Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Очаквания срещу реалност в първи клас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше с какво да го запомним, а напротив - беше твърде интензивно преживяване. Едва сега мога да направя някаква равносметка, защото когато ме питаха всички: "Е, как е в първи клас?", аз нищо не можех да кажа. Имах очаквания, имах предположения и от всички се оправдаха само две - правилният избор на училище и на класен ръководител.

Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото положение трябва да се справят родителите му. Защото всеизвестно е, че децата се адаптират много по- добре, отколкото възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо съвсем различно. И за да се сдобием за правилна представа (с уговорката, че всяко училище е различно, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим неволно детската, трябва да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 човека, да сме топ търговците на фирмите си и да въртим огромни суми пари, но на родителската среща сядаме чинно и записваме всичко, което трябва, както се казва от класния ръководител. И нека премълчим празните приказки, остроумията, безцелните критики и суетенето. Наистина, в училище може и без тях.

Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано едва ли не майчински. Преходът при всички случаи ще е плавен, но това е училище и в него учат ученици, а не се гледат деца. С други думи отношенията не са подобие на майка-дете, отношенията начален учител-родител не са същите като учител в детска градина-родител. От децата се изисква да са много по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да придобиват навици, които са съвсем различни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с впечатлението, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, но децата трябва да могат да се справят сами в много отношения.

Приемете, че отпускате контрола все повече и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, но тук е много по-решително. Вие не знаете колко яде точно, защото никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, ако то не иска и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в това време учителят е ангажиран с друго – подготвя идния час, общува с преподаватели, ръководство или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си говорят, ходи ли често до тоалетна, пие ли вода – това е вече решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този естествен процес на самостоятелност с непрестанни обаждания по телефона и досаждане в посока учителя.

Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали възможността да изберете началния учител. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният учител е невероятен образ – той е педагог и професионалист, но е чувствителен, има развит усет към душичките на децата и ако е наистина добър – те се учат на много неща, не само на педагогическия заложен минимум. Общувайте с уважение с него, особено пред децата, демонстрирайте това почтително отношение и вкъщи, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – учител завършва кръга отношения в първи клас и го прави една позитивна и хармонична цялост.

Парадоксът: "Детето ми е първокласник (вече е голямо), но за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате изведнъж детето си като голямо в едно отношение, но в друго – да се държите детински с него. То има ново поле на изява и гради нов тип самооценка. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време вкъщи да го натоварите с куп задължения, защото „вече е първокласник” е несправедливо. Отнасяйте се с него като с пораснало, защото поне в техните си очи са такива, но ако иска да бъде гушкано, не му отказвайте – следете неговите сигнали, а не вашите емоционални пориви.

Преглътнете, че детето ви е уникално точно толкова, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало досега, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което смята до 20, а вашето „генийче” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, но не е задължително и не е нужно да бъде притискано. Много често родителите са тези, които не могат да се справят с това – да приемат децата си, такива каквито са. С това те насаждат и някаква неудовлетвореност и у тях, за които до този момент всичко е било нормално. Но през погледа на мама или тати те вече не се стараят достатъчно, не могат достатъчно, нямат достатъчно успехи. Не пренасяйте своя състезателен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.

Отгледай уверено дете

Тънкият момент в първи клас – изявата на талантите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е правилният избор на битки. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и съответно - от битки. Смятате, че е детето ви е добро по математика, сигурно нямате търпение и веднага го записвате за училищно състезание. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на състезания по математика или че с всяко състезание се калява състезателния му дух, уменията да се справя с провала и да знае къде да съсредоточи силите си. В този смисъл е много важно децата да взимат участие в колкото се може повече конкурси и състезания, стига да искат, разбира се. Но и вие трябва заедно да "обработвате" резултатите – как се е справило, могло ли е повече, успехът повод за гордост ли е и до каква степен. На какво се дължат грешките, какво ще промени следващия път, има ли смисъл от следващ път.

Да си първокласник – това не е шега. Нито за децата, нито за родителите им. Много често децата си взаимодействат отлично едно с друго и с началния учител като ръководител на тази пъстра и шумна група, но родителите постоянно се намесват и сякаш развалят тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е важно не заради друго, а защото с него се дава тон на всичко оттук нататък. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наравно и един от друг.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Днес е най-потискащият ден в годината. Как да го преживеем?
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Забавен метаболизъм - причина за наднормено тегло
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
Понеделник
16
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сватбата, която си е лично твоя - II
Някои просто очарователни идеи: „Аз ще бъда с чудна рокля...с къдри от звезди ще блестя”. Едно хубаво...
Естествено раждане или секцио
Да започнем с нещата, такива каквито трябва да бъдат, а не такива, каквито са – решението дали да родим...
Защо скуката е полезна за децата?
Когато са във ваканция или през уикенда, децата често се оплакват, че скучаят. И ние постоянно се стремим...
Думите, пред които всички мъже са безпомощни
Твърди се, че ние жените сме тези, които обичат да „чуват” любовта, че ние имаме нужда от много по-голямо...
Скъпи, ще си имаме дете
„Любими мой, ще имаме дете!” Тя сияе, а той я гледа влюбено в очите и не може да повярва на своето щастие,...
Разводът и децата - I
Преди години, когато една от най- близките ми приятелки взе смелото решение да прекрати нещастен брак...
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
5 типа приятели, от които да се отървем незабавно
Намирането на добър приятел е като влюбването. Душа, с която да се свържеш. Душа, която е близка до твоята,...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Майките и техните вини
За съжаление множественото число в заглавието не е грешка. Те са толкова много – не му отделям достатъчно...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи - II
Малко преди годинката детето вече осъзнава, че говорът има своето значение, а с това започва формиране...
Неща, за които да сме говорили с дъщеря си преди да влезе в пубертета
Да имаш момичета е прекрасно преживяване и както всичко в родителството - пълно с капани, неочаквани...
Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо,...
Игри по женски
Запитвали ли сте се как се държите, когато започвате връзка? Много често в опити да изглеждаме леко незаинтересовани...
Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
Ода за рутината
Всекидневието убива любовта. Или поне така твърдят женската литература, съседката, която често повтаря,...
Кои билки да избягваме през бременността
Колкото и да сме нехайни към собственото си здраве, когато се зароди нов живот в нас рязко променяме...
Мълчаливата любов
Хората сме различни и колкото сме уникални почти толкова на брой са и начините, по които обичаме и показваме...
Ироничното усещане да си родител днес
Родителският ми опит досега ме изпълва с дълбоко чувство за ирония. Първо, разбира се, към самата мен....
Ще се омъжа за някой като татко
Има период в живота на малкото момиченце, когато то макар да не знае дори какво работи баща му (или пък...
Безопасност на децата по пътищата
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Той ли е подходящият за мен?
Вярно е, че любовта е чувство. Тя се усеща с душата, с тялото. Но умът обича винаги да има мнение по...
Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
Несъмнено понякога една връзка не върви, защото сме твърде различни и сякаш не говорим на един език....
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Да простиш на някого, който не иска прошка
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама...
Второто дете – дали и кога?
Едно българско семейство средно има 1.4 деца. Статистика. Оказва се, че да имаш второ дете е едно нелеко...
Малко (секс) фантазии
„С любовта шега не бива” е казал преди повече от век и половина в своята пиеса Алфред дьо Мюсе. Аз бих...
Малчо на една годинка
Периодът от около осмия- деветия месец до към две години и половина е особено важен за развитието на...
Тайните на ранното закаляване
Започва се съвсем от рано – „облечи го, ще настине”, „краката му боси, то от там се започва”, „по една...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook