Хипермаркетът срещу кварталното магазинче

Колко много сантимент се крие зад фразата „кварталното магазинче”. Всички там се познаваме, обменяме дребни безобидни клюки, говорим за времето, за събитията около света и у нас. Човекът зад щанда познава нас или децата ни от съвсем малки, познава кое кафе обичаме, дали сме на диета, тайно ще препоръча нещо „от по- хубавото” и винаги има нещо под тезгяха. В кварталния Плод-Зеленчук ще ни избере собственоръчно най- доброто, ще ни наръча как да го приготвим и ще ни запази от първите ягоди. Така е било толкова много години, цяла епоха...

С времето обаче нещата много се промениха. Големите вериги настъпиха с цялата си маркетингова артилерия и рекламна кавалерия. Облъчват ни с промоции, ежеседмични брошури, неизброим асортимент от екзотични места, които може би никога няма да посетим.
Човекът зад щанда на кварталното магазинче става по- омърлушен, стоката му залежава и под тезгяха вече не пази нищо интересно. Няма как да се спре това – кварталните магазинчета замират, за сметка на големите вериги, които процъфтяват. Можем ли да ги сравним, можем ли еднозначно да решим в полза на Давид срещу Голиат или обратното, само защото познаваме Давид от малки? Или пък защото Голиат ни обещава, че ще спести от нашите пари, но ще ни даде най- доброто?


Предимства на кварталното магазинче:

Продава не стока, а лично отношение. Понякога имам чувството, че не отивам в магазина, а на гости. То не са приказки, то не са майтапи. Закачат децата, черпят ги с бонбони. Неусетно и настроението се вдига, и винаги ще чуеш нещо полезно и важно.

То е сърцето на квартала. Когато влезем там, ние сме напълно наясно какво се случва в близката околност. Обсъждаме, споделяме – днес ще спират водата, разкопали са еди коя си улица, а ей- там, в гаража, ще отварят детско магазинче. Всички новости са минали от уста на уста. Човек се чувства като част от едно цяло.

Пресни плодове и зеленчуци. Повечето квартални магазинчета зареждат зарзават от близки села. Освен, че са сезонни, те са и пресни. Икономическите ползи са много – стимулиране на местното, българско производство, данъците остават в общината, пестене от транспорт. То пък от своя страна води до по- малко вредни емисии за околната среда, повече пестене на храна и по- малко оскъпяване.

Не се налага да чакаш на километрични опашки от сто грамадни колички, пълни догоре. Особено, ако си влязъл за кафе и хляб. Нещо си пропуснала да купиш, докато правиш съботния сладкиш? За един пакет захар няма да отидеш в хипермаркета, нали?


Като цяло недостатъци кварталният магазин няма. Но откакто е притиснат в ъгъла от хипермаркета, стоката му започва да залежава. Особено лошо е това за малотрайните продукти – месо, сирене, риба, мляко, яйца. Затова, пазаруваме ли там, задължително трябва да гледаме срока на годност. Ако нямаме особени претенции към менюто, той би трябвало да ни е напълно достатъчен. За другите, по- нашумели, био, диетични, органични и здравословни продукти си има отделни магазини. И пак – да предпочетем тях, пред щанда със здравословна храна от големия магазин.

Не можем да отречем обаче, че големият магазин има също толкова преимущества, които не са за пренебрегване:

Богатство на асортимента. Там можеш да избираш от всичко по много. Хипермаркетът може да задоволи всички капризи и да помогне и при най- нетрадиционното меню. Продукти за суши или паеля няма как да намериш в магазина под блока. Светът ужасно се е разраснал и хипермаркета е готов да му услужи.

Промоции и пак промоции. Спорна е крайната изгода на тези промоции, но е факт, че има продукти, чиито седмични цени, са значително по- достъпни от тези на магазинчето. Някои пускат стока с изтичащ срок на годност или лош търговски вид с голямо намаление, което всъщност не е лошо и също в глобален план помага да се пести храната.

Заетост на много работна ръка. С цяла армия от обслужващ персонал, големите вериги са и един голям работодател. Служителите им се ползват с известни привилегии, бонусна система и други стимули. Имат и възможност да израстват в йерархията, защото структурата им е отворена.

Всичко в услуга на клиента – големите вериги не спират да работят по празници, може да са променено работно време, но не затварят. Работят и до късно. За един работещ човек е удобно да отиде и да напазарува всичко за през седмицата наведнъж, а не всеки ден да прескача по няколко пъти до магазинчето. А там, бъбрейки си сладко с продавачката, да си купи нещо, което всъщност не иска. Някои хипермаркети имат експресна каса, когато си с малко покупки, каса за деца - без сладкиши покрай лентата за покупки. Правят се презентации на нови продукти, а отстъпките при определени условия - те са безчет.

Кой би оцелял в такава битка, това е ясно. Жертви вече отдавна паднаха, но само в единия лагер. Ако ние, обикновените потребители само си дадем сметка, какво значение има, къде ще купим дори и един хляб, нещата може и да се подобрят в полза на магазина пред блока и той да възвърне славата си, отново да стане сърцето на квартала. Но и той, от своя страна, също трябва да се приспособи в борбата за клиента. Всичко е въпрос на избор. И малко сантименти.