Защо да напишем писмо до Дядо Коледа?

Имам дъщеря на 7 години. Всяка година, откакто държи химикалка в ръчица, пишем писмо до Дядо Коледа. Искрената и неподправена вяра в някой, който е така добър да носи подаръци, сякаш от нищото, е очаровала всички деца по света. Той е толкова благосклонен (сбъдва мечти), тайнствен (никой никога не го е виждал) и всевиждащ (кой слуша и кой - не), че образът му никога няма да загуби обаянието си.

Докога обаче?

Ако вие сте родител, като мен, който не е имал против вярата на детето в Дядо Коледа или пък охотно я е подклаждал, неминуемо стигате до една повратна точка – разколебаване на сляпата вяра. Освен, че Дядо Коледа е едва ли не навсякъде – в градския транспорт, в Мола, в заведенията и по улиците, повечето деца са достатъчно съобразителни, за да разберат, че тази работа с подаръците не е много читава. В него няма никаква тайнственост, а подаръците сами си ги виждат в магазините.

И започват въпросите. От невинните: „Той има ли сополи?", до астрофизичните: „Ама той как точно пътува? Как обикаля целия свят за една нощ?”, че и до метафизичните: „Понякога правя лошо, но не съм го искал, ще ми донесе ли подарък все пак?". Някои деца са и много практични: „С колко парички разполага Дядо Коледа?” Чудни са децата – чудят се на глас и зачудват самите нас, които уж всичко знаем. Как да отговорим, става все по- трудно. Децата мислят с главите си, попиват света около себе си с широко отворени очи. Не можем дълго да ги залъгваме с каквото и било.



Моето дете, пораснало в собствените си очите, иска от дядо Коледа кукла от популярни анимационни серии. Направо бях шокирана. А книжките, а „умните” играчки? Дори плюшено животно бих приела по- добре, отколкото тази пластмасова вещица, която вие срещу луната.

Друга майка ми сподели, че още не са написали писмо, защото детето не знае какво иска.

Миналогодишното писмо на Дара. Желание за голяма енциклопедия, изпълнено на драго сърце

А една майка от родния ми град каза, че детето й искало някаква много модерна дреха, която всички имали в класа. Не, не искало играчка, а дреха. Всичките тези деца са на една възраст – 7-8 годишни. Моята дъщеря иска такава кукла, защото толкова дълго се е чудила, че се спряла на силно рекламираните въпросни вещици. Сякаш е изгубила опора и от несигурност избира това, което й се набива в очите. Както ние избираме кисело мляко в магазина, подвластни на маркетинга на производителя. Ще я купим въпреки вътрешната ми съпротива, защото ако не стане така, значи тя изобщо не е слушала, което не е вярно. А и поставяме под съмнение цялата митология около Дядо Коледа.



А те наистина не знаят какво искат.

Хем са деца и искат играчки, хем играчките вече не са подходящи за възрастта им. Някои разбират вече, че подаръкът трябва да има и практическа насоченост. Като дете много мразех да ми се подаряват пижами, а сега разбирам колко хубав подарък е една пижама за детето. Книжката винаги остава вариант. Макар и за 7 годишните тя е в пряко единоборство с таблета.

Децата в ранната училищна възраст са силно разколебани във вярата си в Дядо Коледа. Някой психолог ще обясни, че това е окончателното излизане от фазата на магическото детство – т.е. детето спира да вярва в принцеси и еднорози и да смесва реалния и имагинерния свят. Дали означава това, че са на прага да изоставят детството и да навлязат в нов етап? Дали това е последното им писмо до Дядо Коледа? Може би, предстои ми да разбера.

Но ако вие имате по- малко детенце и ви досмешава от упоритостта, с която на Бъдни вечер оставя мляко и курабийки пред елхата, не бързайте да изкоренявате тази невинна детска вяра. Може би още догодина то ще я е изоставило само. Седнете заедно, помечтайте и напишете писмото до стареца. А и няма нищо лошо в това да вярваш. В доброто, магията и тайнственото. Ние, порасналите деца, не спираме да копнеем за него.

Следва едно улеснение от нас за вас и децата ви - готови за принтиране листове за писма до Дядо Коледа