Живот на/със заем

За едни тегленето на заем е просто възможност за решаване на определен проблем, за други е изпитание. За някои се превръща в един малък ад, за трети – дори в голям. Винаги обаче връщането на заем към банкова институция е изпитание за самодисциплината ни, за здравия ни разум, за умението на планираме бюджета си и да прогнозираме живота си. Това си е една бизнес програма, независимо дали става въпрос за малък потребителски заем, за поредната стока на изплащане или за нещо толкова дългосрочно като купуване на жилище с ипотека. Защото всичко е относително – малката сума за едни, за други е значителен ресурс от месечните им постъпления.

Преди да изтеглим поредния заем, е царството на листа и химикала:
- достатъчни ли ни са парите, които остават след приспадане на вноската, за да покриваме ежедневните си нужди;
- вземаме ли пред вид възникването на непредвидени обстоятелства, като неочаквано пътуване, болест, обучение – все неща, които изискват финансов ресурс;
- правейки си разчетите за парите, които ни остават, не сме ли максималисти – не залагаме ли живот на минимума, какъвто на практика не можем да издържим. Решаваме, че няма да излизаме на кафе и на ресторант, докато не изплатим заема, но можем да удържим на това хард решение не повече от седмица; казваме, че няма да си купуваме нови дрехи, но тази лятна блузка е неудържимо красива...
Правило – ако можете да не теглите заем, по-добре не го правете. Спомням си историята от скорошен филм – героинята започва нова работа, където всичките й колежки са марково облечени. Тегли заем, за да не бъде по-долу от тях, но не може да го изплаща и за да си набави парите, се заплита в неприятна криминална ситуация. А що се отнася до модните колежки, оказало се, че те следят разпродажбите на бутиковите магазини и си купуват костюмчетата и обувките на пъти по-ниски цени.

В никакъв случай не следвайте максимата – нямах пари и затова изтеглих заем. Това е нещо, което се прави, не когато нямаш, а когато имаш пари, но разтеглено във времето, не на куп. А и смисълът на парите е не да стоят на едно място, а да работят за притежателя им. Казано с две думи – заемите са за хора с редовни достатъчно високи доходи.

Не е разумно да теглите дългосрочен заем, който смятате, че можете да обслужвате, само защото в момента работите на няколко места. Не разчитайте, че въпросната ситуацията ще остане без промяна без следващите 10 или 15 години. По-добре обмислете доколко е стабилно положението ви на основната месторабота. При прогнозиране на бъдещето, заложете на най-сигурните доходи, които получавате. Макар че, разбира се, нищо не е сигурно, но рискът да е премерен. По-добра е обратната логика – да сметнем как при сегашните си доходи се справяме с вноските в банката и ежедневните разходи, а за да ни е по-спокойно, да търсим допълнителна работа като средство за разхлабване на финансовата примка.

Тегленето на заем е проверка на майсторството ни в балансирането ни между оптимизма и песимизма. Оптимизмът – че ще имаме финансовата дисциплина за дълъг период време да печелим и отделяме регулярно определена сума, че статусът ни, ако не се подобри, поне няма да се влоши. Песимизмът – че винаги нещо може да се обърка, че постъпленията ни могат да намалеят. Балансираме и върху тънката на нишка на безспорното - че животът е непредвидим, непредсказуем, а ние обвързваме някакъв период от него с редовен финансов ангажимент. Колкото периодът е по-голям, толкова и рискът расте.

Заемът е средство, чрез което човек формално незабавно решава проблем, но истинското му приключване на практика се разтяга във времето. Отговорността е двойна, когато във финансовите си рискове въвличаш други хора, които са ти се доверили – гаранти, поръчители. Така че на практика един заем може да реши бързо твой проблем, но също толкова „успешно“ може и да съсипе живота ти – финансово затъване, скъсване завинаги с важни за теб хора и много, много душевно безспокойство. Тегленето на всеки заем е изпитание за способността ти разумно да преценяваш ситуацията, за твоята отговорност и лоялност. Не два, ако трябва пет пъти мери, преди да отрежеш. А ако пъзелът не излиза съвсем, вместо да махнеш безотговорнно с ръка с думите „ веднъж да отпуснат парите, пък после ще му мисля“, по-добре се откажи и живей според възможностите си.