Ухажването - игра на инстинкти

Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би била ухажването. Това е онзи момент на преследване между партньорите, когато интересът и тръпката помежду им ескалират до степен, в която можем да бъдем тотално обсебени от човека срещу нас. Когато хем си показваме, че се искаме, хем не си принадлежим напълно. А това е дори само началото на флирта.

Когато несъзнателно изкарваме най-доброто от себе си, само и само да впечатлим обекта на желанието си. Когато толкова искаме да се харесаме, че правим и невъзможното и надскачаме себе си. И макар подобни моменти да не ни се случват ежедневно (в което всъщност е техният чар), то не можем да отречем, че именно те ни карат да се чувстваме живи, привлекателни и безгранично щастливи.

Наблюдавали ли сте някога наскоро запознала се двойка – мъж и жена, които очевидно се харесват. Ще бъдете изненадани колко много тяхното поведение наподобява това на животните в период на ухажване. Ако в подобен момент, птиците разперват крила и опашки, то жените умишлено играят с косата си и прехапват устни, а мъжете несъзнателно изпъчват гърди и прибират корем. Ако някои животни произвеждат специфични миризми, за да привлекат противоположния пол, то всички знаем, че и жените, особено в период на овулация, отделят повишено количество полови феромони, на които се преписват свойствата на афродизиак. При ухажването между хората, все още важат някои съвсем животински прийоми, древни инстинкти и подсъзнателни подбуди, на които ние сме все още силно подвластни.

Ухажването - игра на древни инстинкти

Преди всичко - инстинктът за продължението на рода. Това е основен човешки инстинкт, на който дължим съществуването и еволюцията си.И въпреки че в днешно време все повече хора правят избора да нямат деца, дори и те, на подсъзнателно ниво, са подтикнати към флирт именно благодарение на това непреходно вътрешно усещане. Разбира се, ако единственият ни мотив за ухажването, беше сдобиването с наследници, то нещата щяха да бъдат наистина лесни и прости. Но, ето че животът е толкова непредвидим и интересен, че подбудите за влизане в подобна любовна игра могат да бъдат много повече и по-интересни.

Ловуването. Добре познатата страст на мъжете по лова е заложена преди десетки хиляди години. И ако тогава, тяхна плячка логично е бил дивечът, то днес нещата стоят по малко по-различен начин. Ловните страсти далеч не са утихнали, но фокусът е изместен върху друга, не по-малко примамлива цел – дамското сърце. Колкото по-труднодостъпна е плячката, толкова по-сладка е наградата. Това е развило у жените едно типично поведение да бъдат недостъпни. Жалко е, че в стремежът си да сме интересни, като бъдем недостъпни, можем да пропуснем наистина ценни хора и връзки покрай себе си. Ако харесваме някой, нека сложим най-хубавата усмивка, да дадем ясен знак на човека отсреща, че го харесваме и се оставете да бъдем впечатлени.

Смелостта да кажеш пръв: "Обичам те"

Сексът и любовта като следствие на егото. За съжаление, ухажването далеч не е продукт само на желанието за продължаване на рода и чистата любов. В днешни дни, то често бива изопачено, като се превръща в любимото на много хора средство за напомпване на егото. Егото ни е пряко подчинено на подсъзнанието, трудно може да бъде контролирано и затова често ни играе лоша шега, особено що се касае човешките взаимоотношения. И в тази връзка флиртуването много често се явява не начин за завързване на нови контакти с хора от противоположния пол, а по-скоро способ за повдигане на самочувствието, напомпване на егото и един вид доказателство, че „все още ни бива“.

Полигамия. Каквото и да си говорим, трябва да признаем, че хората днес са по-скоро полигамни, отколкото моногамни. Древният инстинкт нашепва, мъжът да разпръсне колкото се може повече генетичен материал, но и жените възприеха това поведение. Често връзките ни следват една подир друга и се застъпват, а ухажването е някак естествена част от целия процес по подбор и завоюване на поредната половинка. От внимателното сканиране на територията, през избора на подходящата „плячка“ и тихите сигнали на тялото, до момента на „нападението“ – ухажването е някакъв магичен танц на сетивата и бушуващите хормони, който ни кара да опитваме отново и отново от тази неописуема тръпка.

Изневяра ли е флиртът?

Езикът на тялото издава флирта:

Очите – широко отворени очи, отместване на погледа ту към обекта на желанието ни, ту надолу или встрани

Веждите – повдигане на веждите при разговор

Усмивката – широка, плаха, стеснителна – всякаква. Има ли усмивка, има и симпатия.

Копиране – хората, несъзнателно копират движенията на обекта на тяхното влечение.

Оправяне на косата - жените подсъзнателно смятат косата си за много привлекателна и постоянно играят с нея, когато флиртуват

Навлизане в личното пространство (около 50 см около нас) - това най-агресивният, но и недвусмислен признак, че има флирт.

Притеснението – малцина са онези, които не изпитват притеснение, щом на хоризонта се появи техният възлюбен. Притеснението е сигурен признак не само, че човекът срещу вас ви харесва, но и че очевидно има силно влечение към вас.

Кои още древни инстинкти живеят в нас

И въпреки че учените са разгадали езика на тялото и могат с лекота да проучат човешкото поведение само с кратък анализ на видяното отстрани, то за обикновения човек това е почти невъзможно - хем да анализира, хем да дава сам сигнали. Но винаги ни остава едно – да се доверим на интуицията си. Факт е, че дори и без каквито и да било ясни сигнали от противоположния пол, много жени успяват да доловят прехвърчащите във въздуха искри. За наше щастие интуицията почти никога не лъже и винаги е била ясен предвестник на не една красива любовна история.