое точно ги кара да лъжат, те обикновено се изненадваха, че окачествявам това като лъжа. Лъжа, премълчаване на истината или неискреност... резултатът е един и същ – живеем като отшелници, които не споделят най- съкровените си нужди, желания и надежди.

Всъщност, това е пълна противоположност на поведението, което би ни отвело до щастието във връзката. Колкото повече крием чувствата си, толкова повече се отдалечаваме от любимия човек. И тук не говорим за чувствата към другия. Говорим за всички усещания, емоции и вълнения, които изпитваме. Най- често се държим така, защото се опасяваме, че партньорът няма да хареса истинското ни лице. Въобразяваме си, че имаме качества и искания, които ще го прогонят и дори отвратят. Това е причината да изричаме и големите лъжи – тези, за които си знаем, че са лъжи – че имаме главоболие, че получаваме оргазъм, че роклята ни струва половината от парите, които реално струва.

В случаите, когато не укриваме себе си, имаме „благородна“ цел – да зарадваме любимия, да не го разочароваме, но в основата и на това отново е спотаен дълбокият ни страх от разрив в отношенията. За известно време всичко може да изглежда нормално и стратегията ни да работи, но неистините малко по малко се трупат помежду ни и създават една невидима енергийна преграда. Също така малко по малко отчуждението се прокрадва във връзката ни. Но спасение винаги има, когато имаме желание...

Началото е в това да следите за лъжите и за маските си и не само за опашатите лъжи, а за всяко чувство, емоция и нужда, които не сте способни да споделите с партньора си. Когато аз започнах да се наблюдавам, бях ужасена от броя неистини, които изричах за един ден, ей така с лекота... Идеята е да включите в списъка за наблюдение всички несъответствия между вътрешния ви свят и комуникацията ви, както и всички премълчавания. Просто регистрирайте, без да бързате да се коригирате и без да се сърдите на себе си.

След това помислете защо постъпвате така – защо не искате помощ за домакинската работа, защо криете, че сте болна, защо не може да поискате пари назаем, защо не можете да признаете как се чувствате в леглото - какво ви харесва и кога не ви е до това. Ако сте искрени, ще откриете много истини за самата себе си, някои от тях ще ви изненадат, други ще ви ужасят, на някои ще се съпротивлявате дълго време преди да ги приемете. Но идеята не е да разберете сама колко ужасен човек сте преди любимият да го е разбрал, идеята е да разберете, че нищо човешко не е ужасно и не е чуждо на другите хора.

Можем да използвате една чудесна техника - задавайте си въпроси, например: „Какво ще стане ако кажа, че съм била с майка си на почивка?“ и си отговаряйте сами: „Ще си помисли, че нямам приятели.“, продължавайте да се питате: „И какво ако си помисли, че нямам приятели?“, пак отговаряте: „Ще реши, че съм скучен човек или конфликтен, или..“. Ако продължавате в същия дух, накрая все ще стихнете до фундаментални страхове като страх от изоставяне, от нараняване, от провал, дори от смъртта. Кой няма такива страхове? Любимият ги има със сигурност. Да не говорим, че задавайки си тези въпроси, ще осъзнаем колко абсурдни са някои от сценариите.

Най- хубавото е, че когато ние се осмелим да свалим маската, мъжът до нас също ще иска да го направи. Защо да не покаже, че е просто един мъж, когато срещу себе си има просто една жена? Ако вие не сте супержена – защото идеята на маската е да ни изгради фалшив супер имидж – и той няма нужда да е супермен, а от това доста ще му олекне... А случаите, когато маската толкова се е сляла с истинското ни аз, че не можем да я открием, се наричат обусловени реакции и са една съвсем отделна тема...