Еуфорията на влюбването - II

В търсене на изначалното единство
Влюбените често споделят, как още на първата среща са били завладени от усещането, че са се познавали цял живот. И това не е метафора. Любовта от пръв поглед е припознаване. По някакъв начин другият – с жест, глас, черти на лицето или поведение е събудил в нас споменът за първата ни любов – най-често майката или бащата. Затова независимо, че сме живели десетилетия без този човек, само за няколко часа или дни, той ни става жизнено необходим. Ние се отнасяме към него също толкова безкритично, както новороденото към своята майка, с която се чувства едно цяло. Ще мине дълго време преди детето да оцени реално своите родители и да разбере, че те не са идеални. Влюбвайки се, ние се връщаме към детството – безгрижни, без способност да разсъждаваме трезво, но с блаженото усещане за намереното съвършенство.

…но въпреки това най-възвишеното чувство
Да, ние идеализираме любимият си и съвсем не забелязваме неговите недостатъци. Но в това няма нищо лошо. Да бъдеш влюбен означава да откриваш всичко хубаво и добро в другия човек, а понякога и да го създаваш...Животът на всеки е съвкупност от потенциални възможности. Виждайки в любимия си дадени недоразвити достойнства, ние го стимулираме да ги реализира. Но тъй като с него се чувстваме едно цяло, осъзнаваме, че и ние самите сме всичко онова, в което може да се превърнем, че съдбата ни е в нашите собствени ръце и е време да разгърнем целия си потенциал.

Изгубеният рай
Влюбените съществуват извън времето и пространството. Когато те си обещават, че ще се обичат завинаги, в тези думи няма и капка лъжа. В даденият момент те наистина изживяват цялата вечност само в един миг. Но рано или късно спрялото време продължава своя ход. И нахлува съмнението – колко дълго може да продължи всичко това? До скоро блажените влюбени, изпадат в състояние на тревожност, а всеки намек за раздяла се изживява болезнено. Има моменти на пълно отчаяние, но после отново се появява надеждата – а може би отново ще бъде както преди. Сценарий, които се повтаря при всяко влюбване, но към който никога няма да привикнем. Преживяваме го отново и отново като нещо ново и в името на тези чувства сме готови да започнем от нулата. Да махнем с ръка на всичко, което сме градили до сега – брак, кариера, приятелства и да се хвърлим в неизвестното без колебание. С надеждата да си върнем „изгубеният рай”.

И все пак не любов
Това, което често забравяме е, че влюбеността не е тъждествена с любовта. Когато еуфорията отмине, често се оказва, че твърде малко неща ни свързват с другия човек. Не всяка влюбеност преминава в любов. Както и не всяка любов е зачената от влюбеност. Но това осъзнаваме по-късно, когато разумът ни вече не е замъглен от коктейла на хормоните, а сърцето ни не препуска лудо.