Как се празнува Свети Валентин по света

Ето, че дойде и най-оспорваната дата в годината - 14 февруари. Не знам за вас, но на мен лично леко взе да ми омръзва този нестихващ спор покрай празника, който в Европа се почита още от 13 век. Защо пък ние да бягаме от него? Нима всеки празник не е повод за радост и добро настроение? И нима любовта не е най-основателната причина за тях?

Затова ми се иска да се почувстваме наистина празнично като разберем как хората по света отбелязват деня на любовта. И защо да не почерпим някоя друга идея за това, как ние да прекараме един незабравим ден, осигурявайки си приятна атмосфера, усмивки и изненади? Празниците са именно за това - да се почувстваме щастливи, без да повтаряме изрази от сорта на: „Ама тя любовта не бива да се показва само в един ден от годината”. Да, така е. Трябва да си я засвидетелстваме ежедневно, но каква е логиката да пренебрегнем умишлено точно деня, в който всички се сещат за нея?

Американците не пропускат да покажат любовта си, макар да се твърди, че те са сред най-скараните с романтиката народи. Преди време говорих с един американец, който на въпроса: „Не мислиш ли, че не би трябвало да се подаряват разни неща в знак на любов само днес?”, ми отвърна: „Да, така е, разбира се, но защо да не го правим и днес, като е денят на Свети Валентин?” Та...и аз се питам все още същото.

В Германия съм била ден преди празника и спомените ми не са по-различни от това как ние го отбелязваме, макар да определяме този народ като един от най-студените и неромантичните. По думите на леля ми, която живее там вече двадесет години, немците са някак непретенциозни и не издигат на пиедестал този празник, но пък по-голямата част от тях и не го подминават и не се срамуват да демонстрират любовта си с обичайните „сърцати” сувенири.

Да видим по- "романтичните" нации:

Италианците се славят като най- големи романтици, но се оказва, че макар и такива, те нямат някакви специални традиции за празника. Наблягат предимно на подаръците, с които могат да подсладят небцето си.

Французите са на следващото място по романтичност. Те, обаче, имат един много интересен обичай. Необвързаните сред тях окачват снимките си на вратите на своите възлюбени и очакват отговор. Ако не бъдат харесани, снимката им трябва да бъде изгорена до залез слънце.

Англичаните са на ред. Повечето от тях не пропускат да си изпратят валентинско любовно послание. Съществува обичай, според който неомъжените дами хвърлят в реките и езерата листчета с написани мъжки имена. Първото изплувало „познава” и името на бъдещия младоженец.

В Уелс наблягат на ключовете и украсата им за празника се свързва главно с този орнамент. И докато те отключват сърца, шотландците в съседство си организират цял фестивал, на който се теглят листове с имена и се „съчетават” двойки.

Испанците са абсолютно задължени да изпратят на любимата си букет червени рози, а в Дания се боготворят белите цветя. Датчаните подаряват предимно изсушени бели цветя, както и т.нар. невидими картички, чийто послания се появяват само, когато се доближат до топлина.

В Австрия обикновено точно на този ден мъжете представят възлюбената пред близките си.

В Полша най-масовото явление е посещението на Познанската митрополия, в която се намират мощите на Свети Валентин. Тук всички се молят за любов.

На 14 февруари финландците показват любовта си не само пред половинките си, ами и пред най-близките приятели - на тях също се подаряват картички и подаръци.

И като споменахме финландците, не е ли това най-правилният начин да отпразнуваме любовта - като не я сложим в графа „ти и аз”, а я „разпръснем” навсякъде? Ако нямаме партньор до себе си в момента или ако просто не желаем да празнуваме днес, защо пък да не покажем на някой близък, роднина, приятел или дори позабравен познат, че държим на него…може би като изпием по чаша вино (не забравяйки и съвсем българският празник)? Най-малкото, което можем да направим в днешния ден, е да зарадваме детето си и то не, защото няма да го обичаме през цялата година. А защо пък не - точно днес.

Всяка година на 14 февруари се продават приблизително 40 милиона шоколадови „валентинки” и около 50 милиона рози. Защо тогава да отричаме тази еуфория? Нима нямаме достатъчно причини да бъдем умислени, загрижени и унили? Да отхвърлим повода да бъдем щастливи? Нека се опитаме да раздадем повече истинска обич – на всички! Защото любовта не е само секс и романтика. Тя е нещо велико, което обаче сякаш много от нас не разбират, затова и може би омаловажават.

А е толкова просто. Еврипид го е казал: „Любовта е всичко, което имаме - единственият начин да си помогнем един на друг.”