Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Очаквания срещу реалност в първи клас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше с какво да го запомним, а напротив - беше твърде интензивно преживяване. Едва сега мога да направя някаква равносметка, защото когато ме питаха всички: "Е, как е в първи клас?", аз нищо не можех да кажа. Имах очаквания, имах предположения и от всички се оправдаха само две - правилният избор на училище и на класен ръководител.

Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото положение трябва да се справят родителите му. Защото всеизвестно е, че децата се адаптират много по- добре, отколкото възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо съвсем различно. И за да се сдобием за правилна представа (с уговорката, че всяко училище е различно, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим неволно детската, трябва да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 човека, да сме топ търговците на фирмите си и да въртим огромни суми пари, но на родителската среща сядаме чинно и записваме всичко, което трябва, както се казва от класния ръководител. И нека премълчим празните приказки, остроумията, безцелните критики и суетенето. Наистина, в училище може и без тях.

Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано едва ли не майчински. Преходът при всички случаи ще е плавен, но това е училище и в него учат ученици, а не се гледат деца. С други думи отношенията не са подобие на майка-дете, отношенията начален учител-родител не са същите като учител в детска градина-родител. От децата се изисква да са много по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да придобиват навици, които са съвсем различни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с впечатлението, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, но децата трябва да могат да се справят сами в много отношения.

Приемете, че отпускате контрола все повече и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, но тук е много по-решително. Вие не знаете колко яде точно, защото никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, ако то не иска и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в това време учителят е ангажиран с друго – подготвя идния час, общува с преподаватели, ръководство или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си говорят, ходи ли често до тоалетна, пие ли вода – това е вече решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този естествен процес на самостоятелност с непрестанни обаждания по телефона и досаждане в посока учителя.

Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали възможността да изберете началния учител. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният учител е невероятен образ – той е педагог и професионалист, но е чувствителен, има развит усет към душичките на децата и ако е наистина добър – те се учат на много неща, не само на педагогическия заложен минимум. Общувайте с уважение с него, особено пред децата, демонстрирайте това почтително отношение и вкъщи, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – учител завършва кръга отношения в първи клас и го прави една позитивна и хармонична цялост.

Парадоксът: "Детето ми е първокласник (вече е голямо), но за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате изведнъж детето си като голямо в едно отношение, но в друго – да се държите детински с него. То има ново поле на изява и гради нов тип самооценка. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време вкъщи да го натоварите с куп задължения, защото „вече е първокласник” е несправедливо. Отнасяйте се с него като с пораснало, защото поне в техните си очи са такива, но ако иска да бъде гушкано, не му отказвайте – следете неговите сигнали, а не вашите емоционални пориви.

Преглътнете, че детето ви е уникално точно толкова, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало досега, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което смята до 20, а вашето „генийче” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, но не е задължително и не е нужно да бъде притискано. Много често родителите са тези, които не могат да се справят с това – да приемат децата си, такива каквито са. С това те насаждат и някаква неудовлетвореност и у тях, за които до този момент всичко е било нормално. Но през погледа на мама или тати те вече не се стараят достатъчно, не могат достатъчно, нямат достатъчно успехи. Не пренасяйте своя състезателен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.

Отгледай уверено дете

Тънкият момент в първи клас – изявата на талантите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е правилният избор на битки. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и съответно - от битки. Смятате, че е детето ви е добро по математика, сигурно нямате търпение и веднага го записвате за училищно състезание. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на състезания по математика или че с всяко състезание се калява състезателния му дух, уменията да се справя с провала и да знае къде да съсредоточи силите си. В този смисъл е много важно децата да взимат участие в колкото се може повече конкурси и състезания, стига да искат, разбира се. Но и вие трябва заедно да "обработвате" резултатите – как се е справило, могло ли е повече, успехът повод за гордост ли е и до каква степен. На какво се дължат грешките, какво ще промени следващия път, има ли смисъл от следващ път.

Да си първокласник – това не е шега. Нито за децата, нито за родителите им. Много често децата си взаимодействат отлично едно с друго и с началния учител като ръководител на тази пъстра и шумна група, но родителите постоянно се намесват и сякаш развалят тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е важно не заради друго, а защото с него се дава тон на всичко оттук нататък. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наравно и един от друг.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Днес е най-потискащият ден в годината. Как да го преживеем?
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Забавен метаболизъм - причина за наднормено тегло
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
Събота
13
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
30-годишният девственик
Вероятно и вие сте попадали в тази ситуация– запознавате се много приятен, но малко срамежлив мъж. В...
Идеи за подарък за българи, живеещи в чужбина
Всеки има роднина или близък приятел, който живее в чужбина, и наближат ли празници, а и не само, всеки...
Бебето – главният герой по време на раждането - II
Втора фаза на раждането – решителната атака Този етап е много по-кратък, но интензивен и изтощителен,...
Детските лъжи и кражби - I
Внезапно в дома ни се появява чужда вещ или хващаме малкото си ангелче как лъже без да му мигне окото....
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
Как да предпазим децата да не се превърнат в консуматори
Едва ли има родител, който не познава досадата от непрекъснатите детски искания за нови покупки - играчки,...
"Здравословен обяд за ученика" - палачинки с лапад и домашни сусамки
Това е ден последен от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Защо след 35-те ни години е трудно да се сприятеляваме?
Изследване, публикувано в The Royal Society, показва, че пикът на новите приятелства, нашата най-голяма...
Един училищен обяд в Япония
Един обикновен училищен ден в Сайтама, Япония и e време за обяд. В това начално училище обядът на децата...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
С малко дете на разходка в парка - какво да вземем?
Ако имате бебе или малко дете, парковете и градинките са вашия малък ад и рай. Рай - че сте навън, а...
Можем ли да загърбим миналото?
„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чуваме от другите, когато си припомним с...
18 неща, които бременните жени тайно правят
Нека си признаем, бременността не е каквото сме очаквали, както са ни казвали и каквото пише по книги...
10 закона за родители от Януш Корчак
През целия си живот Януш Корчак е убеден, че педагогиката е наука не за детето, а за човека като цяло....
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Самотата заедно
Дългите, задушевни разговори от началото на връзката ви са минало. Някога не спирахте да споделяте, а...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
От къде започва извращението - I
Днес използваме думичката „извращение” с лекота – ту за да опишем странните сексуални предпочитания на...
Атопичният дерматит при децата
Атопичният дерматит е едно от най-често срещаните заболявания при бебета и малките деца. По статистически...
Близки приятели – далечни познати
Когато си млад, приятелите са почти всичко. Почти, понеже семейството се приема за даденост, докато приятелите...
Защо младите хора четат все по-малко
Често смятаме, че днешното младо поколение е по-разкрепостено и безотговорно от вчерашното, че е по-малко...
На моето силно момиче
Имам момиче и тя не играе с кукли, не харесва рокли и обноските й никак не са мили, колкото и да се старая....
Дама в лъскави доспехи – и преди, и след 8-ми март
Която от вас получила карамфил, получила, която не... нищо – догодина ще се сетят. Еуфорията има изумителното...
Той ли е подходящият за мен?
Вярно е, че любовта е чувство. Тя се усеща с душата, с тялото. Но умът обича винаги да има мнение по...
Служебен роман
Всички знаем, че не бива да въртим любов там, където си вадим хляба. Не за друго, а защото бурните страсти...
1001 нещастия
Има хора, които няма как да наречем, освен „1001 нещастия”. На пръв поглед съвсем нормални, дори приятни...
Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook